Фрийдъм хаус: СЕМ няма репутация на политически независим орган

За периода на своето съществуване Съветът за електронни медии (СЕМ) не е успял да си създаде репутация на политически независим орган. Това се посочва в разпространения във вторник годишен доклад на Фрийдъм хаус "Страни в преход" за 2005 година.

Въпреки, че СЕМ не е под ръководството на парламента, мнозинството в Народното събрание одобрява бюджета на регулаторния орган, се казва в анализа. От организацията припомнят, че деветте членове на СЕМ се избират от парламента и президента, а от своя страна СЕМ избира директорите на БНР и БНТ и следи за дейността на двете национални медии.

Фрийдъм хаус, която всяка година подготвя анализ за демократичния напредък на 29 страни в преход, допълва, че печатните медии в България са независими от държавна намеса, но не са напълно независими от икономически и политически интереси.

Въпреки, че почти всички печатни медии в България са частна собственост, често се смята, че вестниците се използват за преследване на политически или финансови интереси от страна на различни икономически играчи, констатират от неправителствената организация.

Фрийдъм хаус заключва, че през последните години общественият интерес към политическите теми е намалял, което е довело до спад в тиража на основните вестници, особено тези, представляващи партийни интереси. Само изданието на БСП “Дума” разполага с някакво обществено влияние, се казва в анализа.

Фрийдъм хаус подчертава, че през 2005 г. електронните медии са успели да избегнат влияние и намеса от страта на управлението. За разлика от общата тенденция обаче БНТ и БНР са под влиянието на правителството и държавата, въпреки че на теория се управляват от СЕМ.

Докладът подчертава, че у нас не съществува специално законодателство, което да защитава журналистите от преследване от страна на държавни и недържавни представители.

Все още в България случаите на клевета, които могат да включват и критика на държавни служители, са подсъдни по наказателния кодекс, а не по гражданския, както е в повечето държави от Западна Европа. Като положителна стъпка се отчита настоящата съдебната практика в такива случаи законът да се тълкува в полза на правото на журналистите за свободно изразяване.

В доклада са цитирани образуваните от прокуратурата дела срещу румънски журналист, използвал специални разузнавателни средства, за да разобличи случай на корупция на българо-румънската граница, както и разследването срещу ББС за използване на скрита камера при снимане на филм за корупция в Международния олимпийски комитет, където бе разобличен Иван Славков.