Г-20 разочарова със споразумението си за борба срещу климатичните промени (обновена)

Лидерите на 20-те най-богати икономики в света се споразумяха да предприемат "значими и ефективни действия" за ограничаване на глобалното затопляне. В комюникето, прието на срещата на Г-20 в неделя, обаче не се казва как ще стане това.

Групата Г-20, съставена от 19 държави плюс Европейския съюз, общо генерират над три четвърти от парниковите емисии в света.

В комюникето не се посочва постигането на нулеви нетни емисии до 2050 г. - цел, която много страни вече обещаха, а според климатолози това е от решаващо значение да се избегне климатична катастрофа, предаде Би Би Си.

Нулеви емисии означава въглеродните да се редуцират колкото е възможно, докато дадена страна не абсорбира същото количество емисии, колкото изхвърля в атмосферата.

Лидерите на най-големите световни икономики се договориха да спрат общественото финансиране за въглищни електроцентрали в чужбина, но не определиха цел за постепенно изключване на въглищата от енергинийния микс на собствените си икономики, предаде Асошиейтед прес.

Според заключителното комюнике от срещата на върха на Г-20 в Рим групата поема компромисния ангажимент за постигане на въглеродна неутралност "до или около средата на века".

Надеждите бяха на срещата да бъдат установени твърди цели за намаляване на емисиите, като същевременно се помогне на бедните държави да се справят с последиците от увеличаването на световните температури. Без такива цели има опасност да бъде загубен импулсът за по-широкия форум, който започна днес в Глазгоу, отбелязва АП.

Лидерите на Г-20 се ангажират да подкрепят съществени и ефективни действия на всички страни за постигане на целта глобалното затопляне да не надвишава 1.5 градуса по Целзий спрямо нивата от прединдустриалната епоха, предаде Ройтерс.

В комюникето се подчертава важността да се изпълни обещанието да бъдат "мобилизирани" 100 милиарда годишно за развиващите се страни до 2025 г., за да им се помогне да се откажат "възможно най- скоро" от добива на електроенергия от въглища.

В комюникето членките на Г-20 потвърждават поетия по-рано ангажимент на богатите страни да мобилизират 100 млрд. долара годишно, за да помогнат на бедните да се справят с климатичните промени, да се откажат "възможно най- скоро" от добива на електроенергия от въглища, както и да увеличат финансирането, чрез което се подпомага адаптирането на страните с ниски доходи към промените. Те също така призовават Международния валутен фонд да създаде нов фонд за финансиране на бедните страни.

В съвместното си изявление участничките във форума заявяват, че Г-20 ще се придържа към обещанията, поети в Парижкото споразумение за климата, но не се посочва краен срок за изпълнението на тези обещания.

Липсата на конкретика ще бъде източник на разочарование за климатичните активисти, които се надяваха членовете на групата да дадат пример и да изпратят положителен сигнал към конференцията на ООН за климата в Глазгоу.

В заключителната декларация освен това се подкрепя предложението на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за въвеждане на минимален глобален данък за транснационалните корпорации от 15 процента.

Документът определя инициативата на ОИСР като "историческо постижение, с чиято помощ" страните от Г-20 "ще изградят по-стабилна и справедлива международна система за данъчно облагане".

ОИСР съобщи на 8 октомври, че членките ѝ са постигнали споразумение за въвеждане на глобален минимален корпоративен данък от 15 процента за компании с приходи от 750 млн. евро. Държавите възнамеряват да подпишат многостранна конвенция през 2022 година, която да бъде въведена през 2023 година. Данъкът ще засегне гиганти като Apple, Google, Microsoft и фармацевтичните компании Pfizer и Johnson & Johnson.

По-рано в неделя източници от форума казаха, че се водят трудни преговори по изглаждане на различията за това как да бъде овладяно глобалното затопляне. Основните теми в процеса на преговори са намаляване на субсидиите за изкопаемите горива, прекратяване на добива на енергия от въглища и установяване на твърди дати за постигането на нулеви въглеродни емисии.

Лидерите на 20-те най-развити страни, съставляващи 80% от световната икономика, се ангажират да предприемат по-нататъшни действия през това десетилетие и при необходимост да увеличат своя принос към 2030 г., за да се постигне по-ниската цел на глобалното затопляне, залегнала в Парижкото споразумение за климата, предаде сайтът Политико.

Споразумението между страните от Г-20 е важна стъпка преди започващата в понеделник в Глазгоу климатична конференция на ООН – COP26.

Решенията, които взимаме днес, ще имат пряко въздействие върху успеха на срещата в Глазгоу и на способността ни да се справим с климатичната криза, заяви италианският премиер Марио Драги, който бе домакин на форума.

Драги обяви, че Италия почти ще утрои финансовия си принос за борба с климатичните промени до 1.4 млрд. долара годишно през идните пет години.

Разочаровани, но не и смазани надежди

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш заяви, че срещата на върха на Г-20 го е разочаровала, но все пак не е смазала надеждите му, предаде ДПА.

"Напускам Рим с неосъществени надежди, но поне те не са смазани", написа Гутериш в Туитър.

Сега е ред на конференцията в Глазгоу да реализира целта да не се допусне повишаване на температурите с повече от 1.5 градуса, допълни той.

Последен шанс

Церемонията по откриването на глобалната конференция за климата в Грлазгоу започна в неделя с минута мълчание в памет на жертвите на пандемията от коронавирус.

Председателят на COP 26 Алок Шарма в откриващото си слово подчерта колко е важно конференцията да отбележи напредък към постигане на целите, определени от Парижкото споразумение от 2015 г., включително за ограничаване на глобалното затопляне до максимум 1.5 градуса по Целзий спрямо нивата от прединдустриалната епоха.

"Тази конференцията е последният ни най-добър шанс да спазим целта за затопляне от 1.5 градуса", подчерта Шарма.

Във форума участват представители на близо 200 държави, които в продължение на две седмици ще обсъждат как човечеството все още може да успее да овладее затоплянето на климата. Очаква се да присъстват около 25 000 души, включително хиляди журналисти и климатични активисти.

Според учени шансовете за постигане на целите, заложени в Парижкото споразумение, бавно се изплъзват. Планетата вече се е затоплила с над 1.1 градуса по Целзий и според текущите прогнози, базирани на планираните свивания на емисии през идното десетилетие, предвиждат затоплянето да достигне 2.7 градуса към 2100 година.

Снимка пред прочутия фонтан "Треви"

Ръководителите на водещите икономики в света разгледаха в неделя сутринта забележителностите на Рим и посетиха прочутия фонтан "Треви", преди да се върнат към работата по изработването на заключителното си комюнике за климатичните промени, предаде АП.

Те хвърлиха по една монета във водата на бароковия фонтан, използван за мизансцен на много филми, включително "Сладък живот" на Фелини. В групата имаше отсъстващи, сред които и президентът на САЩ Джо Байдън.

Според легендата, който хвърли монета във фонтана, един ден ще се върне във Вечния град. Името на фонтана произхожда от неговото разположение - към него водят три улици (tre vie) в центъра на Рим.