Ga и Ge - оръжията на Китай в битката за глобално технологично надмощие

Китай налага от 1 август ограничения върху износа на металите галий (Ga) и германий (Ge), използвани при производството на модерни чипове, обяви Пекин в понеделник.

Аргументът на китайските власти е очакван - защита на националната сигурност.

Какво представляват двата метала и как се развива технологичната война между първата и втората икономика в света обобщават Ройтерс и "Си Ен Би Си".

Защо Китай ограничава износа?

САЩ и Китай водят технологична война поне от 2019 г. Вашингтон издаде черни търговски списъци и наложи ограничения на износа, за да ограничи достъпа на Пекин до ключови компоненти, чипове и полупроводници.

До неотдавна Китай не беше отговорил подобаващо, но през май властите в азиатската страна направиха първа стъпка в тази посока и определиха американската компания за производство на чипове "Майкрон" (Micron) като "голям риск за сигурността".

В понеделник Пекин разшири фронта, като замеси във войната и два от металите, които са особено важни при производството на компоненти за модерната електроника. По силата на новите ограничения износителите на галий и германий ще трябва да получават специални разрешения, за да експортират продукцията си.

Какво представляват галият и германият?

Германиевите руди се редки и повечето германий се произвежда като страничен продукт при добива на цинк или от въглищна пепел.

Китай произвежда около 60 на сто от германия в света, по данни на европейската Асоциация за критично важни суровини (CRMA). Останалите 40 на сто се произвеждат основно в Канада, САЩ, Русия и Финландия.

По данни на китайските митници през миналата година Китай е изнесъл 43.7 метрични тона обработен и необработен германий.

Канадската компания "Тек рисорсиз" (Teck Resources) е най-големият производител на германий в Северна Америка. Базираната в САЩ "Индиъм корпорейшън" (Indium Corporation) също произвежда германий, а белгийската "Юмикор" (Umicore) добива и германий, и галий.

Следи от галий се намират в цинкови руди, но основно се добива при преработка на боксит (руда, която е основен източник на алуминий). Около 80 на сто от галия се произвежда в Китай, по данни на Асоциация за критично важни суровини.

Малки количества галий - около 10 метрични тона през 2010 г., са били произведени в Япония, Русия и Южна Корея, по данни на Геологическия топографски институт на САЩ (USGS).

В миналото Германия и Казахстан също са произвеждали галий, но са спрели продукцията. След скока на цените през 2020 - 2021 г. Берлин обяви, че ще възобнови производството.

Металът се ползва за производството на галиев арсенид, влаган в модерната електроника. Според Асоциация за критично важни суровини едва няколко компании в света - една в Европа, а останалите в Япония и Китай, могат да го произвеждат с нужната чистота.

През 2022 г. Китай е изнесъл 94 метрични тона галий, или с 25 на сто повече от предходната.

Американският внос на галиев метал и галиев арсенид през 2022 г. възлиза съответно на 3 милиона и 200 милиона долара.

Вносът на германий е по-висок. По данни на "Стандарт енд пуърс глоубъл маркет интелиджънс" (Global Market Intelligence) през 2022 г. САЩ са внесли германий за 60 милиона долара, а ЕС - за 130 милиона долара.

За какво се ползват галият и германият?

Металите се влагат във високоскоростни компютърни чипове, ползват се и в секторите на отбраната и възобновяемите енергийни източници.

Германият е от ключово значение за фиброоптичните кабели, за високоскоростните компютърни чипове и пластмаси, както и при инфрачервената радиация.

Металът и неговите оксиди имат и военно приложение при производството на сензори за сателитни снимки и очила за нощно виждане.

Те се важни и за нисковъглеродните технологии, като например соларни панели.

Полупроводниковите пластини, изработени с галиев арсенид вместо със силиций, могат да работят с изключително висока честота и са устойчиви на висока температура, според американската компания "Уейфър уърлд" (Wafer World).

Те са по-тихи от силициевите пластини, особено при висока оперативна честота, което ги прави изключително полезни при радарни и радиокомуникационни устройства, сателити и LED устройства, посочват от "Уейфър уърлд".

Каква е цената на галия и германия?

Галий с 99.99 на сто чистота в Китай в понеделник струваше 1775 юана (245 долара) за килограм, или с 5.97 на сто повече от предишната сесия. Това е най-високата цена от 16 май, сочат данни на "Рефинитив" (Refinitive) от Шанхайската борса за метали.

Цената на слитък германий в Китай в понеделник беше 9150 юана (1264 долара), по данни от Шанхайската борса за метали.

Има ли прецедент?

През 2010 г. Китай наложи ограничения на износните квоти за редкоземни елементи за Япония заради териториален спор между двете страни. В резултат цената им скочи, а Токио изпита сериозни затруднения при намирането на алтернативни източници. Пекин твърдеше, че ограниченията се налагат поради екологични съображения.

Редкоземни елементи се ползват в различни устройства като вятърни турбини, електромобили и военна апаратура, като например ракети с лазерно насочване.

Китай, който е най-големият производител на редкоземни минерали, неколкократно предупреждава през последните години, че може да ограничи износа им.

Какъв е ефектът от китайските ограничения?

Това е предупреждение, а не реална забрана, смятат анализатори на "Юрейша груп" (Eurasia Group). Мерките са сравнително ограничени, тъй като изискват лицензиране, а не забраняват автоматично износа до определени страни.

Според "Юрейша" мерките ще имат ограничен ефект върху глобалните вериги на доставки поради специфичната си насоченост, както и поради факта, че на въпросните метали могат да бъдат намерени заместители.

"Това е изстрел във въздуха, чиято цел е да напомни на страни като САЩ, Япония и Нидерландия, че Пекин може да отвръща на налаганите му ограничения и цели да ги предупреди да не налагат допълнителни ограничения на достъпа на Китай до модерни чипове и инструменти", посочват от "Юрейша груп".