"Галъп": 8 партии биха влезли в парламента, ако изборите бяха сега

Ако изборите бяха сега, в Народното събрание биха влезли 8 политически формации – сегашните седем и все още неучредената партия на бившия министър на отбраната Стефан Янев. Това показват резултатите от социологическо проучване на "Галъп интернешънъл Болкан", проведено сред 805 пълнолетни българи между 29 април и 6 май 2022 г. чрез пряко интервю "лице в лице".

Данните показват, че при нов вот сега, подкрепата на ГЕРБ и "Продължаваме промяната" сред всички имащи право на глас запазва паритет, макар че сред твърдо настроените към гласуване електорати картината е различна и ножицата се отваря в полза на ГЕРБ, при ръст на "Възраждане", както и при добър старт на новата партия на Стефан Янев. Няма структурни размествания в доверието към основните институционални и партийни лидери в страната, макар че има признаци на общ спад. Спадът в правителственото доверие донякъде среща спирачка в известно нежелание за оставка и особено за предсрочни избори.

Според проучването декларираната подкрепа от българите за действията на Владимир Путин в Украйна остава ниска. Твърда остава обществената нагласа срещу компромиси със Северна Македония.

Какви са нагласите за партиите

Сред нагласите на всички имащи право на глас символична е разликата между ГЕРБ (13,9%) и "Продължаваме промяната" (13,4%). ДПС (7,4%) и "Възраждане" (5,4%) са следващите в класацията. БСП е с 4,9%, "Има такъв народ" с 4,8%. Формацията на Стефан Янев събира подкрепа от 3,8% от всички имащи право на глас, а "Демократична България" - 3,7%. "Партията на Янев обаче все още е частично непозната – особено към времето на терена на изследването в първата част на май. ДБ пък е формация, която традиционно се мобилизира в самата изборна ситуация. Резултатите на тези две формации личат по-добре на база твърдо решили да гласуват", подчертават от "Галъп".

Резултатите от проучването показват, че 35% казват, че не биха гласували.

Сред решилите да да гласуват, ГЕРБ води с 24,9% срещу 18,2% за "Продължаваме промяната". ДПС и "Възраждане" са изравнени, съответно с 11,1% и 10,5%. При "Възраждане" обаче може да се очаква и известен "скрит вот" в реална изборна ситуация. При ДПС пък следва да се има предвид потенциалният вот от Турция. БСП има 9,7% от "твърдите" гласоподаватели. Тук ясно проличава високият старт на формацията на Стефан Янев – с 5,6% тя е своеобразен водач в пакета с ДБ (5,5%) и ИТН (5,4%). ВМРО е с 1,5%, а "Изправи се, България" – с 1,1%. Така, ако изборите бяха днес, формациите, влизащи в парламента, биха били осем, заедно с неучредената още партия на Стефан Янев.

Какво е доверието към политиците

Данните от проучването на "Галъп" показват, че най-харесвана фигура сред политиците продължава да е президентът Румен Радев (46,4% заявено доверие). Следва го Стефан Янев (29,6%), Кирил Петков (28,9%) и Асен Василев (25,2%), Бойко Борисов (13,9%), Слави Трифонов (12,5%), Корнелия Нинова (12,3%), Костадин Костадинов (11,1%), Христо Иванов (9,1%), Мустафа Карадайъ (8,5%), Никола Минчев (7,9%), Атанас Атанасов (5,3%).

"По традиция у нас голямата част от дяловете до сто са недоверие, а също и известни дялове колебание и незапознатост. Радев е и единствената фигура с положителен рейтинг, т.е. доверието е повече от недоверието. Никола Минчев пък още не е в достатъчна степен познат на българите и данните за него тепърва ще показват каква е реалната оценка. Общата ерозия на доверието в политическия елит, породена и от задълбочаващата се поляризация, като че ли създава предизвикателство за доверието в повечето политически фигури", посочват от "Галъп".

Според резултатите от проучването традиционният стартов кредит на доверие на правителството също традиционно свършва. "Идните месеци ще докажат дали става дума за стремителен спад или за обичайната ерозия. Пред перспективата оставка обаче общественото мнение е по-скоро неохотно. Още по-неохотно остава то, когато се постави въпросът за нови избори", смятат от социологическата агенция.

Към началото на май доверието в правителството е 26%, а недоверието 62,4%.

Оставка искат 35%, но други 41,1% не искат. Останалите се колебаят.

Новите избори пък продължават да отблъскват. 24,3% ги искат, но 44,1% не искат.

"Очевидно, ниското доверие в правителствата у нас застига и този кабинет, но липсата на оформила се алтернатива, както и нежеланието на обществото към външните опасности да се добавят и вътрешни трусове, го запазва от още по-сериозни изпитания. И по показателя "оставка", и по показателя "предсрочни избори" обаче, "ножиците" се свиват с времето в негативна за властта посока", смятат от "Галъп".

Нагласите по отношение на войната в Украйна

47,1% от участвалите в проучването казват, че не са съгласни с действията на Владимир Путин в Украйна. На обратното мнение са 28,6%. Останалите се колебаят. От "Галъп" посочват, че въпреки немалката зона на колебание отчетливото становище на хората с декларирано активно мнение е против. Оттам обаче подчертават, че част от отговорите може да съдържат елемента на "желателния отговор".

Темата за Северна Македония

Според проучването по темата "Северна Македония" не се наблюдава промяна.

Общественото мнение у нас за пореден месец през настоящата година показва условно съотношение 10 към 1 (61,8% срещу 6,1%), че Скопие трябва да е в ЕС, но само при изпълнение от страна на Скопие на договора между двете ни страни, срещу мнението, че Скопие трябва да получи нашата подкрепа без условия.

По традиция, има и осезаем дял (10,7%), които дори биха се съгласили България въобще да не допуска Македония – при никакви условия.

На директен въпрос кое е по-важното: бързият европейски път на Македония или първо уреждането на двустранните ни отношения, съотношението е 6,4% срещу 69,7%. И по двата цитирани индикатора позициите в последните месеци са по-твърди, в сравнение с времето преди две години.