"Галъп": Българите вярват на личния си лекар, но не и на НЗОК

Българите имат високо доверие на личния си лекар и повечето не го прескачат по пътя в системата, но доверието им в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е ниско. Това показват резултатите от проучване на Галъп интернешънъл болкан“ за инициативата Здравния барометър.

Мнозинството от 56.2% от осигурените споделя, че в последните три години не му се е случвало да потърси контакт директно със специалист, без личен лекар. 75.2% от осигурените пациенти в пълнолетна възраст казват, че имат доверие на личния си лекар. За сравнение, доверието в Националната здравноосигурителна каса е 29.3%, при недоверие от 53.6%. Потвърждава се правилото в социологията за повече позитивно отношение към личните измерения на въпросите, и повече инерционен скептицизъм към обществените. На въпрос, например, кое е най-добре: лични вноски или солидарно осигуряване, естествените настроения клонят ясно към личното – в 60.2% от отговорите на всички респонденти, срещу 19.6% съгласни със солидарния принцип и 20.2% неуспяващи да определят. Прави впечатление, че най-възрастните респонденти реагират най-отворено към солидарния модел.

Примерът на личното се усеща и в огромното мнозинство доверяващи си на личен контакт и/или връзки при посещение на лекар (69.6% от осигурените). Разбира се, по отношение на здравеопазването тези нива на търсене на личното са очаквани. Те показват и къде е едно от потенциалните „тесни места“ в системата – личното отношение.

Обратната страна на личното и зависимото от връзки са нерегламентираното и рушветът. 15.7% от всички респонденти в изследването твърдят, че в последните няколко години им се е случвало да им поискат рушвет. 19.4% казват, че им се е наложило да платят в болницата нещо, което намират за излишно. 9% свидетелстват лично за практика в болниците да се пише нещо, а да се прави друго, т.е. когато се стигне и до откровеност от страна на самия пациент, нивата на откровеност взаимно спадат.

Посочените няколко дяла са и косвен индикатор за нивата на смущаващи финансови практики спрямо пациенти в последните няколко години.

37.3% от внасящите здравни осигуровки у нас ги намират за високи, при 42.5% определящи ги като нормални и 3,8% – като ниски. Разбираемо, хората с по-високи доходи в по-голяма степен намират размера за нормален. Резултатите са очаквани на фона на общите нива на недоволство, но над една трета намиращи вноската за здраве за висока е индиректен индикатор и за недоверието в модела на финансиране у нас. Това се потвърждава и от декларираната готовност за плащане повече – ако това ще осигури по-добра здравна услуга, само 38,3% от работещите са готови, като сред тях преобладават основно респонденти с по-високи доходи. Повечето, 50.9%, не засвидетелстват такава готовност. Останалите не могат да отговорят.

А знаят ли здравноосигурените в пълнолетна възраст какво им се полага? 53% от тях твърдят така, но има и 37.6% които признават, че не знаят. Прави впечатление, че сред определящите се като запознати в най-голяма степен се открояват хората в по-активен начин на живот и по-добри перспективи за неговото качество. Само 20.2% пък признават, че не знаят какъв е размерът на здравната осигуровка, която плащат, като най-висок е този дял сред най-младите участници в проучването. 71,5% свидетелстват, че знаят този размер. Така, размерът се оказва доста по-познат от съдържанието.

42,1% от осигурените лица у нас признават, че пропускат профилактични прегледи, които им се полагат. Оказва се, че мъжете в по-голяма степен са склонни да пропускат прегледи за профилактика. Крехко декларативно мнозинство от 50,6% все пак твърдят обратното. Може само да се предполага нивото на искреност. 70.7% от здравноосигурените не плащат сами профилактични прегледи, при 24.2% които го правят. 45.5% от наетите лица твърдят, че ходят на профилактични прегледи, които работодателят им организира. 49.9% не го правят или не разполагат с такава възможност.