Галъп: Борисов е в осезаемо по-неизгодна позиция в сблъсъка с Радев

Радев и Борисов са в тежък сблъсък от месеци, архивна снимка БГНЕС

В сблъсъка между премиера Бойко Борисов и президента Румен Радев потенциално застрашена е популярността и на двете страни, но в осезаемо по-неизгодна позиция е министър-председателят. Подкрепата за протестите, оставката и предсрочните избори остава остава, но хората все така не виждат ясна алтернатива и нови лидери. Това сочи анализ на социологическата агенция "Галъп Интеренешънъл", която обяви в понеделник национално изследване, проведено от 30 юли до 7 август сред 811 пълнолетни българи. То е от преди анонса на Бойко Борисов за конституционен дебат и няма как да отрази потенциалния ефект, уточняват от агенцията.

Личното доверие на Борисов е вече 20 процента - най-ниското ниво в последните няколко години, а недоверието е 68 на сто, отбелязва "Галъп" и припомня, че само преди два месеца доверието в премиера е било около 25 на сто, а недоверието - около 60 на сто.

Борисов до Нинова по одобрение

Така Борисов вече е на нивата на доверие, например на Илияна Йотова или на Томислав Дончев, отбелязват от "Галъп". Непосредствено до Борисов е Корнелия Нинова със 17 на сто доверие.

Личното доверие в Румен Радев остава високо - 47 на сто, при недоверие 35 процента, показва проучването. Доверието в президентската институция като цяло като че ли изглежда малко по-застрашено от сегашната ситуация - то се движеше около 55 на сто, а недоверието - близо над 30 процента. Сега обаче "ножицата" тук като че ли се затваря и доверието вече е 47 на сто, а недоверието е 39 процента, коментират от "Галъп". Въпреки това институцията остава с положителен баланс.

На практика цялото правителство отбелязва спад в доверието - след като се движеше близо около 30 на сто, сега е около 19 процента, констатират анализаторите. Недоверието пък е преминало над 70 на сто - за пръв път от години. Сходна е тенденцията и при парламента - доверието там сега е около 15 на сто, при обичайни за последните месеци около 20 процента. Недоверието е 77 на сто.

Изследването сочи още, че от 40 до над 50 на сто не могат да разпознаят представителите на "Отровното трио" – скулпторът Велислав Минеков, адвокатът Николай Хаджигенов и пиар специалистът Арман Бабикян.

Христо Иванов трупа доверие

Представителят на другото крило на протеста – лидерът на "Да, България" и съпредседател на "Демократична България, Христо Иванов значително подобрява доверието в себе си. Ако преди положителните оценки за него не бяха повече от 6 на сто, сега са вече около 9 процента. Числата обаче като цяло не показват протестът да е произвел нови политически "звезди" до този момент, посочват от "Галъп".

Всички основни формации и политически дейци, с изключение може би на ДПС, губят от създалата се ситуация, за сметка на по-малките си конкуренти - в тази ситуация "малките стават големи", а изгледи да бъдат в следващо Народно събрание имат 7 формации, като пет от тях на този етап изглеждат сигурни, сочат още данните от проучването.

Антиправителствените протести се подкрепят от 62 на сто от запитаните.  Против тях са 23.7 процента, а останалите се колебаят. 58.9 на сто искат оставка, а 26.5 процента са на противоположното мнение.

От "Галъп" коментират, че данните показват и обичайната от десетилетия структура на мненията по всички въпроси за властта у нас в края на всеки един мандат, но в същото време сочат и сериозно обществено раздразнение.

Расте мнението за необходимост от предсрочен вот

Свидетелство за последното е, че вече 50 на сто смятат, че предсрочните избори са необходими за страната, докато 34.1 процента са на обратното мнение. Останалите се колебаят. Преди седмици идеята за предсрочни избори по-скоро не събираше ентусиазъм, припомнят анализаторите и отбелязват, че, очевидно, масовото съзнание плавно "свиква с мисълта" за предсрочни избори, коментират от "Галъп".

Въпреки всичко обаче, все още не съществува усещането за налична алтернатива – 38.1 на сто казват, че в момента има партия или коалиция, която да може по-добре да управлява страната, но почти толкова – 35.7 процента - казват, че няма такава. Останалите се колебаят, сочат още данните от проучването.

Сто хиляди гласа делят ГЕРБ и БСП

И ГЕРБ, и БСП губят позиции и сега са с почти изравнени нива на електорална готовност сред хората с избирателни права. В открит въпрос ГЕРБ има 14.5 на сто или около 800 хиляди потенциални гласове (от общо около 5.5 млн. трайно пребиваващи с избирателни права у нас). БСП е с 13.9 на сто, което значи близо под 800 хиляди гласа. В последните парламентарни избори ГЕРБ събра около 1 150 хил. гласа, а БСП - около 950 хиляди, припомнят анализаторите. ГЕРБ е с преднина и сред твърдо решилите да гласуват.

Партията на Слави Трифонов е основен бенефициент от случващото се в страната - с растяща подкрепа, достигаща сега до 7.9 на сто от избирателите у нас. ДПС остава в традиционния диапазон от близо 7 процента, което е близо под 400 хиляди гласа.

ДБ с до 2-3 пъти по-добър резултат

С 5.7 на сто "Демократична България" отбелязва между два и три пъти по-добър резултат от обичайните си нива. Най-отчетливо в този микс расте "Да, България". Новата формация на Мая Манолова се е развила и вече е с 2.4 процента или условно около 130 хиляди гласа. С 2.3 на сто са "Обединените патриоти" (с най-видимо присъствие на ВМРО). Това е около потенциалната бариера за влизане в Народното събрание. На последните парламентарни избори тя беше над 130 хиляди гласа.

Така, според проучването, формулата за влизане в следващо НС, към този момент, е 5+2. "Воля" пък е близо до основния "пакет" с 1.6 на сто. От "Галъп" уточняват, че данните не могат да играят ролята на прогноза, а са само моментна картина, като допълват, че това уточнение е особено важно на фона на изключително динамичната ситуация.

Проектите на Цветанов и Божков с 0.2% подкрепа

Сред останалите формации правят впечатление АБВ - с 0.6 на сто, "Глас народен" - с 0,4 процента. "Атака", "Възраждане", проектът на Цветан Цветанов и проектът на Васил Божков засега са с по 0,2 на сто. Около 4 процента заявяват, че биха подкрепили независим кандидат, като анализаторите посочват, че това е по-скоро декларативна позиция. Още процент казват, че не биха подкрепили нито една от познатите партии.

Впечатляващ е делът на хора, които твърдят, че ще отидат да гласуват, но ще отбележат "не подкрепям никого" - около 6,6 на сто - още едно свидетелство за делегитимация на политическата прослойка, коментират от "Галъп". Според анализаторите ѝ обаче е по-вероятно е в реална изборна ситуация огромната част от тези хора по-скоро да не гласуват. 27.4 на сто директно заявяват, че не биха гласували.

Споделяне

Още по темата

Още от България