"Галъп": Борисов приключва мандата с доверие като на Орешарски

"Галъп": Борисов приключва мандата с доверие като на Орешарски

Правителството на ГЕРБ завършва третия си и първи пълен мандат с нива на доверие от 19% и недоверие от 69%. Парламентът има доверие от 14% и недоверие 73%. Двете институции са успели донякъде да преодолеят щетата по образа си от лятото и есента на миналата година, когато антиправителствените протести бяха в разгара си. Това показват резулататите от проучване на "Галъп интернешънъл болкан", проведено между 7 и 15 януари 2021 г. сред 1010 души по метода "лице в лице".

"Това "наваксване" обаче не е голямо и на фона на нивата на доверие в кабинета и Народното събрание в последното десетилетие, сега сме свидетели на едни от най-ниските. Последните месеци показаха нива на популярност на двете институции, които за последно бяха засичани в края на мандата "Орешарски", посочват от "Галъп".

Месец и половина преди изборите агенцията отчита, че въпреки загубата на рейтинг ГЕРБ отново ще е първа политическа сила.

Ако изборите бяха сега, седем формации биха попаднали в парламента, като за две от тях кампанията ще е решаваща, сочи проучването. 

Любопитно е, че ГЕРБ печели по-голяма подкрепа от нивата на доверие в правителството. С 25.8% от онези, за които може да се очаква да гласуват и са решили за кого, ГЕРБ и СДС са на първо място, следвани от БСП с 21.9%. "Има такъв народ" е с 13.1%, а ДПС е близо – с 12.4%. "Демократична България" - 6.8%, формацията около Мая Манолова - 4.7%, а ВМРО - 4.2%.

"При последните две формации кампанията ще е решаваща за шансовете да са в Народното събрание. Такива шансове може да получи и коалицията Воля-НФСБ. Обобщеният резултат на изричните споменавания на двете партии е 2.7% потенциален вот, но тепърва трябва да се види дали обединението на двете партии ще даде и бонус, или напротив", посочват от "Галъп".

Според резултатите с над процент подкрепа е "Възраждане", близо около един процент се движат и формации като АБВ, "Атака" и партията на Цветан Цветанов. При всички подобни партии и коалиции решаваща ще е кампанията и не са изключени изненади. Има и редица други формации в десетите от процента.

Данните в средата на февруари позволяват да се изчисли, че около 2,9 милиона души биха гласували, ако изборите са сега. На фона на условния предварителен избирателен списък това е около 43%. Това е по-малко от активността в миналите избори, но отново следва да се напомни традиционната неяснота около избирателните списъци.

Сценариите според "Алфа рисърч"

Според Боряна Димитрова от "Алфа рисърч" има три възможни сценария за парламентарните избори. "Към момента повечето социологически проучвания показват фрагментиран парламент с 5-7 партии на фона на около 3 милиона гласоподаватели - този сценарий е с 60% шанс да се случи", посочи тя в петък пред БНР.

Димитрова подчерта, че при рязък спад на избирателната активност до 2 милиона, 2 300 000 – 2 400 000 души е по-малка вероятността това да се случи. "На избирателната активност може да повлияе както епидемиологичната обстановка, така и внушението за предрешени избори", подчерта тя

По думите ѝ спад в активността автоматически води до бонуси за трите партии с най-големи твърди електорати – ГЕРБ, БСП, ДПС. "Възможно е при такъв сценарий някои от по-малките партии да изпаднат от парламента и да видим парламент с малко партии и независимо, че няма да е толкова фрагментиран, също със сериозни трудности за съставянето на правителство. Нито една партия може да се окаже достатъчно силна, за да състави правителство, но не и достатъчно слаба, за да бъде елиминирана. Как в тази ситуация се съставя правителство е големият въпрос", добави още Димитрова.

Най-малко вероятният сценарий според социолога е този за срив на избирателната активност и ръст на протестния вот.   

Споделяне

Още по темата

Още от Избори 2021