"Галъп": ГЕРБ и БСП се изравниха

Подкрепата за основните партии е останала по-ниска от преди и е на практика еднаква при БСП и ГЕРБ. В момента БСП има декларативна подкрепа от 13.5%, а ГЕРБ – от 13% от всички имащи право на глас. А ако изборите бяха сега, седем партии щяха да имат шанс да влязат в парламента – ГЕРБ, БСП, "Има такъв народ", "Демократична България", "Изправи се.БГ" и "Обединени патриоти".

Това показват резултатите от проучване на "Галъп интернешънъл Болкан", проведено между между 1 и 9 октомври сред сред 803 души по метода "лице в лице" .

От "Галъп" припомнят, че преди началото на протестите срещу правителството подкрепата за ГЕРБ и БСП се е движела между 18 и 22% с превес за партията на премиера Бойко Борисов.

Увеличава се броят на хората, които казват, че на предстоящите избори няма да гласуват или ще зачеркнат "не подкрепям никого" до общо 37.6% през този месец.

"Това означава, че случващото се в страната засега по-скоро отдалечава хората от политиката въобще. Затова има и търсене за "трети вариант" – негласуване или извънпарламентарни и нови формации", посочват от агенцията и добавят, че именно на това се дължи и високият резултат на партията на шоумена Слави Трифонов "Има такъв народ" – 8.6%.

ДПС остава стабилно с 6.9% от всички имащи право на глас.

"Демократична България" пък е взела още през лятото "стъпало" нагоре, от традиционните си 2-3% от всички имащи право на глас, до близо 6%, но после не е продължила нагоре и сега дори показва белези на ерозия до 5% през октомври. Според "Галъп" във вътрешнокоалиционните баланси своята тежест решително е умножила "Да, България".

"Изправи се.БГ" на Мая Манолова също е увеличила подкрепата си в началото на протестите до ръба за влизане в парламента. И през октомври се движи по този ръб с 2.5% от всички имащи право на глас в открит въпрос, което прави сектор от около 140 хиляди потенциални гласа.

"Обединени патриоти" пък още преди политическия трус от лятото са около ръба за влизане в парламента и засега като че ли не са претърпели нова сериозна щета от протеста. През октомври те имат 2.3%, или около 130 хиляди потенциални гласове, което е около бариерата на последните избори за Народно събрание.  

"Разбира се, в калкулацията на гласове следва да се отчита, че не всички от тях са еднакво "твърди" и в оставащите месеци решаваща ще се окаже кампанията, "финалния спринт", който различните формации могат да направят и т.н. Измежду останалите формации е възможно да има "скрита" подкрепа, която да се прояви в самите избори. Така засега седем формации имат перспектива да са в следващия парламент, като две от тях са около ръба", посочват от "Галъп".

Искането за предсрочни избори се споделяше в началото на протеста от над 40%, но повече от 50% бяха против. В началото на август обаче, след най-горещата фаза на протести, искането за предсрочни избори надделя и стигна до една втора "за" срещу една трета "против". През септември и октомври се стабилизира в съотношение две към едно. И тук няма продължаващ ръст, но няма и осезаем спад.

Едва 19.2% от анкетираните очакват изборите да бъдат свободни и честни, а 52.6% смятат обратното. Останалите се колебаят. Сред скептиците личат най-вече привърженици на опозиционни формации.

Ако през последните години очакванията икономическото положение да се остане същото или да се влоши са движат на нива между 30 и 40%, а очакванията за подобрение – около 15%, то през този месец 53,7% очакват влошаване в икономиката в непосредствено бъдеще, 24% не очакват промяна, а подобряване очакват 7,8%.

За последно в десетилетието подобни негативни стойности са били отчетени през 2012 г.