Галъп интернешенъл: Година след началото на мандата си Радев запазва високия си рейтинг

Галъп интернешенъл: Година след началото на мандата си Радев запазва високия си рейтинг

Първите дванайсет месеца на президента Радев показват устойчиви нива на доверие от около 60 на сто и на недоверие - около и под 30 процента, според "Галъп интернешънъл". Това е най-благоприятната като обществено доверие стартова година от времето на старта на Петър Стоянов насам, коментират социолозите в свое изследване, публикувано в четвъртък.

Институцията приключи годината с 56 на сто доверие и 29 на сто недоверие, с което Радев е най-популярната политическа фигура в страната, отбелязват от "Галъп".

Данните са от ежемесечното измерване на доверието в институцията, в независими национално представителни изследвания от 1992 г. насам, известни като Политически и икономически индекс на "Галъп интернешънъл".

Социолозите сравняват Радев с неговите предшественици и отбелязват.

Най-неблагоприятна беше началната картина на доверие в мандата на президента Плевнелиев, а най-високи бяха стартовите равнища на доверие при президента Петър Стоянов, коментират от "Галъп".

Президентите Желев и Стоянов започваха с по-високи нива, но с постоянен спад.

Първият мандат на президента Първанов пък почна с доверие от около 50%. Това бе и единственият президент, в когото доверието се покачваше в хода на самия мандат (обикновено доверието спада в хода на мандата). Вторият мандат "Първанов“ пък започна с по-висок кредит на доверие, но и с бърз спад, посочват социолозите.

Те правят уточнението, че автоматичното съпоставяне на отдалечени исторически периоди не е докрай коректен подход и например началото на мандата "Стоянов" е било във времена с доста по-голям идеологически градус и амплитуди в общественото мнение.

След избора на нов президент през есента на 2016 г. доверието започна да се повишава - както обичайно се случва при смени в тази институция, а и при смени в институциите въобще, отбелязват те.

Първите месеци на 2017 г. затвърдиха тенденцията на укрепване на доверието. След това нивата на доверие в президентската институция спряха ръста и навлязоха в период на стабилизация около и под 60 на сто положителни оценки и около и под 30 на сто отрицателни, показват данните.

Спирането на ръста може да се дължи донякъде и на напреженията между президента и представители на ГЕРБ през годината, но по-вероятно е да става дума за достигане на естествени възможни "тавани" на подкрепа, коментират от "Галъп".

Президентската институция се свързва най-вече с личността на президента, но донякъде - и с вицепрезидента. Вицепрезидентът Илияна Йотова има нива на доверие около една четвърт от българите, а недоверието се колебае в стойности между 50 на сто и 60 на сто.Това я нарежда сред политиците със сравнително добри стойности на доверие, посочват от "Галъп".

Още от България

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?