"Галъп": Половината българи биха подкрепили задължителния вот

Задължителното гласуване и мажоритарният избор на част от депутатите се подкрепят от мнозинството пълнолетни български граждани, съобщава "Галъп" на базата на изследване на обществените нагласи, проведено от 29 май до 4 юни. Поводът е възобновената инициатива на държавния глава Росен Плелвнелиев за национално допитване по изборните въпроси.

Според данните на социолозите половината от всички пълнолетни българи твърдят, че биха гласували с "да“ за задължителното гласуване, а малко под една трета са против. Останалите се затрудняват да отговорят. Две трети от всички запитани подкрепят мажоритарния елемент, около една десета са против, а останалите се колебаят. Половината от българите обявяват, че биха гласували с "да“ на въпрос за дистанционно гласуване по електронен път, малко под една трета са против, а останалите се затрудняват. Въпросите са зададени към всички, без значение дали са заявили, че ще гласуват на референдума.

Данните повтарят вече познатите нагласи, които "Галъп" са публикували още в началото на миналата година, когато президентът Плевнелиев за първи път направи своите предложения.

На въпрос "Ако заедно с местните избори през есента у нас се проведе национален референдум, по въпросите дали да има електронно гласуване, мажоритарен елемент при гласуване и задължително гласуване, Вие лично бихте ли участвали в този референдум?“ 56% от всички анкетираните твърдят, че биха участвали.

Над половината българи заявяват готовност да участват в референдум заедно с местните избори. "Задължително трябва да се направи уточнението, че това са декларативни нагласи, да участваш в референдума се смята за желателно и престижно. Нагласите бяха подобни и преди референдума за изграждане на ядрена електроцентрала (проведен през януари 2013 г.), а в него в крайна сметка гласуваха само около 1.5 млн (20 на сто от имащите право на глас по списъци и може би около 25 на сто от реално пребиваващите в страната гласоподаватели)", напомнят от "Галъп".

От агенцията обясняват, че реалната активност обикновено остава под декларираните нива. Въпреки това, ако референдумът действително се проведе в деня на изборите за местна власт, активността ще бъде сравнително по-висока, макар че не е сигурно, че прагът за валидност (гласувалите на последните парламентарни избори) ще бъде достигнат дори и при това положение.

От "Галъп" твърдят още, че изследванията им до този момент са проведени в ситуация без особено активна кампания. Затова и регистрираните нагласи са по-скоро мнения "по принцип“. По тази причина представените тук резултати за отделните въпроси в референдума са сред всички запитани, а не само сред отговорилите, че биха участвали в референдум. Така се показва принципната структура на мненията сред обществото.

Ако за база вземем само заявилите, че ще гласуват в референдума, проличава, че противниците на различните изборни промени по-скоро няма да гласуват в референдума, отколкото да отидат и да гласуват "против“, обясняват от "Галъп".

Основните разлики между демографските групи идват от различията в образованието и свързаната с него информираност, интерес към темата и т. н. Сред най-младите (на възраст от 18 до 25 години) електронното гласуване получава подкрепата на около 60%, една пета са против. При най-възрастните (над 66 години) малко над една четвърт биха гласували "за“ на този въпрос.

През месеците май и април агенцията е тествала потенциалните ефекти от задължително гласуване.

"Респондентите бяха поставени в хипотетична ситуация, в която са задължени да гласуват или пък са заплашени от конкретна глоба (50 лв). Най-общо казано, около 8 - 10% от всички запитани преминават от категорията "няма да гласувам“ към различни партии. Гласовете се разпределят между различни партии и няма видимо облагодетелствани или губещи партии. Минимални са случаите, в които заявили, че ще гласуват, заявяват противоположното в хипотетичната ситуация на задължителни избори", съобщават изводите си "Галъп".

И в двата тествани случая около 3 – 4% (на база всички запитани) продължават да казват, че няма да гласуват. А 6- 7% (на база всички запитани) твърдят, че ще гласуват с невалидна бюлетина или ще задраскат всички.

Близо 20% на база всички запитани пък преминават от категорията "няма да гласувам“ към колебаещи се – изправени пред необходимостта от задължителен вот.

Споделяне

Още от България

Как да бъде увековечен художествено Бойко Борисов?