Гарантираните депозити ще се изплащат по-бързо

Защитените депозити в банките да се изплащат по-бързо при затваряне на дадена финансова институция прие парламентът с гласуването на първо четене на нов закон за гарантиране на влоговете, предложен от правителството. Достъп до парите ще се осигурява не само след отнемането на лиценза на банката, но след като БНБ установи, че средствата не са налични и вложителите не могат да си ги получат.

Хората трябва да могат да вземат средствата си от фонда за гарантиране на влоговете до 7 работни дни след отнемането на лиценза на съответната банка. Фондът ще се задейства и ако централната банка реши, че депозитите не са налични или прецени, че съответната банка не е в състояние да ги плати.

Подобно решение трябва да се вземе в срок от 5 работни дни, след като БНБ узнае, че финансовата институция не е успяла да плати пари на клиентите си. До 7 работни дни след това гарантираните суми трябва да бъдат възстановени на хората от фонда. Това означава, че реално хората трябва да имат достъп до гарантираните си средства до 13 работни дни, след като БНБ установи проблеми в банката.

По-висок праг

Защитени остават депозитите до 196 000 лв. Въвежда се обаче и по-висок праг - 250 000 лв., който важи само ако парите са получени след сделки с недвижими имоти за жилищни нужди, при сключване на брак, развод, прекратяване на трудово или служебно правоотношение, инвалидност или смърт, или пък да са резултат на застрахователни или осигурителни плащания или на изплащането на обезщетение за вреди от престъпления или от отменена присъда. Такива депозити ще бъдат гарантирани временно - до 3 месеца, след постъпването на парите в банката.

Хората с дребни суми в затворените финансови институции обаче може и да не получат парите си. Според новия закон няма да се изплащат средства под 20 лв., ако са по влогове, по които не е имало операции по нареждане на вложителя в последните 2 години.

Банките с различен принос в гаранционния фонд

Според новия закон банките вече няма да правят еднакви процентни вноски във фонда за гарантиране на влоговете. Приносът ще е по-висок, ако институцията бъде оценена като по-рискова.

Ако средствата във фонда не са достатъчни за изплащането на гарантираните депозити, както беше в случая със затварянето на КТБ, първо ще се събира извънредна вноска от банките. Тя ще е 0.5% от сумата на гарантираните влогове във всяка институция. Ако и след това парите не са достатъчни, ще се прибягва до тегленето на заеми от бюджета или други източници.

Недоволство

Новите текстове предвиждат още фондът да може да оказва ликвидна подкрепа на закъсали банки, за да се предотврати изпадането им в несъстоятелност. Срещу това се обявиха депутатите от БСП.

Според Румен Гечев с новия закон се създава "паралелна централна банка - чудо невиждано в практиката на Европа". "Даваме възможност този гаранционен фонд да изпълнява функциите на една банка с празен чек и винаги когато някоя от частните търговски банки закъса, те да могат да теглят заеми и да попълват разликата", посочи той. Според него така частните банки получават "индулгенция да правят каквото си искат, като се гарантира, че българският народ винаги ще извади от джоба си и ще плати".

От Реформаторския блок също възразиха срещу възможността фондът за гарантиране на влоговете да подпомага банките. Петър Славов разви хипотезата, че ако дадена банка е в затруднено положение, получава пари от фонда, с които трябва да бъдат гарантирани парите на вложителите, и впоследствие фалира. "Въпросът е с какви пари ще се плати на вложителите на банката, публичният сектор ще трябва да плаща два пъти", посочи той.
От Патриотичния фронт възразиха срещу отнемането на функциите на парламента да разрешава отпускането на заеми от бюджета на фонда за влоговете. "Правителството ще решава какъв заем в какъв размер да отпуска в кризисни ситуации", посочи Димитър Байрактаров.

Дали ще има промени в спорните текстове, ще стане ясно при гласуването на закона на второ четене.

Банките искат титуляр за надзора в БНБ

Междувременно премиерът Бойко Борисов се срещна с членове на управителния съвет на Асоциацията на търговските банки в България, съобщиха от пресслужбата на правителството. По време на разговора представителите на асоциацията поставили проблема за липсата на подуправител на БНБ с ресор "Банков надзор". Мандатът на титуляра Цветан Гунев беше прекратен предсрочно от парламента заради разследването срещу него по казуса с КТБ.

На срещата двете страни обсъдили, че е нужно да се вземе решение за ръководител на банковия надзор. Кандидатурата за поста трябвало да е на достатъчно авторитетен и подготвен специалист, който да гарантира стабилност на надзорната дейност и да възстанови доверието в банковата система.

Избор на нов подуправител обаче вероятно ще има, след като бъде сменен управителят Иван Искров. Процедурата за това ще започне най-рано през юли, тъй като мандатът му изтича на 10 октомври.

Една възможност за избор на ръководител на банковия надзор вече се провали, след като управителят на централната банка Иван Искров предложи за поста Димитър Костов, който в момента също е подуправител и отговаря за направление "Банково". След като кандидатурата му беше внесена в парламента, от ГЕРБ обявиха, че тя няма да се разглежда и гласува, въпреки безспорния професионализъм на Костов, а причината е, че номинацията не е консенсусна. Според представители на партията не може хората на Бойко Борисов да поемат всички негативи от подкрепата за Костов.

Срещу избирането на Костов се обявиха Реформаторският блок и БСП. Аргументите са, че той е част от управлението на БНБ, което допусна краха на КТБ и освен това бил в правителството на Жан Виденов.

До избора на нов подуправител за банковия надзор тази функция ще се изпълнява от Нели Кордовска. За нея се появиха съмнения за конфликт на интереси, след като излезе информация, че тя е изтеглила парите си от КТБ ден преди банката да бъде затворена, а брат ѝ е на ръководна позиция в Първа инвестиционна банка, която получи ликвидна подкрепа от държавата.