След първата година от мандата на Франсоа Оланд

"Гардиън": Франция - в очакване на Годо

"Фигаро": Президентът обича да изчаква проблемите да се решат от самосебе си

Франсоа Оланд по време на вчерашната си пресконференция

Обстановката преди втората пресконференция на френския президент Франсоа Оланд беше възможно най-неблагоприятна. Франция току-що изпадна отново в рецесия, а покупателната способност на французите се срина до 0,9 процента - най-резкия спад от 30 години насам. Безработицата се оказа най-високата за всички времена. Но според президента корабът на френската държава е на прав път. Така започва редакционната статия на британския вестник "Гардиън", озаглавена "Франция: в очакване на Годо" и посветена на вчерашната тричасова пресконференция на френския президент Франсоа Оланд – своеброзен отчет за изтеклата първа година от неговото президентство.

По думите на Оланд неговата първа година на власт беше съсредоточена около овладяването на държавните разходи (нивото им от 56 процента от БВП все пак си остава девет пункта над това в Германия) и около вкарването на еврозоната в правия път. Сега Оланд обещава, че през втората година от президентството му Франция ще започне офанзива. Човек можеше да си помисли, че тъй като повечето от предсказанията на президента за първата му година бяха разбити на пух и прах, то той няма да гори от желанието да се уповава отново на провидението. Но нищо подобно не се случи, коментира британският вестник.

Оланд призова за създаване на европейско икономическо правителство на еврозоната, което да има свой собствен бюджет, дълг, хармонизирана данъчна система и постоянен президент. Държавният глава заговори за програма за борба с младежката безработица на стойност 6 милиарда евро. Президентът призова за паневропейска енергийна политика и за по-голяма интеграция в еврозоната. Според Оланд в качеството си на една от основателките на ЕС Франция има отговорността да съживи болния, достигнал заник и обхванат от съмнения континент.

Но Ангела Меркел смята точно обратното. Отхвърляйки идеята за обединяването на дълговете, тя подчертава, че е важно Франция да извърши реформи и че всяко правителство трябва да вкара само собствените си финанси в ред.

Освен намека, който Оланд направи, че ще реформира пенсионната система, която е банкрутирала и която трупа заеми от борсите, различията между двете части на така наречения европейски двигател са достатъчно големи. По-неотложната задача за Оланд е със сигурност да убеди френското общество, че може да извади страната си от нейното собствено униние. Но на този тест Оланд се провали, констатира "Гардиън".

През януари той обеща да намали безработицата до края на годината. Вчера той подчерта, че все още е възможно тази тенденция да се преобърне. Оланд засвидетелства пълното си доверие в премиера Жан-Марк Еро и обеща, че поне засега няма да променя кабинета.

Не може да се съмняваме в честността на Оланд. Нито пък в това, че той се опитва да си върне популярността. Но има сериозни съмнения дали ще бъде достатъчно силен, за да плува срещу течението и да се задържи на повърхността. Оланд нито съкращава достатъчно бързо разходите, така че да удовлетвори експертите по мерките за икономии в Берлин, нито пък съживява икономиката. Франция може да заема пари от световните пазари на облигации при най-ниските от десетилетия насам лихви, но не желае да се възползва от това. А примерът в САЩ показа, че дори малките мерки за стимулиране на икономиката могат да дадат резултати.

В действителност стратегията на Оланд за растеж се уповава на останалата част от болната еврозона, на задоволяването на твърдението, от което се нуждае френският износ. Но нищо не показва, че това ще се случи в скоро време. И Оланд може на следващата си пресконференция догодина да заяви, че има нужда от повече време, заключава в редакционната си статия британският "Гардиън".

Казаното от Оланд се посреща със същия скептицизъм и от френския печат.

Като цяло речта на президента беше определена от опонентите му като безсъдържателна и отегчителна. С нея, казват те, Оланд отново показал, че обича да изчаква проблемите да се решат от самосебе си, че страда от неспособност да действа, от нерешителност. А в икономически план той изобщо не каза как ще подобри състоянието на страна, отбелязва "Фигаро".

Споделяне
Още по темата
Още от Европа