Гърция - между еврото и Арабската пролет

От началото на 90-те години, тоест от падането на режимите в Източна Европа на така наречения реален социализъм до началото на икономическата криза през 2008 г., публичният дебат за европейска интеграция се определяше от разграничението между Изтока и Запада.

Това разграничение се използваше като препратка за исторически регистрираните граници, и това ставаше до такава степен, че в географски и културен план разликата между Рим и Византия се интерпретираше в съвременен вариант, за да потвърди геополитическото разделение, формирано от Студената война в следвоенните години.

Понятието "Запад" имаше двояк смисъл и се дефинираше от евроатлантическите съюзи, възникнали след края на Втората световна война и намерили израз в НАТО. Разбира се, това понятие се определяше и от напредъка, просперитета и стабилността, излъчени от предишните европейски демокрации.

На противния полюс, понятието "Изток" обхвана или Балканите, завърнали се отново на сцената с насилие с гражданските войни в бивша Югославия и със заплахата от "балканизация" на насилствено възникващите нови нации-държави в резултат на разпадане на по-големите многонационални идентичности и образувания, или бившите комунистически народни републики от Централна и Източна Европа, присъединили се през 2004 г. към Европейския съюз, довеждайки до възстановяване на единството на европейското пространство след почти шест десетилетия двуполюсно разделение, сблъсъци, конфликти и най-вече изолация.

За малък период от време, между 2004 и 2008 година, пролича, че въпросните разделения са на път да изчезнат. Европейският идеал изглеждаше способен да изличи комплексите от миналото на стария континент. Раздвижването между народите, премахването на границите, свободата в търговията и особено общата европейска валута създадоха впечатлението, че Европа може да превъзмогне историческите противоречия и етнически противопоставяния и да наложи една единна, сигурна икономическа и социална среда за напредък и развитие.

С появата на голямата международна финансово-икономическа криза през 2008 г. разликата между Запада и Изтока бе заменена от тази между богатия Север и бедния Юг. "Границата" Север-Юг предхождаше глобализацията от 60-те и 80-те години. Разграничението съществуваше от тогава в Европа и отразяваше най-вече разликите в равнището на развитие и просперитет, както и политическото изоставане, съпроводило европейския Юг. Когато говореха за Юга, европейците от северната и централната част на стария континент разбираха Гърция, Испания и Португалия, имали общо политическо и икономическо минало, тъй като бяха преминали през диктаторски режими и бяха генерирали големи емигрантски потоци към богатите страни на европейския Север.

Тези три страни се стремяха и успяха да влязат в европейското семейство, надявайки се предимно на облаги от демократизацията и политическата стабилност, от премахването на изолацията и реформаторската динамика, а също и от иновационната динамика, която ресурсите на общността биха могли да осигурят и да повдигнат жизнения стандарт на народите. И те за почти три десетилетия се домогнаха до благата от участието си в европейското семейство.

Финансовата и икономическа криза през 2008 г. обаче показа несъвършенствата, изоставанията и, разбира се, зависимостта им от ресурсите и условията на стабилност, които самата несъвършена Европа им бе предоставила. И съвсем естествено, когато тези финансови потоци пресъхнаха, на повърхността изплуваха дефицитите от интеграцията и старите различия, старите разграничения се появиха отново на сцената.

В случая с Гърция разликата между Севера и Юга отразява не само икономическата безизходица. Заради географската близост на страната с друго огнище на напрежение и кризи - Близкия изток, запазването на това разделение крие и опасността от политическа безизходица, която би могло да намери израз в понятието "политическо отклонение".

Това понятие в Гърция е добре познато. Влиянието на "Арабската пролет" върху едно общество, обзето от липсата на доверие към институциите, колективното фантазиране за сваляне на една корумпирана политическа система по примера на бунтовете на народите от Египет или Либия, обиждането на политици, публичното замеряне на посланици, изблиците и приканванията за линчуване и насилие отдясно и отляво, са елементи, способни да взривят социалния мир и да изпразнят от съдържание повтаряната от десетилетия историческа фраза, че "при демокрацията няма задънени улици".

Честно казано, еврото и Арабаската пролет са два фронта, които оказват неистов натиск върху Гърция и формират взривоопасни, разединителни тенденции. Част от гражданите на тази страна подкрепя институционалната политическа система, друга част открито я оспорва, а трета я поставя между първите две части, подхождайки към нея конюнктурно, като веднъж се придържат към първата, а след това към втората част.

За да бъде преодоляна безизходицата - политическа и икономическа - и да се възстанови елементарната сплотеност в гръцкото общество, публичният дебат трябва постепенно да бъде прехвърлен от икономиката в политиката. С други думи, нужно е разграничение между "политиката" и  "икономиката". От изборите през 2009 г. едната тенденция преля в другата, в резултат на което политическата криза направи трудно прилагането на мерки за овладяване на икономическата криза, а икономическата криза направи изключително трудно намирането на стабилни политически решения.

Практически през последните три години публичният дебат е разтърсван от икономически и технически понятия и определения, /"подстригвания", "дефолти", и т.н/, а психологията на хората е подвластна на наложилата се агония за следващия транш. Както прозорливо написа в. "Та неа", "още не сме взели транша и е налице негативният синдром за търсене на следващия".

Демокрациите обаче не могат да оцелеят, като се забравят политическите неща. Освен от производствен, икономически модел, те имат нужда от опция, от приемлив и стабилен държавен строй, от стабилни, представителни институции, а също от харизматични, ефикасни ръководства, способни да организират държавата.

Един политически дебат за някакъв тип президентския република, за един по-малък парламент, за едно по-добро представителство на гражданите и пр., би могъл да осигури сплотеност на обществото.

Само така страната ще може да преодолее сегашното конюнктурно, политически опортюнистично, икономически и исторически безцелно разделение на хората на привърженици и противници на меморандумите, донесли пакетите финансова помощ.

Гърция трябва да открие този политически дебат за бъдещето на страната. И това е нужно да стане най-бързо. Защото просто не се издържа повече безмилостният конфликт, който ще тласне Гърция от трудния европейски Юг към проблемния Близък изток.

По БТА