Гърция и еврозоната (засега) не стигнаха до споразумение

Срещата на финансовите министри от еврозоната, завършила късно вечерта в сряда, не доведе до споразумение с Гърция.

"Обсъдихме множество проблеми, един от които е сегашната програма", заяви председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум, цитиран от Ройтерс. "Обсъдихме възможността за удължаване. Ясно е, че за някои това е предпочитаното решение, но не сме стигнали до такова решение. Ще имаме нужда от малко повече време", добави той. Дейселблум подчерта, че преговорите ще продължат на 16 февруари.

Гръцкият финансов министър Янис Варуфакис омаловажи липсата на обща позиция след седемте часа на преговори. "Целебно споразумение'" може да бъде постигнато в понеделник, добави той. Според Варуфакис извънредната среща на еврогрупата не е имала за цел намирането на решение, но се е състояла добра дискусия.

Дипломати от ЕС заявиха, че е било очертано общо изявление за Гърция и еврозоната, но след консултации по телефона с Атина гръцката делегация не го е приела. Според ДПА това решение е било оповестено, след като германският финансов министър Волфганг Шойбле си е тръгнал.

Няколко дипломатически източници, цитирани от Ройтерс, заявили, че формулировката може да се окаже ключовия проблем на споразумението. Тя трябва да позволи на гръцкото правителство да покаже на избирателите си, че е прекратило официалното споразумение, и да позволи запазването на финансовия пакет, за да се избегне финансов хаос. Източник от еврогрупата е заявил, че евентуално проектоизявление ще покаже, че Гърция се е ангажирала с икономически реформи и със спазването на финансовите си задължения.

Ляво радикалното ново правителство на Алексис Ципрас отказва да удължи международната програма за помощи, която изтича след две седмици. Вместо това Атина предлага алтернативен план за финансиране и реформи. Партньорите ѝ от ЕС заявяват, че Гърция трябва да приеме финансиране. Те искат да убедят страната да поиска удължаване на програмата, преди да разглеждат решения за облекчаване на дълга, който надхвърля 175 на сто от БВП на Гърция.

Решението трябва да бъде взето най-късно на 16 февруари на новата среща на еврозоната, защото след това трябва да бъде одобрено от национални парламенти.

Ципрас: Решението трябва да съответства и на демокрацията, и на правилата в ЕС

Гръцкият премиер Алексис Ципрас заяви в четвъртък, че Европа е в "решаващ момент" и трябва да намери решения за икономическите проблеми на страната му, които съответстват и на волята на народа, и на правилата в ЕС, предаде ДПА.

Всяко решение по спасяването на Гърция трябва да бъде основано на "зачитането на фундаменталните европейски ценности, що се отнася до демокрацията (...), но и предвид необходимостта да се спазват европейските правила и норми", каза Ципрас в Брюксел часове преди срещата на лидерите от ЕС.

"Оставаме в рамките на (...) много строги икономии", отбеляза той, като добави, че макар страната да отчита по-ниски дефицити, се наблюдава и "растеж на неравенството".

Дойде и времето Гърция да се заеме с реформи, които не са направени в миналото, посочи Ципрас, споменавайки укриването на данъци, борбата с корупцията и други структурни реформи.

Новото гръцко правителство няма да подпише нов меморандум, но се опитва да стигне до някакво взаимно приемливо решение с партньорите до понеделник, за когато е планирана редовната среща на Еврогрупата. Това заяви пред местния телевизионен канал Мега официалният говорител на кабинета в Атина Гавриил Сакеларидис, цитиран от гръцкия сайт нюз.ин.

Сакеларидис каза, че думата "удължаване" на програмата се е оказала основна пречка за издаването на обща декларация след разговорите в рамките на извънредната среща вчера в Брюксел на Еврогрупата.

Той потвърди, че наистина е имало телефонен разговор на финансовия министър Янис Варуфакис с премиера Алексис Ципрас преди да бъде издадена общата декларация и че е било решено тя да бъде отхвърлена от гръцка страна.

Правителственият говорител опроверга публикация на "Файненшъл таймс", която твърди, че преди да бъде отхвърлена декларацията от премиера, с нейния текст били съгласни финансовият министър Варуфакис и вицепремиерът Янис Драгасакис. Както каза той, при обаждането на премиера от страна на Варуфакис са били изказани резерви. Публикацията на британския вестник бе оспорена чрез Туитър и от гръцкия министър на финансите.

"Твърдо приземяване в реалността"

"Твърдо приземяване /в реалността/ за популистите" - под това заглавие сп. "Шпигел" анализира тактиката на гръцкото правителство на водените от него преговори с Брюксел.

Възможно е /финансовият министър Янис/ Варуфакис да владее теорията /на игрите/, но на практика това изглежда така - европейската му обиколка след изборната победа на СИРИЗА откъм резултатност бе един урок за това как не бива да се преговаря. Заплахата на Варуфакис за края на еврозоната не изглежда да вълнува някой от неговите събеседници в европейските столици, тъй като дори в случай, че Гърция излезе от еврозоната, страхът от рухването на останалия валутен съюз е намалял значително, отбелязва списанието.

Според "Шпигел" "планът на СИРИЗА няма да доведе до резултат. Въпреки ускорените срещи на Еврогрупата, новото гръцко правителство вече е изоставило претенцията си за "подстрижка", а много скоро ще трябва да прояви същата гъвкавост и по отношение на обещанието, дадено от него за края на спасителния пакет", посочва изданието.

"Ципрас да престане да се прави на гръцки герой", препоръчва в. "Зюддойче цайтунг", който между другото изказва мнение, че не е невъзможно да бъдат намерени компромисни формули по всички въпроси, които сега разделят Атина и Брюксел.

Гърците не искат употреба на формулировката "спасителна програма". Няма проблем, тя може да бъде заменена с фразата "ново споразумение". Ако гърците не искат да виждат бюрократите от тройката, тогава срещите им могат да стават в Брюксел или онлайн, или може да бъде сменен и съставът на тройката. Постигането на компромис не бива да бъде спъвано заради липсата на опит на преговорите, но този компромис може да се провали заради национален или партиен егоизъм, смята вестникът.

"Икономист интелиджънс юнит": 40% шанс Гърция да излезе от еврозоната

Шансовете Гърция да излезе от еврозоната са 40 на сто, смята главният анализатор на "Икономист интелиджънс юнит" Робин Бю, цитиран от в. "Имерисия". Прогнозата е направена след неуспеха на Еврогрупата да постигне споразумение за Гърция в Брюксел вчера.

"ЕС и Гърция не могат изобщо да се споразумеят на водените от тях преговори. А това крие реален риск, който ще доведе до затягане на контрола върху движението на капитали. Затова оценяваме на 40 процента шансовете за излизане на Гърция от еврозоната", написал икономистът в Туитър.

Финландският премиер плаши с "грозно излизане" от еврозоната

Гърция или ще продължи програмата за финансова консолидация, или е изправена пред вероятността от "грозно излизане" от еврозоната. Това е заявил финландският премиер Александер Стуб, цитиран от гръцкия в. "Имерисия".

След срещата на Еврогрупата в Брюксел вчера Стуб предупредил Гърция, че ако не следва съществуващата програма, е изправена пред риск от "грозно излизане" от еврозоната.

Според изданието мнозина анализатори обяснявали твърдото поведение на Стуб с факта, че много скоро на него му предстои да прибегне до вота на финландците, за да бъде преизбран.

Правителството на Норвегия не възнамерява в близко бъдеще да оказва финансова помощ на Гърция и намира за неприемливо отписването на гръцкия дълг, възлизащ на 320 милиарда евро. Това заяви пред националната информационна агенция, Норвежкото телеграфно бюро, норвежката министър-председателка Ерна Сулберг.

Според нея Гърция трябва да продължи реформите, които по-рано се е съгласила да извърши, както и да изплаща външния си дълг съгласно съществуващите договорености. По думите ѝ, да се признае, че държавата не е задължена да погасява предоставения ѝ кредит би било крайно тревожен международен прецедент. При все това според нея по-нататъшно обсъждане на сроковете и размерите на плащанията е напълно допустимо.

"Да се провежда популистка кампания и да се дават противоречащи помежду си обещания е много просто", изтъкна тя. "Проблемът е, че такава стратегия може да доведе до оттегляне на инвестиции и ръководителите на страната да се окажат неспособни да създават нови работни места и да стимулират икономическия растеж, от което Гърция се нуждае най-много в момента", допълни министър-председателката.

Норвегия не е член на ЕС, но участва във формирането на двата пакета икономическа помощ за Гърция чрез Международния валутен фонд (МВФ) през 2010 и 2012 година.