Гърция иска спешен спасителен план от ЕС, който я вини за укриване на дългове

Гърция иска спешен спасителен план от ЕС, който я вини за укриване на дългове

Гръцкият финансов министър Георгиус Папаконстантину поиска в понеделник страните от еврозоната да дадат яснота на детайлен план как ще спасят страната. Това е необходимо, за да се успокоят пазарите, които се опасяват, че Гърция ще обяви фалит по дълговете си.

Лидерите на страните от аврозоната заявиха миналата седмица, че са готови да спасят Гърция, но така и не обявиха никакви конкретни стъпки.

Финансовите министри от еврозоната се събират на среща по-късно в понеделник, но преди това стана известно, че нямат намерение да обявяват спасителен план, а по-скоро да притиснат Атина да прилага по-стриктни мерки за съкращаване на бюджетния дефицит.

Допускам, че онова, което ще накара пазарите да спрат да атакуват Гърция в момента, е едно допълнително, по-категорично послание, което да конкретизира решението от миналия четвъртък, заяви Папаконстантину пред АП.

Той добави, че 16-те страни от еврозоната трябва да разработят механизъм, подпомагащ всяка страна членка, която не може да плаща задълженията си.

Мисля, че това е логичният начин да се адресира проблема, добави той.

Евростат разследва Атина за укриване на задължения

В същото време статистическата агенция на ЕС Евростат съобщи в понеделник, че миналата година Гърция е фалшифицирала данни, за да прикрие размера на задълженията си.

Страната получи срок до края на февруари да даде обяснения за това как суапови валутни сделки са повлияли на финансовите отчети на правителството от 2001 г. досега.

Папаконстантину каза, че някои от суаповите операции, използвани в миналото, са били легални в периода, когато са правени и че Гърция не е единствената страна, която ги е ползвала.

Той добави, че сега тези операции са незаконни и Гърция вече не ги ползва.

През последното десетилетие банки на Уолстрийт са съдействали на гръцкото правителство да заобикаля европейските лимити за дълга, съобщи преди ден американският в. "Ню Йорк таймс". Сделка с "Голдман Сакс" е помогнала дълг в размер на милиарди да бъде укрит от Брюксел, пише вестникът.

Последно миналия ноември "Голдман Сакс" са предложили на Атина финансови инструменти, чрез които дългът на гръцката здравно-осигурителна система да бъде прехвърлен далеч в бъдещето, посочва "Ню Йорк таймс". В статията се твърди, че подобни сделки са сключвани в миналото.

Атина заяви, че не е приела последното предложение на американската банка.

През 2001 г., точно след присъединяването на Гърция към Европейския валутен съюз, "Голдман Сакс" съдействала на гръцкото правителство да заеме милиарди, но схемата останала скрита, тъй като била по-скоро под формата на транзакция върху валути, а не заем. Тя помогнала на Атина да спази постановените от Брюксел правила по отношение да дефицита и да продължи да живее над възможностите си, изтъква вестникът. Според "Ню Йорк таймс“, който цитира "банкери в течение на сделката“, "Голдман Сакс" получила близо 300 милиона долара комисионна. В замяна на свежи пари гръцкото правителство се отказало от бъдещи приходи като летищни такси и приходи от лотото за много години напред. Тъй като тези споразумения не били регистрирани като дългове, това заблудило регулаторите и инвеститорите върху истинското състояние на задлъжняването на страната.

Говорител на ЕК посочи, че подобни суапови сделки не са незаконни, освен ако Гърция не използва пазарните курсове при изчисляването на обменните курсове за суаповите сделки. Гърция никога не е информирала ЕС, че използва суапове, за да прикрива дълга си, допълни той.

Страната вече е подложена на остра критика заради фалшифицирането на статистическите данни за бюджетния си дефицит, което доведе до криза, застрашаваща еврозоната, припомня АП.

Гърция настоява да получи помощ от еврозоната за редуциране на публичния дълг, който е 12.7%, или над 4 повече от допустимия таван.

Следващия месец ЕС ще оцени дали има напредък по прилагания от Гърция оздравителен план.

Опитваме се да променим курса на "Титаник", не става за ден

Гърция е първата страна в 11-годишната история на еврозоната, която поиска извънредна политическа подкрепа от останалите държави членки, опитвайки се да се справи с натиска на финансовите пазари, обезпокоени от масивния ѝ дълг.

Финансовият министър на Гърция обаче предупреди да не се иска от твърде много и в кратки срокове от правителството, което се натъква на нарастващо неодобрение вътре в страната заради затягането на коланите.

"Опитваме се да променим курса на "Титаник", това не може да стане за един ден", заяви Папаконстантину преди срещата на финансовите министри в Брюксел.

"Ако са нужни допълнителни фискални мерки, ние ще ги вземем. Днес е Гърция, утре може да бъде друга страна. Всяка европейска страна може да бъде жертва на спекулативни сили", добави той.

Гърция е изправена пред две основни предизвикателства в идните месеци – правителствени облигации в размер над 8 млрд. евро трябва да бъдат рефинансирани през април и май. Пазарите очакваха, че след обещанието на европейските лидери от миналата седмица за спасяване на Гърция, сегашната среща ще приключи с конкретни решения за финансово подпомагане.

Еврокомисарят по монетарните въпроси Оли Рен обаче каза, че срещата на финансовите министри, започваща сега, няма за цел да излезе с конкретен план за спасяване на Гърция, а ще бъде поискано Атина да направи повече от това, за което до момента се е ангажирала.

Подкрепяме тригодишния план на гръцкото правителство и поставената за тази година цел за съкращение на дефицита с 4%, до 8.7% от БВП, каза Рен. Той добави, че може би тази цел е трудно постижима.

Очакваме гръцкото правителство да вземе допълнителни мерки за постигане на тази цел, заяви Оли Рен.

Председателят на еврозоната Жан – Клод Юнкер потвърди, че европейските лидери миналата седмица са обещали подкрепа, но само при условие, че Атина се придържа стриктно към плана за справяне с финансите.

Гърция се съпротивлява на натиска от ЕС да въведе допълнителни мерки за намаляване на държавните разходи, за да се възстанови доверието на пазарите, съобщи в. "Файненшъл таймс" в понеделник.

Германия и Европейската централна банка (ЕЦБ) предлагат на Атина да вдигне ДДС с 1-2% и да въведе допълнителни съкращения на заплатите на бюджетните служители като условие за предоставяне на допълнителна помощ.

Европейските лидери се надяват, че натискът и концентрираните усилия на Гърция ще са достатъчни, но заявиха, че ако е необходимо, са готови да предприемат "решителни и координирани" действия за защита на финансовата стабилност на еврозоната.

Всичко това би трябвало да изпрати сигнал към пазарите, че еврото не е заплашено и че няма да бъде допуснато Гърция да обяви фалит по дълговете си.

Пазарът обаче не е спокоен, тъй като лидерите на ЕС не посочват конкретно какво ще направят, ако се стигне до ситуация да спасяват Атина.

"Гърция трябва да направи необходимото. Ако го направи, няма да има нужда от специфични мерки", заяви пред Ройтерс източник от срещата на финансовите министри.

В противен случай ще се стигне до "решително и координирано действие", което все още не е уточнено. Тези мерки няма да бъдат обсъждани в понеделник, защото още е рано – Гърция все още има възможност да заема пари от финансовите пазари. Като се конкретизира какви спасителни мерки ще се вземат, към пазарите ще бъде изпратен сигнал, че ситуацията вече е критична.

"Министрите са отрицателно настроени да предприемат каквото и да е "ex-ante". Когато възникне проблем, ще седнат и ще вземат решение за 30 минути", поясни пред Ройтерс друг източник от срещата на министрите от еврозоната.

Споделяне

Още по темата

Още от Балкани

Одобрявате ли поисканото от здравния министър затваряне на държавата?