Гърция няма да намали бюджетния си дефицит, както е обещала

През тази и следващата година Гърция няма да успее да съкрати бюджетния си дефицит до обещаните нива. Приетите фискални цели бяха едно от основните условия, позволили отпускането на масирана финансова подкрепа от еврозоната и МВФ, за да бъде спасена страната от банкрут.

Както обяви гръцкото финансово министерство, през настоящата година бюджетният дефицит ще достигне 8.5 на сто от брутния вътрешен продукт вместо договорените с международните кредитори 7.6 на сто. Страната няма да постигне и целевия дефицит за догодина, като прогнозира той да бъде 6.8 процента вместо 6.5 процента, но ще го покрие като номинални стойности.

Атина обяснява неуспеха да покрие планирания дефицит с по-силното свиване на икономиката, отколкото се е очаквало, докато кредиторите ѝ свързват провала до голяма степен с това, че Гърция не прилага структурните реформи.

Гръцкото правителство прогнозира, че икономиката ще се свие с 5.5 % прeз тази и с 2-2.5 % през следващата година. Тези прогнози съвпадат с очакванията на МВФ, но се разминават прогнозите на ЕС от лятото, на базата на които бе изготвен вторият спасителен пакет на стойност 109 млрд. евро.

Опозицията: Проектобюджетът – доказателство за провал на правителството

Приетият от правителството проектобюджет за 2012 г. влиза в понеделник в парламента, но предварително бе остро критикуван от опозицията. Главната опозиционна партия Нова демокрация заяви, че проектобюджетът е доказателство за провала на правителството на социалистите както по отношение на сключения от него меморандум с международните кредитори, по силата на който страната получава заеми, така и по отношение на средносрочната правителствена програма за оздравяване на
икономиката.

Пред в. "Вима" лидерът на консерваторите Андонис Самарас обвинява освен това правителството, че с предложените от него мерки за икономии унищожава средната класа в страната.

Комунистическата партия смята, че предвидените от правителството уволнения в държавния сектор ще доведат до влошаване на държавните финанси и ще задушат частния сектор. Лидерът на Лявата коалиция Алексис Ципрас предлага правителството незабавно да се освободи от меморандума, да предоговори условията по дълга и да направи банковия сектор по-достъпен за обществото.

30 хиляди държавни служители в "трудов резерв"

Освен за проектобюджета гръцкото правителство реши в неделя да започне да съкращава броя на държавните служители, което е съществен елемент от плана за икономии, имащ за цел да осигури финансиране от ЕС и МВФ. Планът предвижда създаване на т. нар. "трудов резерв", който да позволи държавни служители да бъдат на непълна заплата и след година да бъдат съкратени. Правителството планира до края на годината да постави 30 хиляди служители в този резерв.

В гръцкия парламент днес влиза за гласуване и изготвеният от правителството законопроект за въвеждане на единна таблица за заплатите в държавния сектор, който предвижда орязване на заплатите от 20 до 40 на сто и таван на доходите от 2200 евро. Законът за орязаните заплати на държавните служители трябва да влезе в сила от 1 ноември.

От днес пък банките в Гърция безплатно ще раздават кредитни карти за специални преференциални заеми, за да могат гражданите да плащат наложените им нови данъци.

Представители на т. нар. "тройка" – Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд, са приключили основната част от преговорите в Атина и от сряда ще започнат да пишат своя доклад във връзка с прилаганата от правителството средносрочна програма за стабилизиране на гръцката икономика. Пратениците на трите институции са в Атина, за да проверят данните за бюджета преди да решат дали да отпуснат на Гърция следващия транш на стойност 8 милиарда евро от действащата кредитна програма на обща стойност 110 милиарда евро.

Същевременно финансовите министри на еврозоната, т.нар. Еврогрупа, ще обсъдят в понеделник начините за разширяване на правомощията на Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС) и ще окажат натиск върху Гърция да приложи структурните реформи, които е обещала, за да се върне икономиката ѝ към растеж, съобщиха представители на еврозоната, цитирани от Ройтерс.

Тази вечер в Люксембург ще бъде заседанието на Еврогрупата, а утре е плановата среща на Съвета на ЕС по икономическите и финансовите въпроси. От тези срещи не се очаква приемане на практически решения, като например отпускането на шестия транш от помощта за Гърция или окончателно оформяне на втората програма за помощ на тази страна. Очаква се следващият транш да бъде одобрен на извънредната среща на
Еврогрупата, насрочена на 13 октомври.

Може да се наложи опрощаване на половината гръцки дълг

Гърция е фалирала и по всяка вероятност ще трябва да бъде опростена поне половината от дълга ѝ, заявява виден консервативен депутат от германския парламент, предаде Ройтерс. В интервю за вестник "Райнише пост" Михаел Фухс, заместник-председател на групата на християндемократите в Бундестага, посочи, че въпреки финансовата помощ от ЕС Гърция е рухнала.

"Гърция е банкрутирала. Вероятно нямаме друг избор освен да приемем опрощаване на най-малко 50 процента от нейния дълг", посочва Фухс, който оглавява влиятелната бизнес група на Християндемократическата партия в парламента.

Европейският съюз е разединен относно евентуалното "подстригване" на гръцкия дълг. Разединението идва не от това дали такова "подстригване" трябва да има, а по-скоро кога да стане то. Германският "План Б" продължава да стои на масата и той е за "подстригване" на гръцкия дълг. Тази идея се подкрепя още от Холандия, Финландия, Австрия, но и от институционални органи на ЕС като Съветът на министрите и Европейската комисия.

Франция е против такова "подстригване", тъй като нейните банки имат експозиции в гръцки ценни книжа, а останалите слаби звена - Португалия, Ирландия, както и Испания и Италия, се опасяват от ефекта на доминото на тази дългова криза, започнала
от Гърция, коментират наблюдателите в Атина.

Два трилиона евро ще струва на фондовете на ЕС евентуален фалит на гръцката държава, според секретен доклад на американския институт за стратегически изследвания "Стратфор", цитиран от в. "Елефтеротипия".

Бившият гръцки премиер Костас Симитис пък бие тревога за опасността Гърция да бъде изключена от еврозоната, като описва кошмарни варианти, които биха се случили на страната му, ако тя не изпълни поетите ангажименти. В статия за в. "Катимерини" социалистът Симитис пише, че е реална опасността Гърция да бъде извадена от еврозоната, като подчертава, че в новия механизъм за финансова стабилност има заложени варианти за изваждане на страната от еврозоната.

Костас Симитис, смятан за архитект на присъединяването на Гърция към еврозоната през 2001 г., предупреждава, че времето, с което разполага страната е минимално, ако този механизъм бъде задействан през първата половина на следващата година. Той изтъква, че са нужни извънредни усилия от страна на правителството и че растежът на икономиката може да се осъществи, ако всички заработят последователно, планирано и с воля.