Гърция подкрепи удължаването на санкциите срещу Русия и допълване на "черния списък"

Външните министри на Европейския съюз удължиха икономическите санкции срещу Русия с още шест месеца и обещаха да включат нови имена в "черния списък", като получиха подкрепата на новото гръцко правителство, която до последно беше неясна.

Въведените през миналата година забрани за пътуване и замразяване на активи, чиито срок изтича, бяха удължени до септември. На извънредната среща в Брюксел, проведена на 29 януари, бе постигнато съгласие за включване на допълнителни имена в списъка със санкциите.

Предварително бе обсъждано разширяване на санкциите с ограничения за капиталовите пазари, което ще затрудни руските компании да се рефинансират и ще засегне евентуално руските държави облигации, са заявили пред Ройтерс източници от ЕС.

Гръцкият премиер Алексис Ципрас обаче се е оплакал, че ЕС взема решения без преди това да са консултирани с неговото правителство. Представители на кабинета му излязоха с противоречиви изявления за това каква ще е официалната позиция.

Най-вероятно на срещата си в средата на март лидерите на ЕС ще решат дали да разширят санкциите. Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер предупреди, че ако Русия ескалира конфликта в Украйна, ЕС може да реагира по-бързо.

Извънредната среща бе свикана след възобновените военни действия на проруските сапаратисти миналата седмица, с което бе нарушено подписаното преди пет месеца примирие. В събота техни части обстрелваха пристанищния град Мариупол и убиха 30 човека. Оттогава боевете се засилиха и войната в Украйна започна отново.

Външният министър на Украйна Павло Климкин каза, че колегите му от страните на ЕС са му заявили, че са готови да подготвят силно и ясно изявление в подкрепа на Украйна, с по-нататъшни идеи как да бъде усилен натискът върху Москва с допълнителни рестриктивни мерки. Той допълни, ще има специална среща с гръцкия външен министър.

Ще бъдат въведени нови санкции срещу проруските сепаратисти в Украйна и техни поддръжници, съобщи върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини.

Списъкът ще бъде подготвен до седмица. Окончателното решение по въпроса ще бъде взето от държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС, които ще се съберат в Брюксел на 12 февруари, обясни Могерини, цитирана от Франс прес. Три дни по-рано въпросът ще бъде обсъден от външните министри на 28-те.

Германският министър на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер уточни, че на хората, които ще бъдат добавени в "черния списък", ще бъде забранено да влизат на територията на ЕС и ще им бъдат замразени активите под негова юрисдикция.

С половин година са удължени индивидуалните санкции срещу руски граждани, чийто срок изтича през март, съобщи Могерини. Черният списък включва в момента общо 132 имена.

Холандският министър на външните работи Берт Кундерс уточни, че става въпрос за първата партида санкции (забрана за пътуване и замразяване на активите), наложени през март миналата година на представители на руските власти и проруски сепаратисти в Украйна след анексирането на Крим от Русия, предаде Асошиейтед прес.

Решението е било взето с единодушие, включително с гласа на новия гръцки външен министър Никос Кодзиас от проруската управляваща лява партия СИРИЗА, подчерта Кундерс. Той определи това като "силен сигнал към Русия".

Ще бъде свършена и подготвителната работа по други "съответни действия", които Европейският съюз може да предприеме в отговор на кризата в Украйна, допълни Могерини, цитирана от ДПА.

В заключителната декларация на срещата обаче не се съдържа използвана в работен вариант, видян от АФП, формулировка, в която се споменава изрично за нови санкции. Новият гръцки външен министър заяви, че именно той е издействал този по-строг текст да отпадне.

САЩ заплашиха Русия с нови санкции

Съединените щати заплашиха в петък Русия с нови санкции, ако продължи да подкрепя проруските сепаратисти в Източна Украйна. Те освен това приветстваха новите наказателни мерки срещу Русия и бунтовниците. Говорителката на Държавния департамент на САЩ Джен Саки заяви, че споразумението между външните министри на ЕС за разширяване на вече съществуващите санкции "е допълнителен знак, че събитията от последните дни и седмици са напълно неприемливи и ще имат нови последици".

Съединените щати и Европейският съюз обсъждат възможността за налагане на допълнителни санкции срещу Русия, тъй като смятат, че нейните действия дестабилизират ситуацията в Украйна, заяви говорителят на Белия дом Джош Ърнест.

В. "Ню Йорк таймс": Гърция се върна в редиците на ЕС по въпроса за санкциите

На заседание в Брюксел европейските външни министри се опитаха вчера да изградят единен фронт срещу Русия заради Украйна, успокоявайки тревогите, че избирането на крайнодясно, враждебно към санкциите правителство в Гърци,я може да преобърне европейската политика към Москва, коментира в. "Ню Йорк таймс" в петък.

Победата на радикалната лява партия СИРИЗА в Гърция до голяма степен бе възприета като засилване на неуспешните преди усилия на Русия да разедини членовете на ЕС и да саботира политиката на санкции на съюза. В крайна сметка обаче Гърция се отказа от острите изявления, осъждащи санкциите, и се присъедини към останалите страни в 28-членния блок в единодушния вот за разширяване на списъка на санкционираните лица (главно руснаци) и за работа в подготовка на "по-нататъшни действия" за оказване на натиск върху бунтовниците да спазват мъртвороденото примирие от миналата година. Гърция се присъедини към останалите страни, подкрепяйки удължаването с 6 месеца на наложените през март миналата година санкции, чийто срок на действие иначе скоро би изтекъл, отбелязва вестникът.

Примиряването на новото гръцко правителство бе приветствано с оптимизъм като признак, че въпреки острите изявления на гръцките представители в последните дни, Атина ще продължи да работи с партньорите си в ЕС, включително - може би - по обслужването на дълга си, добавя "Ню Йорк таймс".

Изданието цитира литовския външен министър Линас Линкевичюс, който казва в интервю, че на заседанието далеч нямало толкова спорове, колкото очаквал, след като гърците "били принудени да променят непреклонната си позиция".

Избирането на СИРИЗА зарадва мнозина в Кремъл. Подобни радикални партии бяха една от основните му мишени в стремежа за саботиране на европейската политика по отношение на Украйна, казва пред "Ню Йорк таймс" анализаторката от базирания в Брюксел Център за Европейска политика Аманда Пол.

Гърция е източноправославна страна като Русия и гърците често гледат на Москва със значително по-голяма симпатия, отколкото повечето други европейци, особено онези, чиито страни са били завладени или окупирани от Съветския съюз. Русия се опитва да създава връзки с анти-институционални партии (както леви, така и десни) в чието лице вижда удобна стенобойна машина срещу позицията на ЕС за Украйна. СИРИЗА обаче е първата политическа формация от този вид, която идва на власт, и победата ѝ ще е важна проверка дали стратегията на Путин на принципа "разделяй и владей" работи, казва анализаторката.