Гърция пропусна поредния "краен" срок, търпението на кредиторите се изчерпва

Гърция пропусна поредния "краен" срок да отговори на болезнените условия за отпускане на нова спасителна помощ, поставени ѝ от кредиторите, чието търпение все повече се изчерпва. Пропадането на сделката за откпускане на втория пакет финансова помощ за Гърция в размер на 130 милиарда евро ще тласне страната към неконтролиран фалит, който ще застраши и бъдещето ѝ в еврозоната. Ако Гърция не получи помощта, тя няма да е в състояние да покрие облигационен дълг от 14,5 милиарда евро, който трябва да се изплати на 20 март.

Няма да има сделка без изпълнение на поставените условия

Няма да има нови помощи за Гърция, ако няма споразумение с "тройката" от ЕС, ЕЦБ и МВФ, заяви в Париж германската канцлер Ангела Меркел, след разговори с френския президент Никола Саркози и съвместно заседание на министри от двете правителствеа.

"Ние искаме Гърция да остане в еврозоната", заяви Меркел, но добави: "Искам още веднаж да стане ясно, че може и да няма сделка, ако предложенията на "тройката" не бъдат изпълнени. Те са на масата, времето е от съществено значение. Нещо трябва да се случи бързо".

Меркел, чиято страна има основен финансов принос в спасителните фондове на Европа, подчерта, че споразумението засяга не само Гърция, но и цялата еврозона, тъй като евентуален гръцки фалит ще бъде удар и върху много по-големи икономики като Испания и Италия.

На съвместната пресконференция Саркози също потвърди, че Атина няма да получи финансиране, докато не се споразумее с кредиторите. Френският държавен глава подчерта, че "гърците са поели ангажименти и трябва стриктно да ги спазват - няма избор, времето не чака, това е въпрос на дни, сега вече трябва да се приключи".

Саркози и Меркел се обединиха около идеята лихвите по гръцките дългове да бъдат блокирани в една сметка, за да има гаранция, че тези пари ще бъдат постоянно на разположение.

Гърция е изпуснала всички срокове

В неделя говорителят на ПАСОК Панос Беглитис заяви, че лидерите на трите партии подкрепящи премиера технократ Лукас Пападимос и неговото правителство, трябва да дадат своя принципен отговор до понеделник на обед. Представител на правителството обаче отрича, че на партиите е поставен ултимативен срок да отговорят в понеделник.

Гърция трябва да постигне споразумение с кредиторите до заседанието на Еврогрупата, заяви анонимен представител на гръцкото правителство, цитиран от Ройтерс. На въпрос дали "тройката" (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд) е поставила пред правителството конкретен срок за даването на окончателен отговор по условията на втория пакет финансова помощ, правителственият представител заяви, че няма такъв краен срок.

Единственият краен срок се явява постигането на рамково споразумение с подкрепата на политическите лидери до заседанието на Еврогрупата. Разбира се, ние искаме споразумение да бъде постигнато колкото може по-скоро, времето ни притиска, каза правителственият представител.

Заседанието на финансовите министри от Еврогрупата първоначално бе насрочено за днес и бе отложено именно заради проточилите се преговори в Атина. Нова дата за заседанието все още не е определена, но се очаква то да се проведе през тази седмица.

Преговорите между Гърция и нейните кредитори за предотвратяване на фалит на страната през март са прехвърлили всички предвидени срокове, предупреди обаче говорителят на Еврокомисията по икономическите и валутните въпроси Амадеу Алтафаж, цитиран от Франс прес.

"Истината е, че вече сме изпуснали сроковете", заяви Алтафаж, говорител на еврокомисаря по икономическите и валутните въпроси Оли Рен, като допълни, че "топката е в полето на гръцките власти".

"Надявахме се, че необходимите решения ще бъдат взети най-късно в края на миналата седмица, и че можеше да има среща на Еврогрупата", на която да бъдат одобрени, допълни той. "Всички страни (по преговорите - бел. ред.) са се ангажирали да направят максималното, но има срокове, които не може просто така да се пренебрегват", подчерта Алтафаж.

"Очакваме необходимите ангажименти за ускоряване", от страната на гръцкото правителство, допълни говорителят, уверявайки, че всички са готови да се съберат веднага щом бъдат уредени подробностите.

Преговорите са в безизходица

Преговорите на тройката инспектори на Европейския съюз, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ) с гръцките министерства за нов пакет с мерки са в безизходица, пише в понеделник гръцкият в. "Нафтемборики".

Пакетът включва намаляване на заплатите и пенсиите, кактои нови рестриктивни мерки на стойност 4,4 милиарда евро, сред които и данъчни утежнения.

По горещите въпроси за реформа на трудовия пазар и орязване на допълнителните пенсии разминаването на позициите е пълно, коментира изданието.

На среща с министъра на труда и социалното осигуряване Георгиос Кутруманис инспекторите са поискали намаляване на минималната работна заплата на нивата в Испания и Португалия, премахване на 13-та и 14-та заплата и на шестмесечната защита, която имат служителите след изтичане на срока на даден колективен договор. Те са отхвърлили предложение на Кутруманис за тригодишно замразяване на заплатите за сметка на даване на бонуси за Великден.

По отношение на допълнителните пенсии инспекторите настояват за намаляване от 35 процента и орязване на еднократните обезщетения за пенсиониращите се служители с 30 процента.

На среща с финансовия министър Евангелос Венизелос е обсъдено искане за намаляване на служителите и на възнагражденията в държавния сектор. Инспекторите настояват за затваряне на още 43 държавни компании, посочва изданието. В същото време се проверява и възможността за намаляване на разходите за отбрана с цел да се спестят 400-450 милиона евро.

В споразумението за новия заем ще се включи и ангажимент на Гърция да намали социалните разходи с 5 процента. Това означава, че ще трябва да се намалят с около 500 милиона евро разходите от 9 милиарда евро, които държавата прави за изплащане на социални помощи. Изданието посочва, че тройката иска и промени в данъците.

Предизборни сметки пречат на споразумението

Основната причина за забавянето на споразумението е в позицията на лидерите на трите партии, подкрепящи правителството. Премиерът технократ Лукас Пападимос иска от тях ясно и категорична предварителна подкрепа, за да е сигурно, че договореното с правителството после ще бъде одобрено и от парламента. Тримата лидери обаче преценяват позицията си за исканите от кредиторите силно непопулярни мерки от гледна точка на представянето си на предстоящите най-вероятно през април избори.

Някои гръцки медии твърдят, че те са постигнали принципна договорка за нови рестриктивни мерки. Вестник "Етнос" пише, че лидерите на Нова демокрация, ПАСОК и ЛАОС са дали зелена светлина на споразумение с тройката.

Според в. "Та неа" обаче на продължилата пет часа в неделя среща с премиера на страната Лукас Пападимос лидерите са се въздържали да се ангажират окончателно с подкрепа преди координация с партийните си щабове.

В. "Имерисия" посочва, че лидерите са имали спешни срещи с щабовете си като целта е да се осигури нужното мнозинство, за да може меморандумът за новия заем да мине в парламента.

В. "Елефтерос типос" цитира думи на председателя на консервативната Нова демокрация Андонис Самарас, че за първи път е имало преговори по конкретни мерки, искани от инспекторите.

Политическите лидери са постигнали сближаване на позициите по четири въпроса - намаляване на минималната работна заплата и осигуровките, орязване на допълнителните пенсии до 15 процента, свиване на държавните разходи с 3,2 милиарда евро и подпомагане на банките, посочва в. "Имерисия. Според изданието се е стигнало до споразумение да не бъдат премахвани 13-та и 14-та заплата в частния сектор.

В понеделник вечер предстои нова среща на премиера Пападимос с тримата лидери.

Същевременно продължават и преговорите за отписване на 100 милиарда евро от националния дълг чрез сделка с частните кредитори. Споразумението за това се очаква да бъде оповестено до 15 февруари, съобщава гръцкото радио "Скай".

Сделката за дълга е била обсъдена на среща между премиера Лукас Пападимос, управляващия директор на Института за международни финанси Чарлз Далара и президентът на Дойче банк Йозеф Акерман, който е председател на института, състояла се в неделя. Гръцката телевизия "Антена" цитира изказване на Акерман, че частният сектор е "прекалено щедър", предлагайки да понесе загуби от над 70 процента. Според АФП той е призовал и другите страни в преговорите да направят същото.

Според публикация на в. "Та неа" сделката ще предвижда отписване на 170 милиарда евро от дълга като частният сектор ще участва със 147 милиарда евро.