Гърция се надява до три седмици да договори новия трети спасителен пакет

Екипите на Европейската комисия, Европейската централна банка и Европейския стабилизационен механизъм са в Атина, за да започнат от утре преговори с гръцкото правителство за постигане на споразумение в следващите три седмици по новия трети пакет финансова помощ за Гърция, съобщава електронното издание нюз.ин.

Очаква се европейските екипи да бъдат последвани и от представители на Международния валутен фонд (МВФ), чието пристигане в Атина все още е неясно. МВФ очаква от Атина специална покана, в която да бъде уточнено дали Гърция иска да продължи съществуващата програма, която изтича през март 2016 г., или се застъпва за нова кредитна програма.

Присъствието на МВФ на преговорите с Гърция по новата спасителна програма е предвидено в устава на Европейски стабилизационен механизъм. Това бе споменато и на срещата на върха на еврозоната на 12 юли.

Целта е новите преговори да приключат до 12 август, така че споразумението за новия заем и новия меморандум да бъдат одобрени преди 18 август от Еврогрупата и националните парламенти на страните от еврозоната. Това ще позволи на Гърция да получи 5 млрд. евро от Европейския стабилизационен механизъм, за да погаси стари задължения към ЕЦБ в размер на 3,2 млрд. евро. Ако до 20 август няма споразумение, Гърция може да получи мостов заем от Европейския стабилизационен механизъм на еврозоната.

Стремежът на гръцкото правителство е новите мерки, изискани от кредиторите, да не бъдат подложени на гласуване преди 20 август, когато се очаква получаването на първия транш от заема от Европейския стабилизационен механизъм.

Според гръцки правителствени източници първоначалните цели на проектопрограмата за първичен бюджетен излишък от 1 на сто от БВП през 2015 г., 2 на сто през 2016 г. и 3 на сто през 2017 г. са били изоставени и единствената останала сега цел е тази за бюджетен излишък от 3,5 на сто от БВП през 2018 г.

Вместо ръст икономиката ще отбележи спад от 2-2,5% през 2015 г.

Вместо съживяване, икономиката на Гърция ще отбележи спад от 2-2,5 процента през 2015 г., се твърди в доклад на гръцкия Фонд за икономически и промишлени проучвания.

В доклада се отбелязва, че рецесията ще се случи заради рязкото спиране на икономическата активност в страната. Гърция, която едва успя да се спаси от катастрофалното развитие на събитията, до което щеше да доведе неконтролируемият банкрут и излизането от еврозоната, сега спешно търси изход от създалата се ситуация и нов път за себе си, заяви генералният секретар на Фонда за икономически и промишлени проучвания. Според него този курс директно ще се определя от избраните насоки на икономическата политика на правителството.

Президентът на фонда Такис Атанасопулос подчерта необходимостта от радикални реформи във всички сфери на икономическия живот в Гърция. Гърция досега не само че не успя да преодолее кризата, тя затъна още по-дълбоко в нея, каза той.

Най-важният въпрос сега е стабилизирането на икономиката и завръщането на банковата система към нормално функциониране.

Към края на юни властите въведоха контрол на движението на капиталите, фактически замразявайки банковите преводи, заплащането от предприятията на вноса всички видове стоки освен жизнено необходими храни и медикаменти. Независимо от това, че банките бяха отворени на 20 юли, заплащането от предприятията на закупуването на стоки от чужбина все още е съществено ограничено заради опасенията от изтичане на капитали зад граница.

Европейската комисия прогнозира миналата година, че темповете на растеж на икономиката на Гърция ще достигнат 0,6 процента от БВП през 2014 г , а след това ще се ускорят до 2,9 процента през 2015 г. Показател за растеж от 2,9 процента бе фиксиран и в приетия през ноември миналата година държавен бюджет на страната за 2015 г. Идването на власт на крайнолявата СИРИЗА и нейните обещания обаче обърнаха икономическата посока.

Германски политици гледат с резерви на усилията на гръцкото правителство

Германски политици са резервирани относно усилията на гръцкото правителство за реализиране на реформите въпреки гласуваните от парламента в Атина два пакета от икономически мерки, а много германски политици дори се противопоставят на трети спасителен пакет за Гърция, съобщава Дойче веле.

Посоката е правилна, но фактът, че гръцкият премиер Алексис Ципрас не разполага със свое мнозинство в парламента, предизвиква въпросителни за това доколко правителството ще е в състояние да приложи на практика гласуваните закони, казал пред държавното радио християндемократът Гюнтер Крихбаум.

Атина трябва да разбере обаче, че реформите се правят в интерес на страната, а не за да се харесат на Берлин, Брюксел и Париж, при досегашните реалности, изходът от преговорите по евентуална трета спасителна програма за Гърция е отворен, посочил Крихбаум.

Друг германски политик, християндемократът Волфганг Босбах, един от яростните критици на Гърция и на подходите на канцлера Меркел във връзка с гръцката криза, подал оставка от поста председател на комисията по вътрешните работи към германсккия парламент. Той обаче е запазил депутатското си място. Босбах смята, че е невъзможно премиерът Ципрас да приложи мерките, които кредиторите искат от него.

Различна е позицията на германските социалдемократи. Представителят на парламентарната им група призовал германското правителство да поеме инициатива, целяща държавите членки от еврозоната да предоставят допълнителен финансов ресурс на Гърция за развитие на нейната икономика и за създаване на работни мести.

По-специално той предложил инвестиционно да бъдат стимулирани сектори от икономиката на Гърция като енергетиката, земеделието и туризма, а също и да бъдат създадени държавни структури, които да насърчат заетостта.