Гърция трябва да изпие горчивото хапче, както направи Португалия

Новото гръцко правителство, което не срещна подкрепа за исканията си от еврозоната и бе поставено под натиск от ЕЦБ, заяви в петък, че няма да приеме никакво споразумение с еврогрупата, което запазва настоящата международна спасителна програма. Това е заявил гръцки правителствен източник, цитиран от Ройтерс.

Официалният представител, пожелал анонимност, каза, че финансовият министър на страната Янис Варуфакис ще поиска "мостово споразумение" за поддържане на държавните финанси, докато Атина бъде в състояние да представи нова програма за дълга и реформите.

"Ние няма да приемем никакво споразумение, което не е свързано с нова програма", посочи цитираният представител, който добави, че Гърция очаква твърда позиция от страна на партньорите ѝ от еврозоната.

Варуфакис се върна с празни ръце от обиколката си в ключови европейски столици, след като дори левите правителства във Франция и Италия настояха Гърция да спазва ангажиментите, поети към ЕС и МВФ и отхвърлиха каквото и да е отписване на гръцки дълг.

Финансовите министри от еврозоната се събират на специална среща идната сряда, за да обсъдят решение за гръцката дългова криза. На следващия ден ще има среща на лидерите на ЕС с гръцкия премиер Алексис Ципрас.

На подготвителните разговори, проведени в четвъртък между високопоставени представители на финансовите министерства от еврозаната, не е постигнат никакъв резултат, тъй като позициите са крайно раздалечени. Съотношението беше едно срещу 18 – Гърция срещу всички, пояснява участник в срещата.

Страните от еврозоната като цяло подкрепят твърдолинейния документ на Германия, отхвърлящ всяко отстъпление от реформите или от задълженията, поети от предходните гръцки правителства.

Още с встъпването си в длъжност преди десетина дни, правителството на радикалната левица СИРИЗА в Гърция обеща повишение на минималната заплата, връщане на работа на освободени държавни служители и спиране на приватизацията. Това е в противоречие с условията, договорени с кредиторите от еврозоната и МВФ, които отпуснаха на Атина спасителен заем от 240 млрд. евро.

САЩ се солидаризираха с европейските си партньори и американският посланик в Атина заяви в петък, че страната трябва да работи в максимално сътрудничество с ЕС и МВФ и да прилага "фискално благоразумие".

Залогът се повиши, след като по-рано тази седмица Европейската централна банка (ЕЦБ) реши да отреже гръцките банки от един от източниците им на финансиране, като отказа да приема гръцки държавни облигации като гаранция. Мотивът бе, че няма изгледи за съгласие по спасителната програма. Така гръцките банки стават зависими от по-скъпата ликвидност, която могат да си набавят от централната банка в Атина.

Акциите на гръцките банки се понижиха допълнително в петък.

Португалия, която също е под строги ограничения заради собствената си спасителна програма с ЕС и МВФ, призова Гърция да се придържа към мерките за икономии, както е направил Лисабон, който е зачел договореностите на предишното правителство с европейските партньори.

Португалският министър на икономиката Антонио Пирес де Лима отхвърли всякакъв вид предоговаряне на гръцкия дълг. Той посочи, че Атина трябва да играе по европейските правила и напомни жертвите, които прави собствената му страна.

Португалия избра път, който не беше най-лесния – да възстановява доверието към себе си и да се върне към икономически растеж, заяви той пред Ройтрес. Такова е виждането ни и за ситуацията в други страни, допълни той.

Според португалския министър няма никакъв риск от гръцка "зараза", която да плъзне към неговата страна. Той поясни, че португалските държавни облигации сега се търгуват на рекордно ниско равнище. Единната валута не е под риск, заяви министър и заключи: В крайна сметка, Гърция е господар на собствената си съдба.

Гръцкото правителство очаква твърда съпротива на срещата в сряда, както и че останалите министри от еврозоната ще поискат удължаване на действащата спасителна програма, чийто срок изтича в края на февруари.

Това е проклятие за правителството на Ципрас, което спечели изборите миналия месец на вълната на недоволството от бюджетните икономии.

Очевидно сме под натиск в тази динамична ситуация, но сме в преговори и вярваме, че скоро ще постигнем взаимно приемливо решение, заяви друг правителствен източник от офиса на премиера Ципрас.

Времето за постигане на споразумение е кратко. Според някои анализатори, ако не получи допълнителна помощ от еврозоната, Гърция ще остане без пари през март и това ще създаде проблем с изплащането на заплати, пенсии и пр. разходи.

През следващите пет години гръцките финанси се нуждаят от 30-35 млрд. евро, сочи проучване на "Уникредит банк", според което сумата може да набъбне до 60 млрд. евро, ако приватизацията бъде спряна и правителството започне да изпълнява другите си обещания.

Базисните прогнози на "Голдман сакс" и на "Дойче банк" са, че Гърция ще остане в еврозоната, но с риск от изтичане на депозити и повишени рискове за криза.