Гавра с труп

Гаврата с труп е специалитет на "Труд”. Именно "Труд” се изгаври с убития бивш премиер премиер Луканов, показвайки го гол, зашит като чувал, проснат на поцинкова маса в моргата.

В броя си от 23 октомври 2008-ма "Труд” обявява за факт нещо, което часове по-рано главният прокурор Борис Велчев обяви за недоказано, допускайки всякакви версии, включително убийство на Ахмет Емин, началника на канцеларията на лидера на ДПС Ахмед Доган.

"Емин посяга на живота си на рождения ден на Касим Дал, към когото се говори (!), че изпитвал ревност, защото също е бил приближен до лидера на ДПС”, въвежда ни в постановката "Труд”, подготвяйки ни да изпием докрай приготвения за целта приспивен пропаганден коктейл от слухове и внушения.

Колко много мръсотия има само в това единствено изречение! Първо, "Труд” внушава, че смъртта на Емин е самоубийство ( в противоречие, да кажем още веднъж, с официалната позиция за съществуването на различни версии, подлежащи на доказване, с която се ангажира главният прокурор).

Второ, пуска интрига за съперничество между двама приближени до Доган като мотив за смъртта на Емин ( съперничество може и да е имало, но тази полуистина едва ли е единствено възможният ключ към разгадаването на причината за фаталния изстрел).

И трето, направо излиза, че всъщност Емин не е могъл да понесе, че не е най-любимият на вожда, направо си е сложил край на живота. Иначе казано, Емин е умрял от любовна мъка по своя кумир, който сега му се отплаща за тази неимоверна преданост с гнусни инсинуации.

Което, от страна на "Труд”, си е гавра с труп.

Но "Труд” изпада в нетипично за вестника противоречие не само с главния прокурор, но и с министър-председателя - явно залогът е твърде голям и сервилността към премиера този път не е от водещо значение.

Само преди два дни Станишев си сложи гневната физиономия за пред камерите и нахока "вакханалията”, настанала по повод смъртта на Емин, за когото- и сега, внимавайте- е чувал много хубави неща. Трябвало към смъртта на този човек и към скръбта на близките му да бъде проявена малко милост, строго отсече Станишев, призовавайки да бъде даден отпор срещу "ченгеджийницата в медиите”.

Но суровият "Труд” не знае милост-сипва яко сол в раните на мюсюлманите, близки и роднини на мъртвия, за които самоубийството е такъв грях, че не биха го погребали, ако вярваха в това, че сам е сложил край на живота си.

Станишев може и да е чувал много хубави неща за покойника, но ето какво са нашепнали от ченгеджийницата на "Труд” за същия Емин: "Психолозите са установили, че Емин е бил опасно внушаем, патологично ревнив, маниакално мнителен, имал е мания за подслушване и преследване”.

Пропуснали са само да уточнят, че такъв изрод не е трябвало да се ражда, камо ли да става най-приближения човек на божествено непогрешимия във всяка една ситуация бащица Доган.

Ченгеджийската отврат нямаше да е пълна, ако в попарата не беше въвлечена  против волята ѝ и…посланикът на САЩ Нанси Макълдауни. Именно нея отишъл да посети в резиденцията ѝ Доган, след като за пръв път след смъртта на Емин напуснал сараите си в Бояна. Факт ли е? Факт е.

Нещо да кажат американците? Едва ли ще коментират намесването на това рутинно посещение във веригата от убийствени (а дали няма да се окажат и самоубийствени?) събития.

Отишъл е на уговорената отдавна среща Доган, наистина е отишъл- явно му е било толкова важно да го демонстрира, че цял екип на "Труд” е пратен да му следи гримасата му на слизане от мерцедеса и да ни информира за тези толкова съществени подробности.

И "Труд” надлежно ни информира за всяка ”важна” подробност: с каква кола, с какъв костюм, с какво изражение на лицето (спокойно, естествено) се появил Сокола. За останалото, като предполагаемата в този сюжет симпатия на самата Америка към скърбящия Сокол, ни оставят великодушно да се досещаме.

Ха сега да Ви видя дали можете да познаете кой е главният в този филм на ужасите. Дали Станишев, който е чувал за Емин хубави неща, или пък е Доган, който вече говори ( чрез "Труд”) за доскорошния си най-верен човек, като за чудовище, което май не е познавал и от което сега иска да се дистанцира?

Позналите няма да получат орден "Стара планина”( тези отличия и без това са на свършване поради извънредно интензивното им харчене сред другарите на президента Първанов) . Нито ще бъдат ощастливени с абонамент на "Труд”. Но че филмът е с продължение, това Ви гарантирам.

Настанете се удобно, затегнете коланите и пригответе пликчетата за повръщане!

*Публикуваме материала от блога на Иво Инджев