Газ и парно може да поскъпнат с 50 процента

С 50-60 процента може да поскъпне природният газ в България, ако страната ни приеме исканата от “Газпром” промяна на цената на синьото гориво на входа. Това коментира неофициално пред Mediapool във вторник Игнат Томанов, зам.-председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Прогнозата е по груби сметки и зависи в крайна сметка какво ще се договори на правителствено ниво, уточни той.

Вчера говорителят на “Газпром” Сергей Куприянов заяви, че България може да плаща през 2006 г. между 230-260 долара за 1000 куб.м. газ. Той допълни, че цените на газа са икономически обосновани и не са “виртуални”. “Цената, която се получава по предложения от “Газпром” контракт, е калкулирана по метода "net back" по договорите на “Газекспорт” за доставяне на газ в страните от Източна и Западна Европа, изваждайки стойността на транзита през територията на Украйна”, каза Куприянов в понеделник.

Подобно поскъпване ще доведе до увеличение на природния газ в страната с повече от 1/2, което от своя страна автоматично ще удари топлофикациите с почти същия процент, допълни Томанов. Ако се намерят още финансови резерви в топлоснабдителните дружества, регулаторът може и да ореже поскъпването на парното до 40 на сто, каза още зам.-шефът на ДКЕВР. Вече два пъти комисията намалява исканото от “Булгаргаз” увеличение на синьото гориво, като през ноември ограничи и поскъпването на парното, а за януари служебно реши да не се вдига топлоенергията до края на отоплителния сезон, въпреки новия скок на природния газ със 7,15 на сто от началото на годината. Преди това – през октомври, синьото гориво поскъпна с над 18 на сто.

Ударът върху стопанските потребители на природен газ би бил огромен при увеличение на цената на входа, коментира Томанов.

70 на сто от консумацията на синьо гориво е от топлофикациите, като тези държавна собственост отчетоха за деветмесечието на миналата година загуби в размер на 4,3 млн. лв., както и нарастване на несъбраните вземания от абонати до 230,814 млн. лв. Цифрите са от преди ноемврийското поскъпване на парното с около 12-16 на сто за страната, което също се очаква да се отрази негативно върху финансовите резултати на тополфикациите.

България има благоприятни шансове за постигане на сделка в полза на националния интерес на страната по преговорите за промяна на дългогодишния договор за доставка на руски природен газ и в същия момент да привлече 5 млрд. евро инвестиции от “Газпромбанк”. Това заяви пред Mediapool във вторник Илко Йоцев, бивш зам.-министър на енергетиката и екс председател на борда на директорите на “Булгаргаз”, понастоящем съветник на “Газпромбанк” – финансовата институция на руския газов монополист “Газпром”.

Очаква се през януари да се проведат поредни разговори по исканите засега неофициално от Москва промени в газовия договор, подписан на политическо ниво през 1997 г. от тогавашния вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев. Министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров още в края на декември прогнозира, че тези преговори ще са тежки. Той заяви, че е склонен на преговори само ако “Газпром” участва в газификацията на страната и ни включи в разширяването на газопроводите си, а “Газпромбанк” инвестира в българската енергетика”

“Газпром” иска фиксираните в момента в договора цени на синьото горива да станат пазарни, както и да бъдат намалени транзитните такси за преноса на газа. Русея не може да ни наложи едностранно решение, аналози с газовата войни между Москва и Киев не може да се правят, смятат както правителствени, така и независими експерти в областта.

Когато е бил сключен договорът между България и Русия, той е бил икономически изгоден и за София, и за Москва, каза Илко Йоцев. С повишаването на цената на петрола обаче сега природният газ за България струва със 100 процента по-евтино от пазарните стойности на горивото. В същото време транзитните такси, които Русия плаща на България са най-високите, допълни той. Ако продължим да държим тези скъпи тарифи за пренос, руснаците може да оттеглят транзитни доставки от българския газопровод, тъй като в договора няма фиксирани количества природен газ, които да се транспортират през тръбата, каза още екс зам.-енергийният министър.

В момента при капацитет от 17-18 млрд. куб. м тръбопроводът е уплътнен около 80 на сто, при падане на запълнеността му до 50 процента, загубите за България  ще са в размер на милиард евро, допълни Йоцев.

Същата сума като загуби за България до края на договора – 2010 г., при промяна на договора, посочи и Румен Овчаров преди Нова година. Според Йоцев обаче тази загуба няма да е заради повишените цени на природния газ, а заради намалените транзитни количества. Спад на доставките не е от национален интерес за страната си, заради конкурентноспособността на газопровода “Син поток”, допълни той.

Има две реални възможности за разширяване на транзита на синьо гориво през България, каза още Йоцев. Това са строежът на тръба до Сърбия , което ще позволи допълнително транспортиране на 3-4 млрд. куб. м руски газ, както и на разширението на транзита през Албания и Македония до Италия, допълни той.

В същото време “Газпромбанк” предлага на България 5 млрд. евро инвестиции в енергийни проекти, заяви съветникът на финансовата институция у нас. Сред тях са управлението на финансирането на проекта за строеж на АЕЦ “Белене” и изграждането на инфраструктурата на регионална енергийна борса в страната ни, като банката предлага въвеждане на електронно счетоводство за 800 млн. евро. Интересът на “Газпромбанк” е насочен и към производствени мощности, работещи на природен газ, като той вече е изразен в съдействието на финансовата институция при пускането на мощностите на “Химко”, каза още Илко Йоцев.