Газова криза заради Украйна е решима с LNG танкери през Босфора

Следейки отблизо какво се случва в Украйна, инвазията на Русия в Крим и резултата от проведения референдум на полуострова, човек не може да види нищо друго, освен непрекъснато задълбочаваща се и ескалираща криза. Интензитетът на събитията е толкова силен, че буквално всеки ден съдържа основания за промяна на мнения и решения в съвършено различни посоки. Ако в самото начало на кризата се споменаваше плахо за налагане на евентуални санкции срещу Русия от страна на ЕС, днес вече те са реална необходимост. Доставката на газ е ахилесовата пета за всяка икономика. Заговори се и за смяна енергийната стратегия на съюза, породена най-вече от очакваните затруднения или невъзможност за заместване на енергийните суровини, доставяни от Русия.

Съвсем неочаквано излезе информация, че САЩ отварят петролния си резерв и разрешават износ на суров петрол от 5 милиона барела. Това се прие по-скоро като послание към Русия, чиято икономика зависи до голяма степен от цените на петрола. Макар и да е незначително количество, пазарът веднага реагира и цената на суровия нефт падна с 2%, нещо което не се беше случвало през последните няколко месеца. Белия дом обяви, че тези му действия не са свързани с кризата в Украйна и са били планирани месеци преди това.

Ако има несигурност по отношение на въздействието от потенциалните санкции на Запада срещу Русия, това което е ясно, че по-ниските цени на петрола могат да доведат до сериозни проблеми за руската икономика.

Въпреки многото говорене около това, че американският шистов газ през LNG (Втечнен Природен Газ) терминали би могъл да се доставя в Европа и да се използва като противодействие на Русия, никой не попита обаче за какви количества става дума и как те биха могли да достигнат Украйна или Европа като цяло? Ето защо ми се иска да обърна внимание най-вече на тези въпроси.

Отговорът е лесен и той е Турция!

Защо от цяла Европа смятам, че Турция е точното място?

Тази теза не веднъж съм я споменавал в предишни изяви и публикации – а именно, че Турция е ключът към диверсификация на голяма част от държавите в тази част на континента.

Потенциалната възможност за доставка на втечнен природен газ за Европа и в частност Украйна, без спогодба между Турция и Украйна за преминаване на LNG танкери през Босфора остава в орбитата на "добрите намерения”. Следствие на ескалиращото напрежение на Кримския полуостров, Турция и Черно море се превръщат в епицентър на геополитическата игра. При вдигането на тази забрана на практика се решава проблемът с доставка на газ за цяла Източна Европа и най-вече за Украйна. Другите варианти са трудно реализуеми, с висока себестойност и неопределен период от време.

Турция наред с изградените вече на нейна територия LNG терминали, контролиране на транспортния коридор през Босфора, в комбинация с ТАNAP (Транс-Анадолския Газопровод) през който се очаква газа от азербейджанското находище Шах Дениз да достигне до европейските пазари може да се превърне в един от най- важните енергийни центрове и това би и дало по-широк левиридж от всеки един друг играч в Европа.

Тази възможност за доставки е валидна не само за втечнения газ от САЩ. Катар също е силно заинтересован от подобна развръзка около възможностите за доставки през Босфора. Същото важи и за страните на които предстои да добиват газ от района на Югоизточното Средиземноморие.

В този ред на мисли, (без да имам подробна информация), при неотдавнашното посещение на нашия президент в Катар, силно се надявам да е дискутиран и подобен вариант.

Вдигане на ембаргото за преминаване на LNG танкери ще отвори широки възможности за всички страни в региона. С построяване на LNG терминал на територията на Украйна биха отпаднали и въпросите свързани с нейните газови доставки. Построяването на един LNG терминал на мястото на входната точка на Южен поток край Варна или в района на Каварна е един вариант за решаване газовите проблеми и на страната ни. Това би дало възможност и за лесна доставка на газ посока Централна Европа по съществуващите вече трасета.

Най- големият проблем е, че Турция не е убедена (или поне демонстрира такава не убеденост), че доставката на втечнен природен газ през Босфора е безопасно. В същото време през пролива преминават LPG (смес от газови съставки- пропан и бутан, втечнени при температура- 15 ° C ) танкери, които са по- опасни. През Босфора преминават и военоморски бойни кораби също криещи не по-малка опастност от танкерите с втечнен природен газ. LNG е по-безопасен екологично, тъй като газът е по-лек от въздуха и се разтваря бързо при евентуално изтичане, докато газ пропан е по-тежък от въздуха, т.е. тежи повече от природния газ.

ЕС трябва да се придържа към своята визия за по- конкурентен пазар и да не се отклоняват от собствените си правила или с други думи, ако Турция иска да се озове в нова роля на ключов енергиен играч, то тя неизбежно трябва да смени и политиката си на пасивност и инертност.