Газовата борса: Между гръмките фрази и реалността

Година след старта на газовата борса у нас, преминалите през нея обеми са малко над 10 на сто от средногодишното потребление в страната. Цените са били между 2 и 10% по-ниски от регулираните на "Булгаргаз". Спрямо австрийския газов хъб, на българската борса през септември и октомври намалението е стигало и до 18-20% в търговията за следващия или за същия ден. Това сочат данните на оператора на българската газова борса "Газов хъб Балкан", предоставени на Mediapool.

Но участници на газовия пазар у нас казват, че под една трета от регистрираните на борсата фирми са активни, а сред основните продавачи изненадващо се оказва не някой доставчик, а държавният газов оператор "Булгартрансгаз" (БТГ), който притежава "Газов хъб Балкан". Според частните търговци това е конфликт на интереси и предпоставка за използване на вътрешна информация при задаването на цените в отделните сесии на търговия.

Засега борсата е далеч от целите, с които бе създадена – да осигури прозрачност, конкурентност и реална търговия. Защото в момента тя се използва по-скоро като регистратор на постигнатите извън нея частни сделки, които по закон трябва да се обявят на платформата, както и за изчистване на дисбалансите на "Булгартрансгаз" (БТГ) при преноса на синьото гориво. Има все пак и бели лястовици, които се опитват да движат разнообразяването на газовите доставки у нас.

Газовата борса, декларирана като част от по-голямата идея на премиера Бойко Борисов за превръщането на България в регионален енергиен играч чрез газовия хъб "Балкан", засега е много далеч от този амбициозен план. Тя очевидно няма да получава количества за търговия от газопровода "Турски поток", чийто строеж през България трябва да приключи на 15 декември 2020 г. Макар неведнъж да е обявявано, че руският газ ще е един от източниците за този газов хъб и че строим "Турски поток" едва ли не заради хъба, количествата по тази тръба са изцяло транзитни до Сърбия.

Под въпрос е дали на борсата ще се появят допълнителни количества втечнен газ през бъдещата връзка с Гърция, и дали държавният газов доставчик "Булгаргаз" ще пуска договорените за внос от края на тази година обеми азерски газ, които вътрешният пазар няма възможност да поеме. За обещаваните от Борисов доставки от Америка, Катар, Кипър и Египет засега може само да се мечтае, защото големите доставчици гледат на България като възможност за транзит на суровината за Западна Европа, а не за търговия, тъй като пазарът ни е нищожен с годишното си потребление от около 3 млрд. куб. м.

И все пак, статуквото е донякъде поразместено. Забелязват се наченки на промени на пазара и нагласата на големите индустриални потребители да не разчитат само на доставките на "Булгаргаз".

Какво сочи борсовата статистика

Според данните на "Газов Хъб Балкан" (ГХБ) от началото на декември 2019 г. до края на ноември 2020 г, когато са предоставени на Mediapool, на борсата са реализирани общо 3 480 311 MВтч или 348 млн. куб. м. От тях 185 млн. куб. м са месечните продукти, но тук влизат и договорените извън борсата количества, които обаче се регистрират на нея. 48.7 млн. куб. м са изтъргуваните седмични продукти, 1.48 млн. куб. м са уикенд продуктите, 18.512 млн. куб. м са продажбите в сегмента "ден напред", а 19.46 млн. куб. м са договорени "в рамките на деня". Държавният доставчик "Булгаргаз", който административно бе принуден да дава на борсата част от получаваните от "Газпром" обеми, е успял да продаде само 1/3 от планираните 220 млн. куб. м за 2020 г.

Газовата борса оценява тези резултати като положителни за само година дейност. "През последните месеци се наблюдава прогресивно нарастване в броя на сделките, респективно и на интереса на пазарните участници към конкурентните цени, постигани на платформата. Отчита се и нарастване на броя на членовете – от 20 към края на януари 2020 г., към момента те вече са над 40", посочват от ГХБ.

Дружеството отбелязва, че близо 40% от борсовите играчи са международни, с богат опит. Останалите са местни търговци, предприятия и топлофикации.

Данните на ГХБ сочат още, че постигнатите на неговата платформа цени за месечните продукти в периода април-октомври 2020 г. са били по-ниски от определените от енергийния регулатор цени на "Булгаргаз", както и на Централно-европейския Газов Хъб в Австрия. Единични са били случаите на по-високи цени на българската борса спрямо австрийската.

"Едва година след старта си, забелязваме повишено доверие от страна на нашите членове, благодарение на които е налице подобрена ликвидност, увеличена конкуренция и прозрачно формиране на ценови сигнали", коментират от борсата.

Според ГХБ началните положителни резултати се дължат и на добре свързаната и надеждна инфраструктура, работеща по европравилата. Принос има и входно-изходният търговски модел на "Булгартрансгаз", увеличеният капацитет на междусистемните връзки, реализираните нови инфраструктурни проекти, както и интересът на борсовите играчи.

Има още много да се желае

Представителят на Българска асоциация "Природен газ" Кирил Темелков, който е бивш директор на "Булгартрансгаз", а днес представлява един от активните търговци "Колмар", коментира пред Mediapool, че стартът на газовата борса е добър стимул за навлизането на нови търговски компании на пазара. "Но все още не е достатъчно, за да се оформи добре структуриран конкурентен и ликвиден пазар на природен газ", смята той.

Темелков посочва, че под една трета от регистрираните на платформата на ГХБ фирми имат ефективна и съществена дейност. Според него основната причина за това е спецификата на местния пазар, доминиран от обществения доставчик "Булгаргаз" и неговото пазарно поведение, подкрепяно от институциите.

На българския пазар вече има предпоставки за конкуренция, тъй като към традиционните доставки на тръбопроводен руски газ са се прибавили такива на втечнен газ от гръцкия терминал Ревитуса, внасят се и малки количества от Румъния, а от догодина ще тръгне азерският газ по Южния газов коридор, добавя експертът. Според него обаче има нужда от подобряване на правилата и на условията за равнопоставеност в конкурентна пазарна среда.

"Не толкова позитивни все още са условията по отношение на равнопоставеността на пазара. От страна на държавните институции в сектора фигурата на обществения доставчик все още се възприема и промотира като "инструмент" за осигуряване на надеждност на доставките", отбелязва Темелков.

Критики към "Булгаргаз"

Темелков оценява като негативно решението на управляващите за поевтиняването на газа със задна дата за потребителите на "Булгаргаз" след договорката с "Газпром". Това е довело до изискване и към търговците на ток да възстановяват суми по вече приключили сделки за балансиране и такива при свободно договорени цени.

"Това беше силно негативен сигнал за големите международни компании, търгуващи на нашия пазар, и доведе до затвържаване на господстващата позиция на обществения доставчик, респективно силно намаляване на ликвидността на свободния пазар в България", коментира Темелков.

По думите му негативен ефект има и политиката на "Булгаргаз" да налага на предприятията дългосрочни договори без фиксирани цени с условие "вземай или заплащай".

"Все още не се оценява от държавните институции негативното въздействия на тези договори върху свободната конкуренция, поради което не се предвиждат и мерки в краткосрочен план. Поради тези обстоятелства, както и някои други обективни фактори на спотовите пазари на природен газ през изминалата година, газовата борса все още не е достигнaла потенциала за ликвидност, на който участниците на свободния пазар залагат своите очаквания", смята председателят на Асоциация "Природен газ".

Добра идея със забележки

"Запазването на държавния контрол върху "Газов хъб Балкан", съчетано с нормативните изисквания за задължителна регистрация на всички сделки на свободния пазар, също влияе негативно нагласите към иначе така добре започнатата идея за установяване на високоликвидна регионална газова борса", допълва той.

Като негатив газовият специалист посочва липсата на клиъринг при сключването на краткосрочни сделки на платформата на ГХБ. "Това доста затруднява свободната търговия на краткосрочни продукти и води до значително намаляване на ликвидността ѝ. Знаем, че се работи за решаването на този въпрос и се надяваме скоро да има конкретни резултати", посочи Темелков.

От газовата борса казаха пред Mediapool, че очакват в най-кратки срокове да внедрят клирингов механизъм за пълна финансова обезпеченост на сделките. Работи се и за осигуряване на допълнителна ликвидност чрез договори за market making с различни пазарни участници.

Бизнесът: Не става със закон, трябва пълна либерализация

"Газовата борса има потенциал да се докаже като удачна възможност за търговия на природен газ, но какво ще се случи зависи изключително от нейния собственик и респективно държавата", коментира пред Mediapool изпълнителният директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) Ивайло Найденов. Според него борсата може да стане истинско и предпочитано място за газова търговия, но не с административно налагане, а като се създадат възможности за среща на интересите на доставчици, търговци и потребители.

"За съжаление положителният ефект от дейността на газовата борса, към момента, се изразява основно с възможността за балансиране и запознаване с платформата. Едва ли можем да говорим за реална търговия, предвид относително нищожните количества природен газ, които се търгуват към настоящия момент на борсата", допълва представителят на БФИЕК. По думите му това се дължи до голяма степен на сключените "под натиска от страха от неизвестното" още през лятото на 2019 г. (преди да се създаде газовата борса – б.а.) от предприятията договори с "Булгаргаз" за доставките през 2020 г. Така бизнесът не е имал нужда да купува газ от борсата.

"От друга страна, част от договорите за покупко-продажба на природен газ се сключват за срок повече от една година – с което се избягва задължението за тяхното регистриране на ГХБ. Подобни действия се предприемат поради неясноти и за да не се заплащат допълнителни разходи, които, ако не бе задължението по закон за сключване на всички краткосрочни (със срок до една година) договори на борсата, нямаше и да бъдат тема за обсъждане", каза Найденов.

По думите му поддържането на ликвидността на газовата борса чрез задължително сключване на някои типове двустранни договори на борсовата платформа е изкуствено и непазарно. "Ликвидността трябва да се поддържа чрез планомерно отпадане на регулираните цени и чрез стимулиране на потреблението, което практически е постоянно от няколко години насам", смята представителят на бизнеса.

Бюрократщина

Като проблеми пред големите потребители да си купуват газ директно от борсата той посочи задължителното сключване на договори с ГХБ, с БТГ и дори да се регистрират в митниците, ако искат сами да си доставят свободно купените обеми. Отделно трябва да купят и управляват свое портфолио от капацитетни продукти, а борсовите играчи трябва да имат договори помежду си, за да гарантират сделките. Необходими са и банкови гаранции за добросъвестно изпълнение на задълженията си към оператора, за плащанията на газа, за аванси за капацитетни продукти и др. "За всичко това са нужни специалисти, чието създаване и задържане изисква време и средства", казва Найденов.

Той все пак е оптимист за подобряване работата на газовата борса. По думите му бизнесът очаква повече доставчици и търговци да предлагат суровина, а търсенето също да е по-голямо, тъй като част от потребителите са оставили свободни (недоговорени) количества, в очакване на по-добри условия и пониски цени през лятото.

"За съжаление, когато на един пазар има ограничен брой участници, съществуват възможности за манипулации, които да го компрометират. Подобни сигнали не липсват, но вярваме, че ще има достатъчно голям интерес към борсата и подобни възможности ще бъдат елиминирани", допълни той.

"Изглежда един от основните доставчици/търговци на борсата е операторът на газопреносната система", каза още Найденов.

От БТГ обаче не смятат, че това е проблем за борсовата газова търговия и посочват, че имат право да търгуват с дисбалансите си, макар самото дружество да не е регистрирано като участник на борсата.

Дори и с недостатъците, които има и които донякъде са нормални в началото, и като се игнорират гръмките приказки на Борисов, газовата борса има потенциал да се превърне в истинско място за свободна търговия, за разнообразяване на доставките и за постигане на конкурентни цени. За да е оползотвори той обаче, трябва да се оставят да действат чисто пазарните принципи.