Газовата ни диверсификация застрашена от събитията в Турция

Политическата нестабилност в югоизточната ни съседка Турция след опита за военен преврат там може да забави реализацията на някои от проектите на страната ни за разнообразяване на източниците и маршрутите на газовите доставки у нас в момент, в който потреблението на синьо гориво в България нараства заради понижените му цени. Това стана ясно от думите на изпълнителния директор на държавния газов оператор "Булгартрансгаз" Георги Гегов при обсъждането на десетгодишния план за развитие на дружеството, който бе обсъден в четвъртък в Комисията за енергийно и водно регулиране.

Заради събитията в Турция има опасност да се забави изграждането на газовата връзка с южната ни съседка, както и достигането на синьо гориво от Изток до страната ни и Европа, коментира Гегов пред журналисти.

"За мен случващото се в Турция е доста обезпокоително, въобще за региона. По отношение на природния газ, естествено е, че имам някои съображения - първо, по отношение на бързото достигане на азиатския газ на територията на Република Турция и второто е скоростното изграждане на интерконектора с Турция. В контакт сме с турските колеги и се надявам там нещата скоро да се успокоят и да продължим да работим по начина, по който сме работили до момента. Вие знаете, че, за да с изгради инфраструктура, трябва да има стабилитет и спокойствие, не само у нас, но и в региона", каза още шефът на "Булгартрансгаз".

На газовата връзка с Турция се разчита у нас да идва ирански газ, както и от каспийския регион по Трансанадолския газопровод (ТАП), който е част от подкрепяния от ЕС Южен газов коридор. Предпроектното проучване с три варианта за трасе на интерконектора бе поръчано от "Булгартрансгаз" миналия август и вече е готово като на негова база отново да се разговаря с турската БОТАШ за реализацията на проекта. При сегашните обстоятелства обаче не е ясно кога ще стане това.

Милиард лева инвестиции в мрежата

Като цяло "Булгартрансгаз" смята да инвестира 1 млрд. лв. в следващите десет години за развитието на газовата си инфраструктура, част от която са и газовите връзки със съседните ни страни, от които само тази с Румъния при Русе и Гюргево изглежда, че може да се пусне в експлоатация наесен,. Но дори и при това положение възможностите за внос на газ през нея са минимални и по-вероятно е да има някаква диресификация по сегашната връзка на газовата мрежа със северната ни съседка на Негру вода. За гръцката връзка тепърва ще се търси строител.

Пред членовете на енергийния регулатор Гегов съобщи, че от Македония също е заявен интерес за изграждане на интерконектор в района на Петрич, тъй като тази част на съседната ни страна не е газифицирана, а на наша територия там има добра компресорна станция. Тепърва ще се състоят разговори между двте страни по въпроса.

От "Булгартрангаз" са оптимисти и смятат, че развитието на връзките и със Сърбия и Турция са необходими не само заради диверсификацията на доставките, но и заради очаквания с над 40 процента ръст на потреблението на газ у нас до 2025 г., според разчетите в инвестиционния план на държавния оператор.

Очакван ръст на консумацията с над 40% до 2025 г

Данните на дружеството сочат, че през 2015 г. консумацията на природен газ у нас е нараснала с 10.5 на сто до 2.961 млрд. куб.м. Това се дължи на повишения износ от страна на промишлеността, както и понижените цени на газа заради поевтинелия силно петрол, който е основен ценообразуващ елемент в дългосрочните договори с Русия. "Газпром" все още остава основният вносител на газ с дял от над 97 на сто на българския пазар въпреки плахите сделки за внос на синьо гориво от Гърция от началото на юли 2016 г., когато стана факт свързаността на българската газова мрежа с гръцката.

Вътрешното потребление засега е под предкризисните нива от 3.2 млрд. куб. м. За тази година прогнозите са то да се вдигне до 3.1 млрд. куб. м, което е ръст от около 5 на сто. За десет години се очаква нивата да достигнат 4.2 млрд. куб. м.

Това обаче е под 60 на сто от техническия проектен капацитет на мрежата за пренос на природен газ до основната част от потребителите в страната, който е 7.4 млрд. куб. м.

Местният добив все по-нищожен

В същото време едва 2.6 на сто от потребените количества синьо гориво в България са от местен добив и дори и тези нищожни обеми ще намаляват в следващите две-три години, сочи анализът на газовия оператор. Причината е във вакуума, който се получава между изчерпващия се в момента местен добив и скоростта на разработваните нови потенциални залежи.

Едва след 2018 г. може да се очаква някакъв ръст на местния добив като прогнозата е обоснована на големия брой нови концесии запроучване на находища, като вероятността за значителни залежи е насочена по-специално към находища в акваторията на Черно море.

Последните сеизмични изследвания на нови акватории в Блок Галата показват 23% вероятност за наличието на нови ресурси от 3.5 млрд. куб. м газ, посочват от "Булгартрансгаз". Най-добре проученото, с възможности за реален добив в следващите няколко години, обаче е газокондензатно находище "Койнаре” в блок "А-Ловеч” с прогнозни запаси от 13.7 млрд. куб. м., което се разработва от "Дайрект Петролеум”, което е собственост на "Транс Атлантик".

Намалява транзитът на руско гориво

В инвестиционния план на оператора се посочва още, че през 2015 г. са транзитирани през неговата мрежа 13.51 млрд. куб. м руски газ, което е с 8.8 % по-малко в сравнение с 2014 г. (14.82 млрд.м3). Традиционно най-големият дял се пада на Турция, за където отиват 85 на сто от пренасяните обеми, 15 процента са за Гърция е едва един процент – за Македония.

Максималният технически капацитет за транзитен пренос на природен газ общо за трите направления всъщност е 17.8 млрд. куб. м, В плана обаче липсват прогнози как ще се развива транзитът на руски газ, за чието увеличаване неведнъж е преговаряно в миналото, но на практика в момента наистина не може да се правят предвиждания заради усложнената геополитическа обстановка.