Газовата сигурност е по-важна от хъба, той може да привлече и частни пари

Нормално е България като пряко заинтересована страна да постави пред Европейската комисия въпроса за изграждането на газов хъб на нейна територия, но това не е на първо място. Принципните въпроси, които стоят преди него, са други и са свързани със сигурността на газовите доставки. Това заяви вицепремиерът по икономическите въпроси Томислав Дончев пред телевизия "България он еър" във вторник, ден след срещата на Групата изграждане на газовите връзки в Централна и Югоизточна Европа, на която премиерът Бойко Борисов поиска политическата подкрепа на Брюксел за идеята си у нас да има газоразпределителен център, захранван основно от спрения "Южен поток", както и финансовата за проекта, изчисляван на 2.2 млрд. евро.

Дончев посочи, че абсолютният императив, поставен по време на работната среща, е бил всяка от държавите в ЕС, особено по-чувствителните от гледна точка на доставки страни от Югоизточна Европа, да има поне три различни независими източника на доставка на газ.

Както Борисов заяви преди ден, че само ако Брюксел ни подкрепи за този проект за газов хъб, страната ни ще отправи предложение към Москва все пак да построи "Южен поток" до Варна, така и Томислав Дончев сега коментира, че за да се стигне до подобно съоръжение трябва на първо място да има политическа воля.

Много възможности за финансиране на хъба

"Има ли политическа воля? Ползва ли се един подобен проект с подкрепата на европейските институции и на първо място на комисията? Очевидно е, че волята на българската страна е ясна. Аз съм убеден, че не би трябвало да бъде проблем. Като тук съществуват много възможности - за изцяло публично финансиране, което е малко вероятно, за публично частно партньорство. Включително аз съм убеден, че един подобен проект, предлагайки възможност да се купува газ от различни източници, сигурен, намиращ се в лоялна държава-членка на ЕС, би привлякла и частни инвестиции. Но на първо място е ясната политическа подкрепа", каза вицепремиерът.

Той коментира още, че няма как да се случи "Южен поток" в първоначалния си вариант поради очевидния конфликт между намеренията на руската страна и сблъсъка с европейското законодателство. "Въпросът е, дали част от проекта и специално морската му част не би следвало да бъде считана за актуална от техническа, икономическа, не ми се иска да го коментираме от политическа гледна точка”, каза Дончев пред БНТ. По думите му на българския бряг, който е част от територията на ЕС, излиза руска тръба и ако може да се купува газ, това по никакъв начин няма да противоречи на европейското законодателство.

Първанов: Да си изясним постижимото

Идеологът на Големия шлем от руски енергийни проекти, сред които и "Южен поток" – лидерът на АБВ и президент на България (2002-2012) Георги Първанов обаче изрази своя скептицизъм към идеята за газов хъб у нас.

"Трябва да си изясним това, което е постижимо на момента. Позволете ми да бъда скептик към идеята за "газов хъб". Газов хъб можеше да стане убедително през 2009 г., когато имаше "Южен поток", 63 млрд. кубични метра, когато трябваше "Набуко" да бъде построен с неговите 30-40 млрд. кубични метра, тогава договорихме газ от Азербайджан, тоест 80 млрд. куб.м., които ние да преразпределим", заяви Първанов пред БНТ.

"Шест поредни правителства не успяха да придвижат нищо. Нашата изпълнителна власт не си беше на мястото през годините, за да реализира тези проекти, които бяха поднесени, образно казано, на тепсия. Сега се опитваме да изцедим", заяви Първанов и добави, че вече не съществува степента на доверие между България и Русия.

"Южен поток" вече е "Турски поток". Азерският газ, азербайджанският газ не е ясно дали ще потече по южния газов коридор. Идеята, че може някой – Румъния, Гърция или друг, да ни даде газ, за да си направим ние хъб и да преразпределяме, е нереалистична", коментира той.

Първанов припомни за проведената под негова егида през 2009 г. енергийна среща на върха, когато в София са били 10 президенти, още толкова министри на енергетиката и външните работи, общо 30 делегации, емирът на Катар, председателят на ЕК Жозе Барозу. "Едно наистина много високо равнище, което идваше да покаже, че на България се гледа като на енергиен център. По-важното е, че тогава имаше реални изпълними проекти, които биха могли да донесат много високи доходи и енергийна сигурност”, заяви Първанов.

"България можеше да направи така, че да има и американски военни бази и руски газови енергийни коридори и проекти. Това не се случи, защото нашата енергийна дипломация не прояви характер”, категоричен бе Първанов. На въпрос има ли позиция България да продължи да настоява за "Южен поток", Първанов каза, че "не пречи премиерът Бойко Борисов да вдигне телефона и да разговаря с президента Путин, но вече нещата са много по-сложни, ние трябва да свържем схемата през Турция”.

Плевнелиев: Енергийните ресурси не са оръжие, а стока

Темата за енергийната сигурност в Европа и изграждането на Европейски енергиен съюз бе обсъдена в понеделник вечерта от дошлите за срещата на работната газова група заместник-председател на Еврокомисията Марош Шефчович и еврокомисар по климатичните промени Мигел Ариас Канете с президента Росен Плевнелиев.

Според държавния ни глава, в областта на енергетиката ЕС трябва да говори с един глас, както в рамките на Съюза, така и по отношение на външните си партньори. Постигането на по-добра енергийна свързаност следва да бъде ключов приоритет в енергийната политика на ЕС и е задължително условие за повишаване на сигурността нa доставките, е посочил Росен Плевнелиев, цитиран в съобщението.

"Енергийните ресурси не трябва да бъдат използвани като оръжие, а като стока, която се търгува свободно на общия европейски пазар. В областта на енергетиката нашето оръжие е интеграцията", смята още президентът.

Голямото предизвикателство пред европейските държави е да преосмислят следваните национални подходи за гарантиране на енергийната си сигурност и да търсят ефективно решение на регионално и европейско ниво, посочва Шефчович.

Обща е била оценката, че енергийната ефективност е необходимо условие за подобряване на конкурентоспособността на европейската икономика. Еврокомисар Мигел Ариас Канете призова държавите от ЕС да се възползват по-ефективно от подкрепата на Европейската комисия и да инвестират в повишаването на енергийната ефективност на своите икономики.

"За разлика от големите енергийни проекти, инвестициите в енергийна ефективност изискват значително по-малко финансиране и оказват пряко влияние върху разкриването на нови работни места", подчертал Мигел Ариас Канете.