Газовата връзка с Гърция напредна под коритото на Марица

Строежът на газовата връзка между България и Гърция напредна с пробиването на трасето под коритото на река Марица край Димитровград. Над 100 км от газопровода от Стара Загора до Комотини вече са напълно готови и положени в траншеята, остават по-малко от 25 км за заваряване. Това обяви Теодора Георгиева, българският изпълнителен директор на компанията "Ай Си Джи Би", реализираща проекта и бъдещ оператор на интерконектора, по време на форума, посветен на енергетиката, провел се в четвъртък в рамките на шестата среща на държавите от инициативата "Три морета", чийто домакин тази година е София.

"Това беше едно от най-големите технически предизвикателства в проекта, особено поради сложната геология под дъното на реката. Целият процес отне 28 дни, а финалната фаза – самото издърпване на подготвения участък, отне над 10 часа непрекъснат работен цикъл", разказа пред участниците в дискусията Георгиева.

Дължината на участъка под коритото на реката е 422 м, а пресичането е извършено посредством хоризонтално насочено сондиране. Контролът по качеството се осъществява на място от представители на "Ай Си Джи Би" (ICGB), на компанията изпълнител на дейността, на фирмата строител и инженер-консултанта на проекта. Нужни са редица тестове и подготовката на значителна по обем документация, свързана с качествения контрол, преди изпълнението да бъде прието за успешно от възложителя, обясни Георгиева.

След успешното приключване на този етап екипите ще започнат сондажа под язовир "Студен кладенец", което е второ техническо предизвикателство за строежа на връзката. Този участък е с внушителната дължина от 1420 м.

По време на дискусията Георгиева коментира, че връзката между България и Гърция може да има в енергийния преход на България към екологични и устойчиви решения.

"ЕС си поставя високи цели за зелена икономика и постигане на нулев въглероден отпечатък и несъмнено ще има преходен период, през който поетапно и икономически разумно ще се въвеждат нови решения в тази посока. Такъв път предстои и на Българя, където природният газ може да изиграе ключова роля като преходен източник на енергия. Едно разумно и ефективно решение би било преминаването на въглищните топлоелектрически централи в страната на природен газ, което ще даде възможност и за синергия с интерконектора", коментира тя.

Според нея подобна трансформация ще намали значително емисиите въглероден двуокис и ще оптимизира разходите на тези компании, което неминуемо ще има и позитивен ефект върху потребителите на енергия в страната. "Това ще доближи България към общите цели на Съюза и ще ни помогне да направим първите решителни стъпки по пътя към водорода и пълната декарбонизация. Изключително важно е страната ни да има ясен и конкретен план за изпълнение на целите и прехода към зелена икономика", каза Георгиева.

По време на форума присъстващите лидери на държавите от инициативата изразиха силната си подкрепа за реализацията на Вертикалния газов коридор от Гърция през България и Румъния до Унгария. Част от него е и връзката с Гърция, която ще свърже гръцката газопреносна система на DESFA и TAP при Комотини с българската газопреносна система при Стара Загора.

Газовата връзка с Гърция дава възможност и за достъп до газопреносна мрежа за български общини и региони, които до момента не са имали опция за свързаност. Проектът е сред основните приоритети в енергийния сектор на националните правителства на Гърция и България и среща силна подкрепа от ЕК, ЕИБ и чуждестранни партньори като САЩ и Азербайджан, посочено бе още при презентацията на проекта.

Георгиева увери, че се работи ускорено за въвеждането в експлоатация на газовата връзка до 1 юли 2022 г.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Какво цели разследването на ДАНС и МВР за скъпия ток?