Газовата връзка с Гърция пресече яз. "Студен кладенец"

Строежът на газовата връзка между България и Гърция преодоля най-трудното препятствие по трасето от Комотини до Стара Загора като премина под дъното на яз. "Студен кладенец". Това стана за много по-кратко време от предвидения график, съобщиха в петък от проектната компания "Ай Си Джи Би", която е инвеститор и бъдещ оператор на 183-километровия газопровод, чиято експлоатация трябва да започне до юли 2022 г.

С обща дължина от 1440 м и 32-инчов диаметър, изпълненото хоризонтално насочено сондиране вече е в първите пет най-дълги сондажи с този диаметър в ЕС. Към момента най-дългият подобен сондаж е изпълнен под коритото на река Аксиос в Гърция, реализиран при изпълнението на Трансадриатическия газопровод (TAP), обясняват от българо-гръцко-италианската компания..

Пресичането под "Студен кладенец" последва извършването на сходен сондаж под коритото на река Марица, но над три пъти по-къс - 422 м.

За втория сондаж са били планирани 150 дни за изпълнението му, но това е отнело по-малко то 2 месеца на подизпълнителя HDI. Това е ключово не само за навременното завършване на интерконектора, но и за спазването на строгите екологични ограничения, които не позволяват извършване на строителни дейности през размножителния сезон на защитените видове в региона.

Методът на хоризонтално насоченото сондиране, макар и по-труден от техническа гледна точка, е избран за реализацията на връзката след задълбочен процес на планиране и съгласно оценката по ОВОС. По този начин газопроводът преминава дълбоко под дъното на язовира, ограничавайки максимално въздействието върху околната среда. Този метод също така елиминира необходимостта от удължаване на газопровода с десетки километри, за да се заобиколи язовира, или изпълнение чрез открит изкоп, което би оказало значително въздействие върху околната среда, обясняват от "Ай Си Джи Би".

"Това постижение е още едно доказателство, че междусистемната връзка Гърция-България носи съществена промяна във всяко едно отношение - не само за регионалния енергиен пазар, но и по отношение на инженерно-техническия подход. Това беше първото успешно хоризонтално насочено сондиране по проект от такъв мащаб в България", отбелязаха изпълнителните директори на ICGB Теодора Георгиева и Константинос Караянакос.

Според тях това е технически най-сложният елемент в проекта и с успешното му изпълнение рисковете в процеса по изграждане на линейната инфраструктура на газопровода са далеч по-малко.

Газопроводът трябва да свърже гръцката национална газопреносна система край Комотини (Гърция) и с българската край Стара Загора. Капацитетът му ще е до 3 млрд. куб. м годишно в двете посоки.

В зависимост от пазарния интерес към ползване на по-голям капацитет и възможностите на съседните газопреносни системи, капацитетът е проектиран да се увеличи до 5 млрд..куб. м годишно според развитието на пазара и по този начин позволявайки обратно подаване (от България към Гърция) с допълнително изграждане на компресорна станция.

"Ай Си Джи Би" има подписано споразумение с оператора на Трансадриатическия газопровод TAP AG за бъдещото свързване на двата газопровода.

Според последния обявен график, строежът на интерконектора трябва да приключи до края на 2021 г., след което ще се извършат технически изпитвания преди въвеждането му в експлоатация, обявено да стане до юли 2022 г.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Какво цели разследването на ДАНС и МВР за скъпия ток?