Газовият бизнес възропта срещу европлан за вдигане на акциза от 2023 г.

България да се противопостави на план на Европейската комисия за повишаване на акцизите върху различните видове природен газ между 2 и 25 пъти от 2023 г., призоваха от Българска асоциация "Природен газ" (БАПГ) и Българската петролна и газова асоциация (БПГА) в писмо до президента, премиера и лидерите на парламентарните и извънпарламентарни политически партии, разпространено и до медиите в понеделник.

Те настояват да се изготви национална позиция по въпроса и да се проведе обществено обсъждане, но според двете браншови организации подобно решение, което се взема изключително бързо в условията на здравна и енергийна криза с аргумент зелени цели, ще увреди "трайно и необратимо" българската икономика.

Намеренията на Брюксел са от 2023 г. акцизът върху природния газ, използван като моторно гориво, или просто казано метанът да има минимална ставка между 7.17 и 10.75 евро/гигаджаул, или между 16 и 25 пъти от сега действащата ставка. Ако сегашната ставка в България е 5 ст/кг, след една година ще стане 76 ст./кг, сочат разчетите на БПГА.

В същия ценови диапазон се предвижда да е акцизът и за втечнен нефтен газ, използван като моторно гориво или т.нар. LPG. Това ще е около 3-4 пъти повече от настоящото акцизно облагане. В момента облагането е 30 ст./литър, от 2023 г. би трябвало да стане 71 ст.

Предвижда се вдигане и на акциза върху природния газ, използван за отопление, и минималната ставка да е между 0.60 до 0.90 евро/гигаджаул, или между 2 и 3 пъти от сега действащата ставка. Акциз в този диапазон вече ще се плаща и за природния газ като гориво за отопление за битови нужди. Такъв в момента няма.

Според двете организации повишаването на акцизните ставки върху енергоносителите ще доведе до инфлация, неконкурентност на българската икономика и намаляване на потреблението.

"Докато в Европа гражданите и бизнесът ще понесат сериозни негативи от увеличението на цената на енергоносителите в резултат на повишаването на акцизните ставки, Китай и САЩ се връщат към използването на по-евтините, но значително по-замърсяващи околната среда, въглища. В този контекст икономиките на държавите членки, особено по-слабо развитите, каквато е и нашата страна, ще бъдат още по-малко конкурентоспособни. Същевременно, ползите за природата са незначителни, с оглед малкия дял на Европа в територията и населението на планетата", отбелязва се в писмото им.

БАПГ и БПГА изтъкват, че подкрепят и участват в инициативите за съхраняване на здравословна среда за бъдещите поколения на човечеството, но опазването на околната среда трябва да е съобразено със социално-икономическите ефекти и реалните ползи за природата.

Според тях повишаването на акцизите върху природния газ, който емитира от 900 до 3800 пъти по-малко вредни емисии от въглищата и дървата, ще е контрапродуктивно.

Емисиите от LPG са многократно по-ниски от тези на конвенционалните петролни продукти и използването му от автомобилите драстично намалява замърсяването на въздуха, а в страната ни има добре развита мрежа за зареждане с това гориво, което може да се използва за прехода към нискоемисионна икономика, предвидена на европейско ниво.

"Страната ни има и отлични възможности за развитие на тежкотоварния превоз на стоки на алтернативни горива, а именно ВНГ и природен газ. Поради липса на друг възможен ресурс в
тази част на континента за преминаване на нискоемисионен транспорт, това е и единствената опция за България в следващите 25-30 години", пише в писмото.

В него се допълва, че неразвитата газификация до момента в България създава възможности за бързо и лесно намаляване на енергоемкостта на икономиката, тъй като с употребата на природния газ като първичен енергоизточник, се избягват загубите при преобразуване, пренос и разпределение. За доставката на 1 кВтч електроенергия в топлоелектрическите централи се влагат 5 кВтч първична енергия под формата на лигнитни въглища. Съвременните газоразпределителни мрежи позволяват транспортирането на биометан и до 10 - 20% водород без допълнителни промени, с което се създават условия за декарбонизация на доставяната енергия до крайните клиенти, пишат още двете браншови асоциации.

По думите им въвеждането на предложените акцизни ставки в процеса на развитие на газификацията ще доведе да забавяне и възникване на проблеми с изпълнение на целите за енергийни спестявания, чистотата на атмосферния въздух, намаление на емисиите от парникови газове и постигане на енергоефективна нисковъглеродна икономика.

Затова настояват България да се противопостави на това намерение на ЕК като изготви общонационална позиция.