Газовият конфликт с Киев възобнови дебата около привързаността на Русия към свободната търговия

Газовият конфликт между Русия и Украйна, възникнал във време, когато и двете страни увеличават усилията си за встъпване в Световната търговска организация (СТО), предизвика дискусията за привързаността на Русия към принципите на свободната търговия.

Украйна сигурно ще влезе в СТО в близките месеци, а след нея, още преди края на годината, там ще е и Русия, съобщават официалните лица на СТО. Руското правителство усилено лобира по въпроса за приемането на Русия в СТО, който трябваше да се реши още миналата година.

Президентът на Владимир Путин повдигна темата в телефонен разговор с Джордж Буш дни преди Коледа. Твърди се, че американският президент е уверил Путин: Вашингтон ще се постарае да реши този въпрос “възможно най-бързо”.

В същото време поведението на Москва в конфликта с Киев, когато доставките на газ за Украйна бяха временно прекратени заради несъгласието на Киев с многократното повишение на цените, не проработи в полза на Москва, съобщават участниците в преговорите. Един от преговарящите нарече поведението на Москва “нарушаване ако не на правилата, то поне на моралните принципи на СТО”.

Джон Одли, старши служител на фонда German Marshall Fund, бивш консултант по въпросите на търговията в администрацията на Клинтън, казва, че половината проблеми, възникнали по време на преговорите с Русия за встъпването ѝ в СТО, са предизвикани от съмненията на представителите на СТО в желанието на Русия да се придържа към правилата, приети в организацията. Газовият проблем доказа тези съмнения.

Официалните лица на СТО отбелязват, че членовете ѝ обикновено ползват преговорите за влизането в тази организация като възможност да накарат страните – членки да отворят пазарите си в няколко направления. Един от примерите е приемането на Китай в СТО през 2001 година, след 15 години тежки преговори.

Един от официалните представители на СТО заяви: “Газовият проблем и политиката, която стои зад него, безусловно ще се отразят на преговорите. Ние трябва да направим така, че ценообразуването на Украйна и в Русия да е съобразено с правилата на пазара”.

Наскоро същото мнение изказа и генералният директор на СТО Паскал Лами.

Все още неизвестно е обаче до каква степен газовата политика на Русия ще повлияе на оставащата част от преговори за влизането на Русия в СТО. По време на двустранните преговори с Русия САЩ не споделиха притесненията на европейците относно надеждността на доставките на руски газ. Вместо това САЩ се съсредоточиха в постигането на отстъпки в области като интелектуалната собственост и руското законодателство за банковата дейност.

Междувременно ЕС завърши двустранните си преговори с Русия още през май 2004 година и затова е “политически почти невъзможно” Брюксел да издигне нови изискания към Руси в сферата на газа.

Непоклатимостта на това двустранно споразумение с Русия, което е подписано от Паскал Лами от страна на ЕС, вече се подлага на съмнение заради нежеланието на Москва да изпълни обещанието си и да отмени плащането от 425 млн. долара, което взима от авиокомпаниите за това, че прелитат над Сибир по дестинациите от Европа за Азия.

В същото време Евросъюзът и другите страни също ще спечелят много, ако в най-скоро време Русия влезе в СТО.

Русия е най-голямата икономика, която все още не е член на СТО, където са обединени 149 държави. Ако тя влезе в организацията и се повтори международният конфликт с газа, членството ѝ “разбира се, гарантира, че политиката ще е по-малко и икономиката повече при решаването на проблемите”, казва Рупрехт Поленц, председател на комитета за международните отношения в германския Бундестаг.

От друга страна, ако водещите държави – членки на СТО засилят натиска в тази посока по време на преговорите за встъпването ѝ, изисквайки допълнителни отстъпки по проблеми като газа, това ще засили съмненията на самата Русия относно изгодата ѝ от членството в СТО, смята Константинос Адамантопулос, ръководител на брюкселския отдел на юридическата фирма Hammonds, която е консултант на Русия в преговорите.