Газовият ни пазар търпи поправки, но цената е добра

Г-н Дреновички, газовата криза, която тръгна миналата година с високите цени и ескалира с недостиг на количества, заради поведението на "Газпром", какви поуки даде на Европа и България? Какви пропуски изкара наяве и какви възможности отваря?

Тя показа със сигурност, че дългогодишните изградени търговски отношения между Евросъюза като пазар и консумация, с основен доставчик "Газпром експорт", водят количествата газ от Изток на Запад. По-същественото, което извади наяве, е, че последните 10-15 години само се е говорело за диверсификация. Всички регламенти, свързани с газовата търговия с трети страни, рухнаха.

Има регламенти за извънредно положение на европейско ниво, на чиято база има и национални такива планове. От август миналата година виждаме цените на газа как ескалират – от 20 евро|/МВтч на 150-170 евро, до 200 евро, което сочи проблем. Ако имаше адекватни мерки, нямаше сега да говорим за тези 15 процента спестявания на газ, а още миналата зима – преди войната в Украйна, трябваше да се приложи наличният инструментариум. Плановете за извънредни ситуации са, за да се предотвратяват кризи, включително ценови, но се оказа, че на нито един етап ЕК не ги приложи. Можеха да се вземат превантивни мерки преди започването на конфликта в Украйна през февруари.

За общи доставки на газ за Европа се говори отдавна, предлагаше се да има една обща европейска компания, която да купува газ за всички държави и да го разпределя.

А днешните предприемани мерки адекватни ли са?

Оказа се, че европейските държави се справят с кризата, както намерят за добре. Поединично. Германия подписва с Катар, Италия – с Алжир. Това показва, че решението на проблема е на база стратегически отношения с една или друга страна.

Липсата на санкции на ЕС за газа, така както има за банковите преводи, петрола, ясно показва зависимостта на Европа от Русия. Странно е, че Русия и Украйна воюват помежду си, а газът през Украйна върви и Киев праща на "Газпром" фактури за транзита. Говорим за обеми от над 40 млн. куб. м дневно.

"Булгаргаз", според Вас, как се справи със ситуацията след спирането на доставките от "Газпром"?

Ние все още не знаем "Газпром" ли ни спря газа, или ние самите. Ние сме във война от февруари месец, има интензивна комуникация с "Газпром" и се стига до момента с внезапно спиране на газа. Още от първия момент на войната този риск е трябвало да бъде идентифициран. Когато бе приет указът на президента Путин, на чиято база "Газпром" иска плащания в рубли, моментално трябваше да се разработят варианти за разиграване.

Това бездействие оставя съмнение за синхронизиране на действия, които са в ущърб на "Булгаргаз" като обществен доставчик. За сметка на гарантирания пазар в България някой евентуално се обогатява чрез действия за спиране на доставките и обезпечаването им от трети страни, на чиито корпоративни интереси ставаме заложник.

От думите Ви излиза, че са резонни твърденията на ГЕРБ, че от цялата ситуация се облагодетелстват посредници или търговци.

Със сигурност се облагодетелства някой, но това не е българският консуматор – нито бит, нито индустрия.

Говорим за пазар, зависим от инфраструктура. В нашия случай това са терминалът в Ревитуса и все още единствената реална входна точка у нас за газ, различен от руския – Кулата-Сидирокастро. А техните капацитети се разпределят на годишна и тримесечна база в края на предходната година и няма начин закупилите такива капацитети да не се възползват от тях в подобна на сегашната ситуация. От медийните публикации става ясно, че "Булгаргаз" за периода май, юни и юли е купувал на цени на нидерландската борса TTF с надбавка. Това е цена на краен клиент с минимална консумация, а става въпрос за закупени огромни количества и това води до сериозно увеличение на цените в България.

Защо Кулата-Сидирокастро да е единственият алтернативен за руския газ коридор? Трансбалканският до Турция, който е освободен от "Газпром", също може да се ползва.

Гърция е сигурен пазар, има необходимите нормативи в съответствие с европейските, гарантиращи достъп до цялата газова инфраструктура на страната. Затова повечето големи консуматори на газ са на терминала в Ревитуса, а единственият гръцки търговец там – държавната ДЕПА, получава ограничени количества втечнен газ по дългосрочен договор с алжирската компания "Сонатрак". Останалото са консуматори и то производители на електроенергия с когенерации, които до 31 октомври са подали заявките си за капацитет от терминала за следващата година.

Предвид пазарната ситуация, "Булгаргаз" задължително трябва да кандидатства за капацитет за 2023 г. и след неговото разпределение да осигури доставчиците за догодина. Ако за май ни хванаха неподготвени, за догодина трябва да сме.

Възможността за доставка на втечнен газ през турските терминали е ограничена от липсата на нормативна база за достъп на трети страни до газопроводите и терминалите, собственост на турската държавна компания БОТАШ, която не е разделила дейностите за търговия и управление на инфраструктурата. Турският пазар не е интегриран, само получава газ, не изнася, с изключение на ограничени количества за Гърция. Това е тежко субсидиран пазар и да се говори, че можем да внасяме от Турция газ към настоящия момент, е лековерно.

Това, че по линия на сътрудничеството в НАТО през юни успяхме да вкараме двата танкера втечнен американски газ, да ги разтоварим на турски терминал и да ги внесем в България, без междусистемно споразумение на двата оператора - БОТАШ и "Булгартрансгаз", поставя под съмнение легитимността на доставката. Това ни помогна юни, но ние трябва да получаваме и сега, а нямаме изградени търговски взаимоотношения, на чиято база да се използва капацитетът на Трансбалканския газопровод на търговски принцип.

Затова България трябва да инициира пред ЕК нещо, което самият президент Ердоган предложи преди дни. Той обяви готовност да приложи принципа за коридора за украинското зърно и за газовите доставки. Подобни разговори трябва да са структурирани на базата на търговските принципи и разпределянето на капацитет и тогава да се обезпечават количествата.

Не трябва да говорим как едни танкери могат да отидат на едни терминали, а в рамките на обявената работна група на ЕК, ситуирана в България за газовите доставки, да се инициират разговори за използването на връзката Странджа-Малкочлар от Трансбалканския газопровод, която е различна от Странджа 2-Малкочлар, откъдето влиза "Турски поток" у нас.

А капацитетът от "Турски поток", който бе освободен след спирането на руския газ за България, не може ли да бъде оползотворен?

Той се използва единствено и само за нуждите на "Газпром Експорт". Ако е вярно, че "Винтерсхал" доставя на "Булгаргаз", трябва да е от там. Няма откъде другаде да доставят.

Газовата връзка с Румъния е необичайно натоварена в последните месеци.

Не, Румъния е скъп пазар. Ние изнасяме за Румъния.

Ние в момента се обезпечаваме с газ, благодарение на това, че "Газпром" все още изнася за три компании в Гърция – ДЕПА, "Митилинеос" и "Прометей газ". Ако руският газ секне, втечненият няма да е достатъчен за гърците, какво остава за нас.

Намираме се в период за осигуряване на количествата газ до края на годината. Ръководството на "Булгаргаз" бе обвинявано, че преди е преговаряло непрозрачно, сега са обявени търгове. Вече казахте, че търгът за втечнен газ е безсмислен, но какъв тогава е правилният начин?

Видя се, че при едно и също професионално ръководство на "Булгаргаз", защото бившият вече директор е професионалист, при засилен обществен интерес, включително от страна на индустрията, и с нови хора в управлението на държавата, постигаме за септември ценови нива много под цените на борсата TTF. Вижда се, че количества има, необходима е решимост и се постигна цена, която е цена на терминал, но доставена в България с всички разходи по доставка, регазификация и пренос.. В търга на хъб "Балкан" миналата седмица се постигна и цена под предложената за тази седем танкера, която е 30 долара под TTF, но на точка, където нямаме капацитет и допълнителни разходи. А в приключения търг се постигна цена TTF минус 30 евро. Доказа се, че не просто могат да се договорят количества, но и на добра цена.

Сега провежданият търг за втечнен газ е безсмислен, защото първо трябва се осигурява капацитет на терминал за определена дата и тогава вече се обявява търг и на него биха се явили всички големи търговци. Не е задължително да са производители, защото при втечнения газ бизнесът е много конкурентен. Ако имаш дата за разтоварване на терминал, самите търговци, които им следят разписанието, започват да те търсят. и да пращат оферти. Ние в момента търсим оферти за доставка с точка, където нямаме разпределен капацитет.

Това означава ли, че търгът ще се провали?

По-скоро е процедура за заявяване на интерес и търговците с оглед наличните капацитетни ресурси биха заявили интерес да доставят на "Булгаргаз". Доставката на 2 млн. МВтч втечнен природен газ например по груби сметки е от порядъка на 350 млн. евро. което означава, че от страна на "Булгаргаз" трябва да има ангажименти за начина на плащане.

Най-вероятно затова и дружеството получи този бюджетен заем от 800 млн. лв.

Това е много добър знак за пазара, защото преди това всеки говореше как "Булгаргаз" е във фалит. И никой не искаше да доставя при съмнение дали ще му се плати, защото става въпрос за трайно високи ценови равнища, за които трябва много сериозен финансов ресурс.

Изглежда, че вече започват да се наместват доставките до края на годината и познавайки пазара отвътре, какви прогнози може да дадете за цените на газа у нас? Възможно ли е избягване на допълнително поскъпване след предложената от "Булгаргаз" цена от над 315 лв. за септември?

Заявлението на "Булгаргаз" за тази цена е ръст от 6 процента спрямо сегашната. И при положение, че ръстът за месец септември на TTF е 20 процента, това означава, че по веригата са спестени 14 процента. Те се дължат и на засиления обществен интерес над дейността на "Булгаргаз", не само на доставките по договора с "Азербайджан газ съплай къмпани". На TTF във вторник цените достигнаха 250 евро/МВтч и този ефект не може да бъде изолиран и преодолян с азерските количества.

И все пак природният газ у нас струва по-евтино отколкото в Европа. Въпреки това бизнесът, голямо част от който вече е калкулирал в цените на своите продукти нарасналите разходи за газ и остава конкурентен на европейския пазар, продължава да се оплаква от цените и да настоява едва ли не да се молим на "Газпром" да ни възобновят доставките, което според тях ще свали цените. Редно ли е това?

Отговорът на този въпрос трябва да се раздели на две части.

Дългосрочният азерски договор позволява миксиране с по-скъпите доставки, което осигурява съществена конкурентност на цените на "Булгаргаз". И това е смисълът на "Булгаргаз" – да комбинира доставките така, че България да има сериозно ценово преимущество за бизнеса и домакинствата.

Имаме около 20 газоразпределителни компании, но едва 3% от бита е газифициран. Топлофикациите са сериозен консуматор, но не може за тях да отиват целите евтини азерски количества.

Имаше такива идеи на предишния енергиен министър Александър Николов.

Това е абсурд. И индустрията ни трябва да се възползва от преимуществата на азерския газ. Има десетки хиляди предприятия , които ползват газ. Дългосрочният договор не трябва да е в полза само на една част от потребителите, а да е основна ценообразуваща компонента.

Като говорим за потреблението на топлофикациите, става въпрос всъщност за "Топлофикация-София", но София не е България. Има предприятия из цялата страна, от които зависят местните икономики и те трябва да имат дългосрочен хоризонт и да се ползват от ценовото предимство на азерския газ.

Ключовото е "Булгаргаз" да има микс, който да отговоря на ценовите очаквания. В тази връзка дружеството трябва веднага да предложи на клиентите си договорен ангажимент за 2023 г., на чиято база да може да сключва по-дългосрочни договори. За да не се окаже така, че да няма на кого да продава. Досега още юни "Булгаргаз" предлагаше договори за следващата година на клиенти си. Освен това "Булгаргаз" трябва да изпълнява ангажиментите си съгласно Закона на енергетиката по отношение Програмата за освобождаване на количества.

Големите потребители всъщност и сами може да си организират доставките – чрез търгове или през борсата. "Топлофикация София" има лиценз за търговец. Защо не предприемат такива стъпки, а разчитат на "Булгаргаз"?

Не само големите. Всички клиенти биха могли да организират вътрешни търгове или да закупуват съответните количества на борсата. Тук трябва да отбележим ценовото преимущество на "Булгаргаз".

Заради азерския договор?

Ами в него има много силна компонента и затова "Булгаргаз" е подложен на целенасочени атаки, бих казал за унищожаването му. Защото ако сега битката е кой ще продава на "Булгаргаз", догодина тя ще е за пазарния му дял.

Това звучи като призив за запазване на монопола на "Булгаргаз"? Странно изглежда това от устата на търговец, който би трябвало да иска да вземе дял от пазара.

Не, напълно е възможно запазването на конкуренцията на пазара със сегашния дял на "Булгаргаз".

Само ще отбележа ,че конкурентното предимство на нашата компания е присъствието ни в Гърция и в Румъния, на чиято база имаме своите възможности. В допълнение, фокусът на нашата компания е търговия на едро, както и участието на ликвидните организирани борсови пазари, включително и на зараждащия се такъв в Гърция. В случая, аз говоря от гледна точка на обществения интерес.

Иначе с "Булгаргаз" единият от начините за конкуренция е в плащането, друг е ограничителната клауза в неговите договори "вземай или плащай", както и в гъвкавостта на дневните заявки. Аз съм радетел за това "Булгаргаз" да е силен доставчик на регионално ниво и е по-важно да има индустрия, вместо да се прокламира на всяка цена "пазара". Колкото по-силна индустрия имаме, толкова по-големи възможности ще има и за независимите търговци.

Ако днес имахме напълно свободен пазар като по учебник, цената на газа в момента в България щеше да е като минимум левовата равностойност на 172 евро, а тя е под 150 евро/МВтч при липсващи доставки от "Газпром Експорт".

Да, но както отбеляза и съакционерът в "Агрополихим" Филип Рамбоут, отношението на бизнеса към пазара е според както му изнася. Когато цените са ниски е добре, когато са високи – държавата трябва да помага. Стана ясно също така, че "Неохим" който обяви, че спира работа заради скъпия газ, всъщност излиза в планов ремонт, както всяка година.

Тук навлизаме малко във взаимоотношенията между двама конкуренти, но единият има преимуществото да не потребява природен газ, а другият търси такъв. Да оставим тях, защо не погледнем към производителите на розово масло? Те също са потребител на газ, означава ли, че някой, който не ползва такъв, трябва да казва колко да струва.

Наистина ли влизането в експлоатация на газовата връзка в Гърция, което последно се очаква да стане на 1 октомври, ще свали драстично цените на газа у нас, заради възможността да се внасят пълните азерски обеми по договорната цена, а не както е сега 2/3 да са по пазарни?

Според мен "Булгаргаз" веднага трябва да пусне заявление до азерите за доставка на всички количества по договора от 1 октомври 2022 г. на входна точка Комотини (началната на българо-гръцката газова връзка до Стара Загора, която обаче е заменена с точката Нея Месемврия до края на септември – б.а.). От там нататък, който е виновен за забавянето, да си носи отговорността. Отдавна минаха всякакви срокове за въвеждането на връзката в експлоатация.

Но и друго е много важно – интерконекторът трябва да има и връзка с гръцката мрежа на ДЕСФА, който е единственият начин да се натовари наличният свободен капацитет, извън резервирания. Това ще освободи и капацитет на Кулата-Сидирокастро, където прекъсваемият капацитет е изключително рисков за търговците.

Подобна свързаност ще осигури на България две важни входни точки по южното направление. И после може да се говори за пазар и за търговци. От Азербайджан в следващите поне пет години няма как да дойдат допълнителни количества. Производството от "Шах Дениз ІІ" е запълнено.

Освен цените на газа, в последно време изкъсо се следи и състоянието на газохранилището в Чирен. Според евроизискванията то трябва да е запълнено минимум 80 процента до ноември. Очакваше се операторът му "Булгартрансгаз", който получи държавна гаранция за заем за закупуване на газ за нагнетяване, да започне да търси тези обеми, но вместо това дружеството обяви допълнителни търгове за съхранение и нулеви такси за нагнетяване и черпене. Има ли опасност да не се запълни достатъчно хранилището?

Газоранилището ни все още е сезонно – лятото се пълни, зимата се добива, макар и да има възможност за виртуално нагнетяване и добив. Тази година се разшири прозорецът за нагнетяване и очаквам да се запълни, но изниква въпросът за целесъобразността от съхранение при цени от над 300 лв./МВтч с днешна дата. Това са огромни разходи, но сега единствената цел е сигурност, докато миналия сезон съоръжението служеше за оптимизиране на цените и дори сериозни печалби.

Има друг момент – капацитетът му за съхранение се обявява първо по плана за действие при извънредни ситуации, а много малко е на търговски принцип. И отговорността е не само на "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз", а и на топлофикациите и газоразпределителните дружества, заявили капацитет, да съхраняват там количества газ приоритетно за българския пазар.

Аз самият съм имал възможност да резервирам значителна част от хранилището в Чирен с 20 млн. куб. м. нагнетяване за един месец през 2019 г. Компаниите, които имат право да нагнетяват по плана за извънредни ситуации, трябва да разберат, че това не е просто право, а задължение и отговорност за осигуряване на количества за българския пазар. И ако не се спазва, трябва да има дисциплиниращи санкции.

Това, че "Булгаргаз" купува втечнен газ, за който има срок за разтоварване на Ревитуса и дружеството не може да го внесе грубо казано накуп, заради което го продава на търговец срещу равномерна доставка, вдига ли крайната цена?

Това е неизбежна операция, защото танкер се разтоварва за не повече от два дни, съхранението на терминала е 18 дни в най-добрия случай, а "Булгаргаз" има нужда от цял месец равномерни доставки. Затова се правят суапове между всички ползватели на терминала, нормално е.

"Булгаргаз" всъщност може да се справи с неравномерни доставки, защото неговите клиенти на свой ред имат неравномерно потребление. Важното е дружеството да има достатъчно налични алтернативни капацитети и може да планира доставките така, че да балансира неравномерното потребление на своите клиенти.

Ние хубаво казваме, че годишното потребление е 3 млрд. куб. м, но то е различно в различните месеци и дни и затова трябва гъвкавост за балансирането на клиентите чрез изгодни спотови сделки или карга от втечнен газ, за който има свръхпредлагане в момента.

Именно цялата тази консуматорска база е конкурентното предимство на "Булгаргаз", към което се стремят всички търговци.

Откакто дойде служебното правителство на Гълъб Донев на власт, зачестява темата за възобновяване на руските доставки. Пак Ви питам, трябва ли да приемаме условията на "Газпром" и да се молим?

Въпросът днес не е дали ние искаме "Газпром" за доставчик, а дали "Газпром" иска да ни доставя. Вече четвърти месец имаме договор, а нямаме доставки. Ние трябва да знаем този договор действащ ли е, или не, защото имаме основание да го прекратим.

Адекватното решение е, ако няма да плащаме в рубли, да инициираме прекратяването му. В момента сме в разкрачено положение.

Може би чакаме да изтече, за да може, както каза Асен Василев, след това да предявим арбитражен иск срещу "Газпром експорт"?

Това не е добра позиция. Минало е достатъчно време, за да се направи анализ на договора и след като не се изпълнява, да се прекрати в правното пространство.

Сега се коментира отваряне на разговори с "Газпром", ама те дали искат? Но никой у нас не иска да взема решения, още по-малко да носи отговорност за тях.

Американският президент Хари Труман е казал: Ако не можеш да убедиш някого в нещо, объркай го! Ние сме в тази ситуация – абсолютно ни объркаха, всеки си мисли, че разбира от газ, а хората, които трябва да вземат решения, не искат или не могат да правят това.