Газовият урок на ЕК, който България не иска да чуе

Европейската комисия глоби със 77 млн. евро "Българският енергиен холдинг" (БЕХ) и дъщерните му "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" за това, че от 2010 до 2015 г. са злоупотребявали с господстващото си положение на българския газов пазар и са блокирали достъпа на частни фирми до газопреносната мрежа и газовото хранилище в Чирен. Дружествата казаха, че ще си поделят глобата, премиерът Бойко Борисов – че плащането ще стане от печалбите им, а не за сметка на данъкоплатците. Освен това министър-председателят опита да защити констатирания от Брюксел монопол с тезата, че санкцията можело да се избегне само с исканата от ЕК приватизация на държавния газов оператор "Булгартрансгаз" (БТГ), което според него щяло да бъде национално предателство. Пък и щял да бъде охулен от медиите, че е дал тръбите на руски и турски фирми. По-късно обаче еврокомисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер каза, че Брюксел е искал само преструктуриране на БЕХ и изваждане на "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" от шапката му, за да не могат да съгласуват общи действия срещу останалите пазарни участници.

Реакциите на Борисов, на енергийния министър Теменужка Петкова и шефа на БЕХ Петьо Иванов показват пределно ясно, че управляващите не желаят да чуят и възприемат газовия урок, който Брюксел се опитва да ни даде.

А той е много прост – държавата не бива да злоупотребява с мощта си на енергийния пазар и да пречи на конкурентните играчи, какъвто в случая се явяваше "Овергаз Инк", подала жалбата срещу трите компании. Фирмата на Сашо Дончев и "Газпром" се опита, след като бе отстранена от доставките на руски газ у нас, да се превърне от посредник на "Булгаргаз" в негов конкурент и сама да си осигури суровина за своите газоснабдителни дружества, а и за други потенциални купувачи.

Извъртане на нещата

Макар да имаше свободен капацитет на входната тръба от Румъния, "Булгартрансгаз" отказа това. Така "Овергаз" бе принудена да купува от "Булгаргаз" на по-висока цена, отколкото би била при директни доставки. Точно това има предвид еврокомисарят Маргрете Вестагер, отговаряща за конкуренцията, като коментира, че държавните енергийни компании така са увредили интереса на българските потребите. Петьо Иванов обаче отрича това, посочвайки, че заради регулирането на цените на "Булгаргаз" газът дори бил продаван на вътрешния пазар под себестойността си. Реално намесата на Комисията за енергийно и водно регулиране в цените на природния газ в последните години не е съществена и в по-честия случай те се одобряват почти както са предложени от "Булгаргаз" и "Газпром". БЕХ няма как да знае какви биха били цените на вътрешния пазар, ако държавният доставчик имаше реална конкуренция, а не "почти пълен монопол", както се посочва в съобщението на ЕК.

Коментарът на Борисов от Виена как единственият вариант за избягване на глобата бил приватизацията на БТГ, което според него било национално предателство, е просто пропагандно плъзгане по повърхността. Премиерът твърди как лошата ЕК искала да си продадем мрежата, но ние си браним интересите. Теменужка Петкова каза, че Брюксел е искал да вкара в БТГ чужди компании като гаранти, че ще се спазват европейските правила за достъп до мрежата, което изглежда по-прецизния изказ.

Твърди се, че от Брюксел в хода на преговорите са били склонни държавата да запази собствеността си върху тръбите, но са поискали компанията, която е оператор на мрежата, да е частна или поне да бъдат допуснати в нея частни акционери. Идеята очевидно е била на правителството да се даде шанс да запази контрола на държавата, но да се допуснат в оператора партньори, които биха озаптявали действия като това, заради което е наложена глобата. Както и задействане на планове, без да е ясна напълно рентабилността им като този за "Турски поток" у нас и газовия хъб.

Самата еврокомисар по конкуренцията Маргрете Вестагер преди ден обясни, че искането на Брюксел е било е било доставчикът "Булгаргаз" и операторът "Булгартрансгаз" да не са под общата шапка на БЕХ. "Дали това ще се направи на основата на обществен или частен бизнес, или смесено - това не е важното. Истинското структурно разделение бе важно, за да се избегнат съгласуваните действия, които възпрепятстват конкуренцията", посочи тя и обясни, че е изцяло в правото на държавата да отхвърля купувачи, когато ги сметне за заплаха за националната сигурност.

Така Вестагер акцентира и върху важен аспект от поведението на Борисов, който с думите си, че руски фирми можело да влязат в БТГ, обявява това индиректно за заплаха за националната сигурност, но в същото време се готви за бизнес с "Газпром".

Цената на твърдоглавието

Посланието на Борисов е повече от ясно: Не искаме никой да ни се бърка в газовите планове! Ако може ЕК да продължи да подкрепя хъба, а защо и да не даде още малко пари, но да не ни дава акъл! Ние ще си играем картите с "Газпром", както си искаме!

Само че Брюксел недвусмислено заяви на няколко пъти чрез еврокомисаря Марош Шефчович, отговарящ за Единния европейски енергиен пазар, че няма да допусне "Турски поток" на българска територия само като транзитен проект и ще държи да се спазват европейските правила.

ЕК вече показа на България как не трябва да се случват нещата, когато започна две наказателни процедури срещу страната ни заради нарушения по обществените поръчки по строежа на "Южен поток" и заради това, че "Газпром" бе запазил цялата тръба само за себе си в нарушение с евроизискванията. Тогавашният премиер Пламен Орешарски спря проекта, който през декември 2014 г. бе прекратен и от Русия и трансформиран в "Турски поток". Това спести на БЕХ огромни глоби.

Сега обаче холдингът и двете му дружества ще трябва да си разделят 77-те милиона евро санкции. Ще са от печалбите им, каза Борисов. И няма как да е другояче, тъй като досега енергийният регулатор не е признавал в цените на нито едно дружество разходи различни от необходимите за оперативната и инвестиционната дейност. Действително дружествата имат печалби – за деветте месеца на 2018 г. БЕХ е на плюс със 137.7 млн. лв., БТГ – със 76 млн. лв., а "Булгаргаз" – с малко над 10 млн. евро.

Освен ако "Булгаргаз" не отбележи съществен ръст на печалбата си в последните три месеца на годината, той реално няма да разполага с необходимите средства за да покрие една трета от санкцията. БЕХ вече каза, че ще плати с пари от взетия облигационен заем, а наказанието за БТГ ще означава по-малко собствени средства, които да се вложат в "Турски поток".

Като цяло обаче въпросните 150 млн. лв., които държавната енергетика, прехвърляща пари от едно дружество в друго и трупаща дългове, ще извади за санкцията, можеха да отидат за смислени проекти, които действително да подобряват достъпа на друг освен руския газ до българския пазар и да привлекат още доставчици освен "Булгаргаз".

Друг е въпросът, че по силата на решението на ЕК "Овергаз" може да претендира пред съд за обезщетение заради претърпените вреди от държавната газова политика. 

Мантри от години, вместо действия за пазара

Веднага ще бъде посочено, че не е вярно, че правителството нищо не прави за газовия пазар у нас. Ще се цитират газовите връзки със съседните държави, предстоящото сформиране на газова борса у нас, газовият хъб и прочие повтаряни от години мантри..

Но няма как да се пропусне това, че "въведената в експлоатация" през есента на 2016 г. газова връзка с Румъния така си стои празна. Построена с възможност да пренася газ засега само в посока към северната ни съседка, тя с нищо не допринася за разнообразяването на доставките у нас, а точно с този мотив Брюксел отпусна 45 млн. евро за проекта. Реализацията на интерконектора с Гърция пъпли с години едва-едва въпреки цялата подкрепа на Еврокомисията и САЩ. Вече под заплахата "Булгаргаз" да плаща неустойки за неизпълнение на сключения с азерското находище "Шах Дениз ІІ" договор за купуване на 1 млрд. куб. м газ от 2020 г. се планира тази тръба да заработи до края на посочената година.

В същото време БТГ е много експедитивен за руския проект и смята да изгради за една година – до 1 януари 2020 г., част от трасето на "Турски поток" през наша територия от турско-българската до българо-сръбската граница и да го завърши до октомври 2021 г. Вярно е, че това е продиктувано от натиска на "Газпром", който от 1 януари 2020 г. спира доставките за Балканите през Украйна и Румъния, но досега българското правителство нито за миг не се опита с демонстрираната пред ЕК твърдост да отстои пред Кремъл националните интереси. Напротив. Борисов е ербап пред Брюксел, но позицията пред Москва е възможно най-беззъбата – сакън да не разгневим Големия брат, да не би да пропуснем хипотетечни ползи.

Взело ли си е правителството поуките?

Сега сметките са как от "Турски поток" ще се печелят повече пари от досегашния транзит на руски газ. Има обаче основателни притеснения, че тези сметки може да се окажат като при "Южен поток".

Петкова твърди, че България си е взела поуките от провала на този проект и ще спазва твърдо европейските правила за "Турски поток", но дали наистина е така предстои да се види.

Освен това само по себе си разширението на газовата ни инфраструктура, както се презентира "Турски поток", с абсолютно нищо не спомага за подобряване на пазарната среда у нас. То няма да повиши конкуренцията при доставките за потребителите в страната, особено ако "Газпром" резервира капацитета на мрежата. Предстоящият пазарен тест дава предимство на онези кандидати, които предложат да пренасят най-големи количества за най-дълго време, и техните оферти ще бъдат предпочетени. Съмненията на експерти от бранша са, че "Газпром" ще поиска основния капацитет, а "Булгаргаз" ще трябва да запази около 3 млрд. куб. м за себе си след затварянето на маршрута през Украйна.

Така реално се запазва статуквото, заради което Еврокомисията наложи санкцията от 77 млн. евро. Дали няма да има и други глоби? Държавният газов монопол у нас все още съществува.