Газовото оръжие на Путин може да разпали много студена война

Газовото оръжие на Путин може да разпали много студена война

Газовата война, разпалена от Владимир Путин, едва ли дава резултати. Вчера със заповедта към "Газпром" да врътне кранчето на европейските тръбопроводи, минаващи през Украйна, той отправи предизвикателство не само към продължително агонизиращото правителство на Киев, но и към ЕС.

Руският министър-председател не крие своята непоколебимост да използва държавния газов монопол като оръжие. Всяка претенция, че това е търговски спор между газов доставчик и клиент е смешна.

Целта на Путин вероятно е да накаже както украинското правителство за надеждите му да се присъдени към НАТО, така и да демонстрира на Източна Европа предимствата от запазване близостта с Русия и опасностите от обръщане по посока Запад. Ако, разбира се, те вече са забравили посланието, отправено от руската инвазия в Грузия.

Трудно е да се предскаже как ще реагира Украйна. Путин наказва управлението на украинския президент Виктор Ющенко за амбициите му да се присъдени към НАТО и ЕС с искането Киев да плаща много високи цени за руския газ. Увеличението, което налага Русия – удвояване на миналогодишната тарифа, буквално ще заличи онези 16 милиарда долара, които украинското правителство получи преди два месеца от МВФ. Никой украински политик не би се съгласил с това.

Това обаче само засилва пълното разпадане на правителството на фракции, предвождани от Юшченко и премиера Юлия Тимошенко. Страната е разкъсана от олигарси и техните бизнес мрежи. Вътрешните борби са унищожили възможността да се правят планове или реформи, необходими за поставянето на реалността зад мечтите за присъединяване към ЕС или НАТО. С тези политически фракции може да се види защо заплахите на Путин могат само да задълбочат старите разпри между тези, които ненавиждат Русия и копнеят за ЕС, и онези, които смятат Русия за почти собствена държава или поне за защитник, който не трябва да бъде предизвикван.

Предизвикателството, отправено от Путин, може да изясни политиките в другите страни и да ги настрои срещу Русия.

България например, която се промъкна в ЕС, но е редовно критикувана от Брюксел за неспособността си да се пребори с корупцията, има свои собствени противоречиви газови договори с Русия и голям брой политици от старата гвардия, които редовно задават въпроса не би ли било по-добре да се остане близо до Изтока, а не до Запада. Това може да им припомни цената на подобно предимство.

Истинската цена за Русия ще дойде от загубата на подкрепа вътре в ЕС. Путин успя да раздели ЕС на такива, които искат по-твърда позиция срещу него и други, които са привърженици на идеята той да не бъде дразнен. Наградата му беше, че привлече германския канцлер Ангела Меркел към вторите. Самостоятелно, точно както Путин искаше, на срещата на Алианса през април, тя постигна блокиране на придвижването на членството на Украйна и Грузия в НАТО.

Година по-късно, е трудно да се приеме позицията ѝ, че Путин е лидер, с когото ЕС може да прави бизнес, след като той излезе по държавната телевизия и нареди спирането на газа в най-студената от години зима.

ЕС не може да си позволи да остане безмълвен повече при тази преднамерена заплаха за неговите собствени енергийни доставки. Путин може и да убеди някои от източните покрайнини на Европа в необходимостта да бъде ухажван. Но в ЕС той по-скоро постигна обединяване на онези, които вече беше разделил, принуждавайки ги спешно да се отърват от руската газова зависимост.

Споделяне
Още от Свят