Руската компания “Газпром“ смята да придобие американско дружество, което се занимава с добив на шистов газ, предаде Блумбърг в четвъртък, цитирайки изявление на зам.-шефа на концерна Александър Медведев. Той обаче не съобщи името на фирмата
Шефът на “Газпром“ Алексей Милер преди това заяви, че с началото на добив на въглищния газ метан в басейна “Кузбас“, който заедно с шистовия влизат в групата на нетрадиционните източници на газ, концернът е натрупал опит в разработката на такъв вид запаси.
“Ние имаме свои технологии, свой опит и затова смятам, че сега може да издигнем лозунг: Ако имате шистов газ, то ние ще дойдем при вас“, каза Милер, цитиран от Интерфакс.
Миналия месец министърът на природните ресурси на Русия Юрий Третнев заяви, че ръстът на добива на шистов газ е проблем за “Газпром“ и Русия и концернът споделя неговата загриженост за състоянието на световния газов пазар.
През 2008-2009 г. САЩ успя да увеличи рязко добива си на газ, именно извличайки суровината от шистите в земните недра и така зае първо място по добив на газ в света, изпреварвайки “Газпром“. Освен това САШ успя почти изцяло да задоволи с местен ресурс газовите си нужди, заради което и цените в газовата спотова търговия рязко спаднаха. В същото време “Газпром“ доставя синьото горива в Европа по дългосрочни договори, чиито цени са значително по-високи.
Заради това и руската компания отложи пуска на находището “Штокман“, както и планираните доставки на втечнен природен газ за САЩ.
Освен това в момента редица крупни нефтогазови компании получиха лицензи за проучване на находища на шистов газ в Европа и ако страните на Стария континент успеят да увеличат своите собствени добиви, техните нужди от руски газ рязко ще спаднат.
В началото на април стана ясно, че големи запаси от шистов газ са открити в Полша, която в момента е най-големият потребител на “Газпром“ с внос на около 14 млрд. куб. м руски газ годишно.
По оценки на Оксфордския институт за енергийни изследвания добивът на шистов газ в Европа ще започне едва след 10 години заради прекалено гъстата населеност на континента.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
9 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Макар редица чуждестранни и български медии да продължават да пишат с възторг за т.нар. „шистов газ” и възможността той да реши всички енергийни проблеми на Европа, освобождавайки я от „енергийното робство” на руския „Газпром”, според все повече американски и западноевропейски енергийни експерти, двайсетгодишният американски опит в добива на шистов газ е очертал наличието на редица сериозни проблеми в тази сфера.
Както заяви в началото на 2011 топ-мениджърът на енергийната корпорация Schlumberger …
(чиято централа е в Мазачузетс, САЩ) Паал Кибсгаард, технологиите за добив на шистов газ, използвани в САЩ, не са особено подходящи за другите части на света както по финансови, така и по операционно-технологични съображения. Както е известно, по-ниската газова концентрация в шистовите слоеве все още не може да се компенсира с използването на свръхсъвременните технологии. Това една от причините кладенците бързо да изчерпват дебита си. Така например, кладенците прокопани в най-голямото находище на шистов газ в САЩ – Barnett, в Тексас, на втората година от експлоатацията си са понижавали своя дебит средно с 37%, а през третата година – средно с 50%, в сравнение с първата. Което означава че икономиката на добива на шистов газ се крепи на постоянното прокопаване на нови кладенци и поддържане експлоатационните характеристики на наличните. Интензивността на подобен тип работи, както и финансирането им се оказват няколко пъти по-високи, отколкото при традиционните газови находища.
Така, компанията Chesapeake Energy, която експлоатира тексаското находище Barnett, обяви за въвеждането в експлоатация на нови кладенци с дебит 350 хиляди куб. м в денонощие, през първия месец от добива. Оказа се обаче, че този дебит бързо намалява и се налага се бъде поддържан с помощта на нови хоризонтални разриви на пластовете. При това средният дебит за денонощие на един кладенец от находището е само 6,26 хиляди куб. м. Което пък означава, че над половината от кладенците работят само от време на време, или въобще не се експлоатират.
Освен това, експертите подчертават, че основната част от добиваните газови запаси на американска територия вече е извлечена от земните недра, в резултат от което през последните две години добивът на шистов газ не нараства, макар че мащабното сондиране продължава.
Както е известно, през 2010, добивът на шистов газ в САЩ (на хартия, разбира се) достигна 51 млрд. куб. м. И макар, че това не е кой знае колко сериозна цифра (под 8% от годишния добив на руския „Газпром” например), редица медии побързаха да ни проглушат ушите с твърдения за невероятните перспективи през този нов отрасъл, а пък някои от най-големите световни компании похарчиха около 21 млрд. долара, закупувайки активи, свързани с уж толкова перспективния добив на шистов газ. Твърде бързо се оказа обаче, че са сбъркали и, че става дума за поредния американски „борсов балон”. Стана ясно, че редица американски компании са „надписвали” обемите на добивите си и на установените газови запаси и, в същото време, съзнателно са снижавали стойността на добива, с единствената цел да повишат котировката на акциите си на борсата. Дори Департаментът по енергетиката на САЩ беше принуден да признае този факт и със задна дата да коригира надолу показателите за добива на шистов газ в страната.
Защо обаче, въпреки че много често стойността на добивания шистов газ не може да покрие дори разходите по сондажите, през последните няколко години толкова се говори за този енергоносител и с добива му се свързват такива надежди? Колкото и да е странно, за това много помогна сегашната икономическа криза, страничен ефект от която стана нарастването на цената на основните енергоносители – петрола и природния газ. Това, на свой ред, доведе до ръст в цените на оборудването за техния добив, в резултат от което множество компании се ориентираха към производството му. Така на пазара възникна излишък от тази техника (която значително поевтиня), като процесът се задълбочи от затварянето на редица стари кладенци в САЩ и спада в обема на сондажите.
В резултат от това, в Съединените щати възникна специфичен нов бизнес: многобройни групи спекуланти започнаха да регистрират компании за добив на шистов газ, след което купуваха евтини участъци (обикновено в района на бивши и настоящи сметища или бивши каменни кариери) и започваха сондажи. Спецификата на шистовия газ е такава, че той може да бъде открит практически навсякъде, проблемът тук е свързан с количеството му и със срока за експлоатация на кладенеца. Последното обаче, въобще не вълнуваше въпросните спекуланти, които с помощта на мощни рекламни кампании и очевидно фалшиви данни за очакваните добиви, съумяха да продадат голяма част от акциите на компаниите си, а пък онези, които се излъгаха да ги купят, след това бяха принудени да поддържат тази измама, с надеждата да препродадат същите акции на някой друг наивник. Впрочем, за реализацията на това грандиозно мошеничество доста помогнаха и новите технологии – включително т.нар. „хоризонтални сондажи” и „хидравличните разриви” на пластовете. Както е известно, тези технологии многократно увеличават (30-50 пъти) площта на контакта на кладенеца със скалния пласт, т.е. първоначалните обеми на добивания шистов газ са впечатляващи. Проблемът е, че това не трае дълго и обикновено кладенецът „пресъхва” само след няколко месеца (рядко може да докара до една година). В същото време традиционните газови кладенци работят поне по 10-15 години. Въпросните няколко месеца обаче, се оказват достатъчно за да се пласират акциите на уж „печелившата и суперперспективна” компания. Тъй като разходите по краткотрайната експлоатация на този тип находища, естествено, са малки, компаниите, които ги експлоатират спокойно могат да раздуват колкото си искат в своите отчети „хартиената ефективност” на „находищата” си.
Истината е, че подобен „балон” можеше да бъде раздут до подобни размери единствено в САЩ – заради крайно либералното американско законодателство, касаещо експлоатацията на земните недра, и големия брой, експлоатирани навремето, но вече изоставени „свободни” територии. Както разбира се и благодарение на излишъка от ненужно (и затова евтино) сондажно оборудване.
В Европа обаче, това трудно може да се получи. На Стария континент липсват толкова много свободни участъци за сондирането на все нови и нови „кладенци за еднократна употреба”. Освен това, в ЕС не е толкова лесно да се раздуят на хартия ( т.е. да се фалшифицират) обемите на добива. Да не говорим, че европейските „зелени” са достатъчно силни за да не допуснат началото на толкова масови сондажи, като тези в Америка.
Както е известно, сред отрицателните аспекти на добива на шистов газ е и необходимостта да се използват големи количества вода за осъществяване на хидравличните разриви на подземните пластове. Последиците от подобно въздействие върху околната среда все още не са напълно изяснени, но според повечето учени, те могат да не се проявят веднага, но да се превърнат в голям проблем на следващите поколения.
В самите Съединени щати нараства загрижеността на местните екологични организации за отрицателното въздействие на добива на шистов газ върху околната среда. На свой ред, губернаторите на някои щати изглеждат все по-склонни да се вслушват в техните предупреждения и вземат административни мерки за консервиране на проектите за добив на шистов газ. Така, временно беше прекратен добивът в най-голямото в САЩ газово находище Marcellus (чиито запаси се оценяват на 14 трилиона куб. м), разположено на територията на щатите Вирджиния, Западна Вирджиния, Мериленд, Ню Джърси, Ню Йорк, Охайо и Пенсилвания. Първи наложиха такъв мораториум властите на щата Ню Йорк в край на 2010. Причината са използваните от компаниите, добиващи шистов газ, голям брой разнообразни химически компоненти (в състава на някои от които има радиоактивни изотопи), които участват, наред с водата, в хидравличните разриви на шистовите слоеве. Това, според властите, може да замърси водоемите с питейна вода в цялата северозападна част на САЩ.
Само в Пенсилвания, контролните органи са отчели над 250 нарушения на щатските норми, касаещи функционирането на пречиствателните съоръжения и безопасното съхраняване на отработените примеси. В един от тези случаи, в резултат от изтичане на метан, е бил замърсен подземен воден пласт с обща площ 23 кв. км.
Ограничаване на сондирането наложиха и градските власти в Мериленд, Питсбърг и Бъфало, като мораториумът ще действа докато експертите не потвърдят пълното отсъствие на негативно въздействие на хидролизните технологии върху околната среда и питейните източници. Енергийните компании планират да приключат необходимите анализи едва през август 2013, като общата стойност на експертизата ще надхвърли 1 млн. долара. Аналогични решения се готвят да вземат и властите в щатите Охайо и Западна Вирджиния.
Впрочем, илюстрация за проблемите с добива на шистов газ са не само САЩ, но и европейски страни, като Полша например. Както е известно, от две години насам американски и местни компании проучват полските находища на шистов газ, чиито запаси се оценяват в момента между 1,5 и 3 млрд. куб. м. Първите резултати от проучванията сякаш потвърждават потенциалните перспективи пред тези находища, особено разположените в североизточните райони на Полша. В същото време, експертите не са в състояние еднозначно да потвърдят финансовата ефективност от добива на шистов газ в страната, както впрочем и доколко са осъществими технологически тези проекти. Дори Белият дом, в рамките на реализацията на своята „глобална инициатива за шистовия газ” (GSGI), засега препоръчва на Варшава „да не демонстрира излишен оптимизъм”. Вероятно защото, дори по американски оценки, резултатите от сондажите имат „спекулативен оттенък”. Освен това, поляците още не са разработили необходимия механизъм за финансиране на началния етап на добива, когато ще е необходимо мащабно субсидиране от държавата. Засега липсва яснота и относно юридическото оформяне на добива на шистов газ (на национално ниво и на ниво ЕС). Повечето полски експерти обаче смятат, че решението на Канада, САЩ и Франция (а напоследък и на Великобритания) да наложат мораториум върху добива на шистов газ с използването на „технологична вода”, заради потенциалните екологични рискове, свързани с тази технология, може да стане първата стъпка към налагането на подобна забрана на територията на целия ЕС. Сериозна спънка може да се окаже и реалната себестойност на добива на шистов газ, като, по оценки на някои американски анализатори, тя може да се окаже значително по-висока от европейската пазарна цена на втечнения природен газ.
Истината е, че дори в САЩ шистовият газ не е никак евтин. Според американски експерти, реалните разходи за добива му варират между 212 и 283 долара за 1000 куб. м (за сравнение, руският „Газпром” харчи за добива на същия обем „обикновен” природен газ само 19 долара).
Тоест, от икономическа гледна точка, добивът на шистов газ няма особен смисъл. Всъщност става дума за един откровено неикономически начин за бърз добив на газ, почти без да се инвестира в проучвания, изграждане на необходимата инфраструктура около находищата и транзита на газа. Възможно е за САЩ (предвид споменатите по-горе особености) това все пак да представлява някакъв интерес. От друга страна, показателно е, че най-голямата американска независима компания, добиваща шистов газ – Chesapeake Energy, която доскоро процъфтяваше и дори увеличи двукратно капитализацията си през 2009, в края на миналата 2010 са оказа затънала в дългове и, на практика, във фалит.
Независимо от всички приказки и надежди, свързвани с шистовия газ, истината е, че в Европейската комисия продължават да залагат не на него, а на обикновения и втечнения природен газ. Тоест, нарастващите потребности на газовия пазар на ЕС ще бъдат покривани чрез строежа на газопроводи в източна посока, развитие на инфраструктурата за приемане и използване на втечнения природен газ и внедряване на енергийно ефективни технологии (и в този смисъл, реализацията на проекти като „Южен поток” или „Набуко” са далеч по-важни за България, отколкото тези за добив на шистов газ). Затова все повече експерти смятат, че всички тези фактори, наред с екологичните рискове, са причината за пренасянето на плановете за добив на шистов газ в едно доста далечно бъдеще.
Е, драх му и подвеждащото заглавие. Не го "атакува", плитколъжци, а го "усвоява". Което показва още веднъж колко е добър този мораториум. Скоро не само капитан американо, ами и мечо ще натисне.
Значи руснаците ще дойдат у нас за да добиват газ и да ни го продават като "руския"газ?Нали уж сключихме концесия с американска фирма ?По "Южен поток" пак ли на същата прогресираща цена ще ни продават газ?Голяма "политика "!Сякаш не сме член на ЕС ?!
Българския "шистов"газ е като гроздето- кисело е ,защото е високо,недостъпно!Излезе официална информация ,че е от много високо качество и налягане над800атм.Освен това обявяването на запасите няма нищо общо с действителността.Защо ли руснаците си правят устата "да го разработват",защото "имали опит".Ние пък си имаме концесия за разработка и добив!Няма да е като с българския петрол!Крайно време е да престанеме да бъдем ограбвани и бедни.
Да се научат да правят бизнес с нормални средства, а не със средствата от 30-те години на миналия век.
"Ако имате шистов газ, то ние ще дойдем при вас"В нужника на сирищника.
Интересна информация. Показваща, че плана на Буш, САЩ да ограничат зависимостта си от внос на енергийни суровини вече дава плодове. Можем да очакваме още по-интересни разработки. Страните, като Русия, Венецуела и групата ОПЕК най-после ще си намерят майстора. Добра новина!
Наскоро се заговори по въпрос дали би имало полза след няколко години от Северен поток,при положение на добив на шистов газ по цяла Европа.