"Газпром" не предвижда газопровод под Черно море към България

"Газпром"  не предвижда газопровод под Черно море към България

"Газпром" и турските му партньори обсъждат строителството на морски газопровод за Турция. Други варианти, включително строителството на газопровод за България, не се разглеждат. Това съобщи председателят на Управителния съвет на "Газпром" Алексей Милер пред жрналисти, предадоха руски медии.

Попитан дали може в близко време турските власти да подновят разрешението, което са дали за проекта "Южен поток", с което да се продължи работата по него в същата конфигурация – с тръба, която излиза в България, Милер отговори: "Не, става дума само за пререгистрацията на всички разрешителни издадени за морски газопровод от Русия за Турция".

Доставките на руски газ за Турция ще могат да се доставят и за Европа през газовата връзка на турско-гръцката граница, допълни Милер.

Изявлението му беше направено минути преди откриването на конференцията във Варна, на която българското правителство и Европейската комисия представиха концепцията за газов разпределителен център "Балкан". Във форума участват около 35 водещи международни компании от газовия сектор, инвестиционни фондове и финансови институции, но "Газпром" не присъства.

В началото на декември 2014 г. руският президент Владимир Путин обяви, че Русия се отказва от проекта "Южен поток", защото няма гаранции за неговото изграждане от страна на България и Европейския съюз.

Вместо това Москва предложи на Анкара да се изгради подводен газопровод "Турски поток" с капацитет от 63 милиарда куб.м газ. Предвиждаше се този проект да стане алтернатива на "Южен поток" и транзита през Украйна.

"Газпром" официално обяви, че иска да се откаже от транспортирането на "синьо гориво" през Украйна през 2019 г., когато изтича договора за транзит с Киев.

През февруари 2015 г. започна да се забелязва преосмисляне на руската позиция относно газовите потоци по дъното на Черно море. Една от причините за това бяха трудните руско-турски преговори. Тогава за пръв път се появи идеята за разделяне на потоците с възможното изграждане на две тръби - първата за Турция, а втората за България.

В същото време и официална Москва, и "Газпром" многократно са заявявали, че за тях проекта "Южен поток" не съществува. Тези изказвания зачестиха особено в началото на 2016 г., т.е. малко повече от месец след като в края на ноември 2015 г. турските Военно-въздушни сили свалиха руски бомбардировач в небето на Сирия. Този акт стана причина за най-дълбоката криза в руско-турските отношения от десетилетия насам. Москва наложи икономически санкции на Анкара и временно замрази проекта "Турски поток".

От началото на лятото на 2016 г. руско-турските отношения се подобриха, а след неуспешния опит за преврат от 15 юли 2016 г. Анкара пое засилен курс към възстановяване на диалога с Москва, включително в енергийната сфера. Така се стигна до срещата на президентите Путин и Ердоган в Кремъл през август. На нея турският лидер обяви, че ще направи всичко възможно за бързото изграждане на "Турски поток".

Преговорите по него станаха по-динамични през последните дни. Предвижда се тръбата да подаде първите количества "синьо гориво" още в края на 2019 г. и по този начин да се осъществи руската мечта за заобикалянето на Украйна.

Проблемът е в това, че с реализацията на "Турски поток" не само ще бъде заобиколена Украйна, но най-вероятно и България. Именно по така наречения "Западен Балкански маршрут" през Украйна и България преминават основните количества руски природен газ за Турция. Тези количества представляват основата на транзита през българска територия и тяхната загуба ще донесе сериозни финансови загуби на България - единствената работеща част в българската енергетика, която през последните години, се намира в тежко състояние, е транзитът на руския газ и получаваните от това транзитни такси, възлизащи на малко под 200 млн. лева на година.

За да се опита да промени тази ситуация София предлага изграждането на газов хъб "Балкан", в който да постъпва газ и от Русия по бъдеща тръба по дъното на Черно море. Ако тя бъде построена, а за това трябва да се спазят много точно изискванията на Европейския съюз и Третия енергиен пакет, България ще може да си възстанови поне малко от загубените около 14 млрд. куб. м газ, които в бъдеще ще постъпват директно за Турция.

Днешното изказване на Милер идва минути преди започването на газовата конференция във Варна, посветена на хъба "Балкан". На нея има руски представители, но отсъстват такива от "Газпром".

По отношение на вероятните доставки на руски природен газ за България по нови маршрути, включително по дъното на Черно море, трябва да се отчете позицията на Кремъл. Тя беше оповестена от президента Владимир Путин по време на съвместната му пресконференция с Ердоган. Русия иска "железобетонни гаранции" от България и ЕС, ако реши да прави нова тръба до нашия черноморски бряг.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?