Тъй като е под защитата на международното право

"Газпром" обяви, че промени в споразуменията за "Южен поток" няма да има

Русия смята, че атаките срещу тръбата идват от кръгове с апетит към мрежата на Украйна

"Газпром" обяви, че промени в споразуменията за "Южен поток" няма да има

Междуправителствените споразумения, сключени за строежа на газопровода "Южен поток" и уреждащи дейността на проектните компании за територията на всяка от страните, са защитени от международното право и не могат едностранно да бъдат променяни, заяви в петък шефът на "Газпром" Алексей Милер, цитиран от руските медии.

 

"Трябва да се разбере, че международният договор има предимство над вътрешното законодателство", повтори той отдавнашната теза на "Газпром" и на Русия относно върховенството на международното право над европейското, за което Брюксел твърди, че е нарушено с проекта "Южен поток". Милер се позова на Виенската конвенция от 1969 година за международните договори.

 

По-рано пред деня Милер потвърди по време на общо събрание на акционерите на газовия концерн,, че доставките на суровина по "Южен поток" ще започнат в края на 2015 година.

 

Газопроводът отговаря на интересите на всички страни участнички в проекта и затова "Газпром" и неговите партньори ще направят всичко възможно да завършат изграждането му в срок, заяви Милер, цитиран от ИТАР-ТАСС. По думите му, полагането на тръбите по дъното на Черно море ще започне през ноември тази година и с пускането на "Южен поток" морските газопроводи ще осигуряват две трети от експортните доставки на "Газпром".

 

На този етап няма никакви доказателства, които да са в полза на твърдението на Еврокомисията, че "Южен поток" не отговаря на европейското законодателство, каза постоянният представител на Русия в ЕС Владимир Чижов. Според него основната съпротива срещу проекта идва от страна на онези кръгове на Запад, които се опитват да поставят под свой контрол газотранспортната система на Украйна.

 

Проблемите, които срещна проектът за газопровод "Южен поток", имат открито политически характер, смята пък бившият президент на България Георги Първанов в интервю за руската агенция.

 

По думите му "Южен поток" е икономически изгоден, дава гаранции за сигурност на българската енергетика, отразява се положително върху социалната сфера и дава допълнителни гаранции в най-широк смисъл на България и други страни членки на ЕС.

 

Затова Първанов е "разчитал българското правителство да прояви характер, както направиха някои други страни". "Вместо това обаче съвсем неочаквано прозвуча изявлението на премиера Пламен Орешарски, че е наредил "Южен поток" да бъде спрян", заявява лидерът на АБВ. "Очевидно е, че България става заложник на геостратегически игри", добавя той.

 

Първанов е убеден, че страната му има нужда от мощен енергиен отрасъл, който не ще може да се развива пълноценно без проекти за изграждане на газопроводи, "най-перспективен от които е "Южен поток". България може да бъде достоен партньор в рамките на ЕС и същевременно да поддържа добри отношения с Русия, смята той.

 

През последните години отношенията между София и Москва са в криза и "се движат в обратна посока", констатира той. Доста е показателно дори това, че от пет години насам български премиер нито веднъж не е посещавал Москва. През това време бяха зачеркнати или пратени в периферията ред съвместни проекти, особено в енергийната сфера, каза бившият президент.

 

Първанов подчерта, че става дума "не за руски, а за европейски проекти", сред които са газопроводът "Южен поток" и изграждането на АЕЦ "Белене". Според него за някои проекти, особено в енергетиката, е намерена далеч "не равностойна замяна". Така например "на мястото на "Белене" дойде седми реактор от АЕЦ "Козлодуй", който смята да изгради американската компания "Уестинхаус", посочи Първанов.

 

"Нарушен бе политическият диалог" между Москва и София, което "също се отрази на икономическите контакти и културната сфера", каза той. "След подема през първото десетилетие от този век" днешното западане буди тревога, отбеляза Първанов, според когото политиката на сегашното българско правителство "не отговаря на националните интереси".

 

"Затова настоявам България да прояви характер в европейската си политика. Трябва да проявяваме солидарност с европейските си съюзници, но да отстояваме и своето право на специални отношения с Руската федерация, тъй като сме свързани не само в исторически и културен, но и в икономически план", заяви той.

 

Бившият президент изрази надежда, че следващият парламент и следващото правителство на България "ще стабилизират двустранните отношения". "Можем да сме достоен партньор в рамките на ЕС, но това изобщо не налага студени отношения с Русия", подчерта той.

Още по темата
Още от Бизнес

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?