“Газпром“ отказва исканите от България компенсации

Най-вероятно единственото, на което България може да се надява след едностранно прекратените руски газови доставки, е да закупи неосигурените количества на преференциални цени. "Газпром" отряза исканията на страната ни за парични компенсации, право на достъп до руската транзитна мрежа, за да транспортира до българска територия газ от Каспийско море, или по-ниски цени за закупуване на газ до пълното компенсиране на загубите, а не само недоставените обеми.

“Газпром“ освен това е против отпадане на посредниците и държи договорите за доставки да са със същите фирми. Дори бе отправено предложение към държавната “Булгаргаз“ да стане акционер в “Овергаз Инк“- посредническа фирма, контролирана от "Газпром".

Това стана ясно в петък, когато вицепрезидентът на руския държавен монополист Александър Медведев пристигна по своя инициатива в София за разговори с министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Двамата обсъдиха последиците от газовата криза, най-потърпевша от която е България, и бъдещите действия за предотвратяването на подобни ситуации.

След срещата Димитров заяви, че е предал на Медведев официално писмо с трите варианта за уреждане на търговските отношения, а вицепрезидентът на “Газпром“ каза, че то ще бъде разгледано до две седмици и ще му бъде отговорено.

Медведев обаче се позова на позната руска теза за практическата невъзможност за транспорт на руския газ през Украйна. Ще се разгледа, съгласно договорите, дали глобите за недоставени количества попадат в условията на форсмажорните обстоятелства. Той посочи още, че загубите на “Газпром“ от кризата вече са станали 2 млрд. долара.

“Ще направим всичко възможно за възстановяване на обемите, които са били изтеглени от газохранилището в Чирен, веднага щом започне процесът на нагнетяване на газ“, заяви Медведев.

“Газпром“ ще продължи да доставя и допълнителни количества за България, допълни той. По думите му писмото от Петър Димитров ще бъде разгледано много внимателно, но не вижда необходимост от транзит на количества през руска територия от трети страни. “Ние разполагаме с достатъчно количества газ“, уточни той.

Компенсацията многократно по-ниска от щетите

Така се очертава единствената възможност страната ни да поиска обявените от премиера Сергей Станишев недоставени количества от над 123 млн. куб. м на по-ниска цена. Според договора отстъпката за зимните месеци е 8 процента, а за летните – 4 на сто.

При този вариант обаче реалната компенсация за “Булгаргаз“ ще е 4.329 млн. долара (6.5 млн. лв.). При цена от 440 долара за 1000 куб. м за първото тримесечие на 2009 г., колкото обяви Димитров преди седмица и бе потвърдена от Медведев преди дни в Москва, “Булгаргаз“ би платила 54.12 млн. долара за недоставените 123 млн. куб. м. С отстъпката сумата пада с 4.329 млн. долара.

В същото време оценките за загубите за българския бизнес от газовата криза надхвърлят 500 млн. лв., формирани от преки загуби на “Булгаргаз“ и “Булгартрансгаз“ вследствие нереализирани приходи, както и косвени загуби за производствата, както е отбелязал в писмото си Петър Димитров.

Изпълнителният директор на “Булгаргаз“ Димитър Гогов обаче каза, че дружеството му ще продължи да настоява за регламентиране на възможността да внесе през руска територия газ от Каспийския регион, защото “не е все едно дали ще купя гориво за 200 долара или за 400“.

Освен това предложението на България е при транзит през Русия от други страни да не плаща таксата за пренос, а тя да се приспада от дължимите компенсации.

В писмото до “Газпром“ България е поискала още да се премине към нов дългосрочен договор между “Булгаргаз“ и “Газпром експорт“ без посредници и с обичайните гаранции и неустойки при неизпълнение. Така няма да се допуска повторение на ситуацията със спрения руски газ, каза българският министър. Той посочи, че остава тревогата на България за несигурността на доставките в по-дългосрочна перспектива.

Договорът между Москва и Киев, с който бе сложен край на газовата криза и за който бе поета политическата отговорност от премиера на Украйна Юлия Тимошенко, може да се окаже значително по-кратък от планираните 10 години.

В петък икономическият съветник на украинския президент Виктор Юшченко заяви, че може по-късно през годината да се поиска преразглеждането му, защото при сегашните условия сделката е неблагоприятна за националната икономика.

Планираше се същия ден да се състои заседание на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, което обаче бе отложено за 30 януари.

В “Газпром“ има притеснения, че Юшченко може да спре договорите, каза Медведев в София.

Неочаквани оферти

Той се спря и на коментираното доста в последната седмица искане на България да се премине на преки договори между “Булгаргаз“ и “Газпром“, а не с тримата доставчици “Овергаз Инк“, “Газпром експорт“ и “Винтерсхал", които са контролирани от руския монополист.

Медведев, който е председател на борда на директорите на “Овергаз Инк.“, заяви, че тази фирма не може да бъде наречена посредник. Той успя да изненада българските си домакини с оферта "Булгаргаз" да стане акционер в “Овергаз“.

Запитан дали би разрешил на държавното дружество да влезе в капитала на руския посредник, министър Петър Димитров отвърна, че “България вече е заявила, че желае преки договори и междинни звена не са необходими“.

Евентуално вкарване на “Булгаргаз“ в “Овергаз“ би повторило в известна степен схемата на руско-украинския посредник “РосУкрЕнерго“, в който участват “Газпром“, “Нафтогаз“ и украински бизнесмени и който сега бе изхвърлен от сделката.

По повод искането на “Булгаргаз“ за преразглеждане на контрактите, каквато възможност има от 1 януари 2009 г., Медведев каза, че “договорите затова са дългосрочни, за да не се налага преразглеждането им често“.

По-рано през седмицата той каза, че компанията му е склонна да разгледа цените по договора с България, ако бъдат представени съответните аргументи..

Медведев отново изрази желанието на “Газпром“ да участва в изграждането на газохранилища на българска територия. Тази амбиция датира от много години - участие в експлоатацията на местните резерви е политиката на руския монополист в голяма част от страните, с които има договори за доставка.

“Газпром“ изникна и зад газа от Гърция

Изненадващо се оказа, че “Газпром“ стои и зад сделката за втечнения газ от Гърция. Медведев посочи, че благодарение на тяхната фирма “Газпром маркетинг енд трейдинг“, базирана в Лондон, спешно бил осигурен танкер с втечнен газ за внос в България през Гърция.

Шефът на “Булгаргаз“ каза, че това е нова информация за него и договорът му е с гръцката ДЕПА, която е казала, че ще осигури доставките от своите резерви. Гогов обаче не изключи нататък по веригата да е станала описаната от Медведев сделка.

В понеделник България закупи от Гърция 10 млн. куб. природен газ, които трябваше да бъдат доставени за четири дни, но междувременно тръгна руското гориво и транзитната тръба към Гърция трябваше да се пренастрои да работи в посока от север на юг. Гогов обясни, че в петък ще се обсъди изпращането на писмо до ДЕПА, с което да се поиска закупените, но неизползвани количества, да продължават да стоят като потенциален бъдещ резерв за България.

Ден по-рано Димитър Гогов беше на среща в Турция с представители на държавната ѝ компания БОТАШ, за да обсъди възможностите при екстремни ситуации да внасяме от там между 500 хил. и 1 млн. куб. м.

По думите му обаче по-важна е постигната договорка в дългосрочна перспектива за осигуряване на транзит на 1-3 млрд. куб. м природен газ през Турция от Азербайджан и Туркменистан, с които България има принципни споразумения за посочените количества.

“Вероятно ще се наложат дублиращи отсечки и липунги на мрежата за осъществяването на идеята, до 10 дни турската страна трябва да ни отговори за възможностите“, каза Гогов.