"Газпром" разширява "Северен поток" в Холандия

"Газпром" започва да създава нов консорциум за разширяване на газопровода "Северен поток". Според информация на в. "Комерсант" при посещението на руския президент Владимир Путин в Холандия идната седмица "Газпром" и холандската компания "Gasunie" ще подпишат меморандум за участие на холандското дружество в строителството на третата линия на газопровода.

"Gasunie" е акционер в първите две линии на тръбопровода "Северен поток", но "Газпром" иска да разшири проекта, започвайки "на чисто". Засега не е известно какво ще получи в замяна руският газов монополист от Gasunie, опцията за участие в един от газопроводите във Великобритания, договорена по предишното пратньорство, така и не бе използвана.

При посещението на Владимир Путин в Холандия, което е планирано за 8 април, "Газпром" и "Gasunie" ще подпишат редица документи, заяви вчера руският посланник в страната Роман Колодкин без да даде повече подробности. Източник на "Комерсант", близък до "Газпром", съобщил, че холандската компания ще подпише с руския монополист меморандум за намерение за участие в консорциума, който ще се заеме с разширяването на газопровода "Северен поток", свързващ Русия и Германия по дъното на Балтийско море.

"Gasunie" вече държи 9% от консорциума "Северен поток", който построи първите две линии на газопровода. "Газпром" има 51%, немските "Wintershall" и E.ON - по 15,5%, Френската "GDF Suez" и холандската "Gasunie" - по 9%. Първата линия бе пусната в експлоатация през ноември 2011 година, а втората - през октомври 2012 година, като общият им капацитет е 55 милиарда кубични метра годишно. Строителството на съоръжението струваше 7.4 милиарда долара.

"Gasunie" се включи в консорциума през юли 2008 година. Срещу дела в консорциума "Северен поток" холандската компания предостави на "Газпром" опция за придобиване на 9% от газопровода Balgzand Bacton Line (BBL) с мощност 20 милиарда кубични метра, който пренася газ от Холандия до Великобритания. Опцията така и не бе използвана. "Газпром" не посочва причината, въпреки че концернът не веднъж е изразявал желание активно да се развива на британския пазар.

В средата на януари ръководителят на "Газпром" Алексей Милер заяви, че със строителството на третата и четвъртата линия на съоръжението ще се заеме нов консорциум, като по различните участъци по маршрута акционерите може би ще бъдат различни. В края на миналата година "Газпром" започна с BP преговори за продължаване на четвъртата линия на газопровода до Великобритания, но все още нищо не се знае за резултатите им.

Първоначално "Газпом" планираше да определи конфигурацията за разширяване на газопровода до края на януари, след това решението бе отложено за края на първото тримесечие, но все още нищо не е решено. Според информиран източник срокът за вземане на решение за участие в проекта на действащите членове на консорциума е прехвърлен за края на второто тримесечие. Според източника освен BP засега няма нови заинтересувани.

Заради недостига на втечнен природен газ и студеното време в Европа през март (най-вече във Великобритания) спотовите цени на газа рязко са се повишили и поради тази причина се е създала благоприятна атмосфера за преговори за разширяване на "Северен поток", посочва Валерий Нестеров от Sberbank Investment Research.

Газпром иска да увеличи доставките на "синьо гориво" за Великобритания от сегашните 8 милиарад кубични метра (най-вече по спотови договори) до 40 милиарда кубични метра (50% от британския пазар), допълва Виталий Крюков от "ИФД-Капитал".

"Gasunie" (която е държавна собственост) владее газопроводна мрежа с дължина 15 500 километра и мощност до 100 милиарда кубични метра годишно. Компанията има и два терминала за втечнен природен газ и подземни газохранилища. Контролираната от "Gasunie" газопреносна система е съединена със "Северен поток" и на германска територия преминава в газопровода NEL (с проектна мощност 20 милиарда кубични метра годишно).

Миналата година "Газпром" е доставил в Холандия едва 2.3 милиарда кубични метра газ при общо потребление на страната около 40 милиарда кубични метра. Страната все още успява да покрие основните си газови потребности чрез собствен добив (през 2011 година - 64 милиарда кубични метра), но тя е и голям доставчик за други европейски страни. Добивът обаче намалява всяка година.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес