"Газпром" вече резервира газови мощности за "Турски поток" през България

"Газпром" е определил маршрута за доставки на газ по втората тръба на "Турски поток" до Европа и той ще преминава през България, Сърбия, Унгария и Словакия, съобщи руското издание "Комерсант" в четвъртък. Според него дори газовият концерн вече е започнал процедура по резервиране на тръбопроводни мощности през тези държави. Доставките за България и Сърбия се планира да започнат още през 2020 г., в Унгария – през 2021 г., което ще позволи на руския монополист да се откаже от транзита през Украйна от 2022 г.

От българското енергийно министерство заявиха, че засега не са информирани за такъв избор. Енергийният министър Теменужка Петкова коментира по-късно в парламента: "Готови сме за "Турски поток“, но трябва да изчакаме официалната информация от страна на "Газпром". Тя заяви още, че проектът трябва да се реализира при стриктно спазване на европейскоот законодателство и че "за България е изключително важно да запази своето стратегическо място на газовата карта на Европа".

Информацията охотно бе коментирана от депутатите от различните политически сили, които изразиха задоволството си от взетото решение.

Реално маршрутът ще повтаря този на спрения от Русия "Южен поток", срещу който Евросъюзът имаше възражения, защото не отговаряше на европейското енергийно законодателство. Сега от "Газпром" смятат напълно да се съобразят с него, но проектът надали ще се спаси от политически нападки, пише изданието. Според цитираната от него анализаторка Мария Белова такива могат да се очакват най-вече от САЩ, които в последно време се опитват да санкционират по всевъзможен начин руските енергийни проекти.

Сериозна реакция се очаква и от страна на Киев, тъй като значителна част от транзита на руски газ към Европа през територията на Украйна ще се пренасочи към "Турски поток".

"Комерсант" прави изводи за избора на "Газпром" от публикувани от газовите оператори на България, Сърбия, Унгария и Словакия процедури за пазарен тест за резервиране на количества газ за пренос през системите им. Според условията, на участниците се предлага да запазят обеми от бъдещите мощности и след приключването на своеобразните търгове операторите да изградят посочената инфраструктура, която ще се изплаща от договорените такси.

Българският оператор "Булгартрансгаз" (БТГ) действително е внесъл в енергийния регулатор подобна процедура, която трябва да покаже дали има интерес от страна на доставчици, което ще е ключово и за решението дали да се изгражда газовият хъб "Балкан" край Варна. Той засега разчита в голяма степен именно на количества от "Турски поток". След среща на българския премиер Бойко Борисов с руския президент Владимир Путин в края на май в Москва, на която Путин обеща "Турски поток" да завие към България, Борисов каза, че е поставил условие половината от капацитета на тръбата от 15.750 млрд. куб. м годишно да остава за хъба.

Според представените от "Булгартрансгаз" документи за пазарния тест се предлагат мощности на входа на българската газова мрежа от Турция и на изхода за Сърбия. Обявените за резервиране на входа количества от 1 януари 2020 г. за 20 години са 15.8 млрд. куб. м годишно, а на изхода – 4 млрд. куб. м. с възможност за увеличаване на капацитета към Сърбия от 1 януари 2021 г. до 11 млрд. куб. м.

За тези доставки БТГ ще използва и част от сегашната си инфраструктура в реверсивен режим. След съществуващата компресорна станция "Провадия" се планира построяването на нова – "Нова Провадия", след която да се построи нов газопровод до Сърбия с дължина 474 км, който ще има още една компресорна станция – "Расово", след което ще пресича границата край Зайчар. Инвестицията в тези съоръжения се оценява на 1.63 млрд. долара, пише "Комерсант"..

Маршрутът повтаря този на българския участък на "Южен поток". През март 2018 г. БТГ купи от българо-руското дружество "Южен поток България" срещу 13 млн. лв. негови активи като разрешителни за изграждането на газопровода и имоти, през които се планираше да минава прекратеният от Русия през 2014 г. "Южен поток".

Газовите оператори на Унгария, Словакия и Австрия в края на октомври проведоха търгове за резервиране на нови мощности от октомври 2022 г. за седем години, посочва "Комерсант". Запазени са 4.3 млрд. куб. м на входа на системата на Словакия от Унгария. От Словакия към Австрия пък са договорени 3.8 млрд. куб м. годишно. Процедурите все още не са приключени, те ще продължат през март 2019 г.

От "Газпром" са отказали коментари пред руското издание, но то припомня, че точно такава процедура за резервиране на мощности е била приложена при продължаването на бъдещия газопровод "Северен поток 2" през Германия, Чехия и Словакия.

Така руският монополист се готви активно действително да пусне втората тръба на "Турски поток" през 2020 г., както Владимир Путин обеща по време на официалната церемония по приключването на строежа на морския участък на "Турски поток" преди дни.

Според изданието обаче тръбата ще бъде натоварена през 2020 г. частично с количества за България, Гърция и Сърбия, а пълният ѝ капацитет ще се постигне през 2022 г. Как точно ще се организира транспортирането на синьото гориво до Гърция при положение, че тръбата ще стига до България засега не е ясно. Възможно е това да става именно през България, но също така експерти коментират вероятността "Газпром" да направи суапови сделки с азерски газ, който да стига до Гърция през Трансадриатическия газопровод.

"Газпром" постига стратегически цели с "Турски поток"

"Турски поток" ще помогне на "Газпром" да постигне две стратегически цели: да редуцира зависимостта от транзитните маршрути през Украйна и да увеличи пазарния си дял в Турция, която е сред трите най-големи пазари на руски газ, отбеляза агенция "Блумбърг" в материала си за завършването на морския участък от проекта на 19 ноември.

С пускането на първата тръба, руските газови доставки в Турция ще нараснат с 54% годишно – до 15.75 млрд.куб.метра, с което "Газпром" си гарантира най-съблазнителния пазар в региона. Миналата година руският гигант изнесе 29 млрд.куб.метра газ за Турция, половината от които през Украйна, а другата половина през газопровода "Син поток", изграден преди 15 години.

Турция е най-големият потребител на газ в Югоизточна Европа през миналата година, като нуждите ѝ вече са от 53.6 млрд. куб. метра или с над 15% повече от предходната година.

"Блумбърг" отбелязва също, че Съединените щати, които са нов доставчик на газ в Европа и се опитват да се наместят на този пазар, се противопоставят на руските проекти "Северен поток 2" и "Турски поток", защото заплашват енергийната сигурност на ЕС.