GDPR се оказа потенциална заплаха за избори и референдуми

GDPR се оказа потенциална заплаха за избори и референдуми

Новият европейски регламент за защита на личните данни (GDPR), който влезе в сила в края на миналия месец, има опасност да се превърне в истинско политическо оръжие. Най-заплашени от него е твърде вероятно да се окажат малките партии.

Засега изглежда, че GDPR не е засегнал никоя политическа сила. Това обаче може да се случи само след половин година, когато започнат подготовка за явяване на евроизборите.

Проблемът е по отношение на т.нар. граждански подписки за регистрация на избори. Според закона всяка партия, което иска да се яви на избори, или всеки инициативен комитет, който иска да защитава теза на референдум, трябва да събере подписи за подкрепа. Според действащия закон те са минимум 2500 подписа. По традиция обаче повечето организации предпочитат да се презастраховат или да демонстрират масова подкрепа, поради което внасят много по-дълъг списък с имена, подписи и ЕГН-та на симпатизанти.

Отново според Изборния кодекс всеки избирател може да участва само в един списък, който пък се предава сканиран, в електронен вид на ЦИК. Именно заради задължителните атрибути в подписката те са обект на защита на личните данни.

Заради редицата злоупотреби с изборни списъци, ЦИК даде възможност на всички граждани да проверят на сайта ѝ - след въвеждане на ЕГН, дали не са били вписани без тяхно знание и съгласие в нечия подписка. Възможността за проверка освети масови практики на злоупотреба с лични данни.

До момента не е имало избори, на които граждани да не са подали писмени оплаквания до Комисията за защита на личните данни, че не са се разписвали в партийни подписки, но пък имената им фигурират в тях.

С новия регламент за личните данни обаче процесът се усложнява, защото в проекта за промени в Закона за защита на личните данни, който трябва да отрази прилагането на GDPR у нас, минималната глоба за злоупотреба с лични данни е 10 000 лева.

Какво е възможно да се случи

Именно по тази причина някои партии вече подозират, че те могат да бъдат атакувани от "вражески провокатори", които първо да се впишат в техните подписки за регистрация пред ЦИК, а после да твърдят, че с данните им е злоупотребено.

"Това би било финансово оръжие срещу малките партии", коментират различни техни представители. Те смятат, че ако новият Закон за личните данни бъде приет до идната пролет, подписките им могат да се окажат атакувани от "злонамерени чужди активисти" с цел да ги дискредитират и да им навлекат глоби.

"Глоби за ГЕРБ или БСП от по 10 000 няма да имат такъв ефект, колкото върху нашите оскъдни бюджети", твърдят представители на малки партии. Все пак те установяват, че ако са стриктни в събирането на подписките си и не се лакомят да показват мощна подкрепа, а представят данните само на "истински и добре проверени симпатизанти", проблем няма да има.

Заплахата вече е забелязана и от заможни партии като ГЕРБ и БСП, които обаче смятат, че "калните номера" няма да ги съборят. Все пак те обмислят промяна в закона, която обаче звучи комично: "Може да се помисли вариант към всеки подпис и ЕГН да има изрична декларация на лицето". Към момента идеята била синхронизирана и с различни членове на ЦИК.

От ЦИК пък обясниха пред Mediapool, че това би било промяна в стил "за лудо работи, за лудо не стой". "И сега в бланките за подписките фигурира текст, че гражданинът се съгласява личните му данни да бъдат използвани. Тези, които злоупотребяват – злоупотребяват с пълната идея, че нарушават закона", коментираха от комисията.

От ЦИК припомнят, че при двата национални референдума, проведени в предишните години, редица инициативни комитети бяха "буквално откраднали" огромно количество лични данни и подписи с цел усвояване на държавни пари за популяризиране на защитаваната от тях теза.

"Дори високата глоба може да има дисциплиниращ ефект. Просто партиите трябва да са стриктни в проверката на предизборните си атрибути. Потенциален риск има, но той може да бъде туширан с контрол", твърдят в ЦИК.

Те смятат, че няма необходимост да се утежнява процедурата. "Ако все пак депутатите толкова се притесняват – нека си правят промени, в крайна сметка те зависят от тях", казват представители на изборната администрация.

Още по темата
Още от България