Ген. Борисов: Користни интереси стоят зад идеите за прехвърляне на службите от една шапка към друга*

"Режими сменят демокрацията" е лекцията на главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов, публикувана в "24 часа" в понеделник. Надяваме се, че скоро ще бъдат приети нашите предложения за промяна в искането за използване на специални разузнавателни средства от службите за сигурност, а и други детайли, но срещаме съпротива от политическите сили и от парламента, казва ген. Борисов. Като опитен кучкар той отбелязва, че когато превърнеш едно куче в помияр, не можеш да искаш от него да лови вълци и заключва: Държавата направи от службите помияри, а сега им казва: дръжте вълците. Всъщност демокрацията е нещо много хубаво, но за съжаление от нея се възползват и лошите хора. Затова според мен един ден светът ще се върне отново към режима. Драстично ще се нарушават в целия свят човешките права и свободи. Пример за това може да бъде въведеното в Съединените щати вземане на пръстови отпечатъци при влизането в държавата, а това повдига въпроса, обвързан с най-големия бич в наши дни - тероризмът. Не мисля, че той би могъл да навлезе в България, казва ген. Борисов.

Вниманието привлича тезата, че държавата направи от службите помияри. Как точно службите станаха помияри, метафорично казано, разбира се?

Разбира се, за да не звучи грозно, преди това трябва да се сложи изречението, което казах, че като кучкар знам как се гледа куче и за да може след това то да е сериозен пазач, има много неща, които не бива да се правят с него - да се бие, да се плаши, да се стряска докато е малко, защото то като порасне прави същото. Освен това когато се тренира като качества, още от малко на него му се дава възможност да тренира отскокливост, бързина, издържливост, все неща, които с месеци, години се изграждат. Именно затова съм казал, че когато обаче вземеш едно помиярче, което също си има своите качества, разбира се, да не се обидят природозащитниците, то не може да участва в охраната на стадо...

Да, но пренасяйки този модел...

Пренасяйки го върху службите, казвам следното: за последните 12-13 години, защото ние сме първите, които направихме всичко възможно да има приемственост в службите, основните директори на национални служби, оперативните заместник-директори не са пипани никъде, големите регионални дирекции, а това е един вид добър сигнал и към евроатлантическите партньори.

Завчера ген. Стоянов, директор на СДВР, като си дойде от Северна Ирландия и сподели с мен, там като го виждат вече на 3-4 конференции, казват: ей, значи в България нещата се оправят, втора поредна година идва един и същи човек на полицейска конференция. А пък защо съм го казал?

Нима една държава, която може за 12 години да смени 8 или 9 главни секретари, оперативния пулт на държавата, на службите, една държава, която може, ако отидете в НСБОП, погледнете на стената, ще видите 8 или 9 директори на Национална служба за борба с организираната престъпност, ако отидете в НСС, на стената ще видите 8-9 директори на националната служба, ако отидете в гранична, същото, ако отидете в Дирекция на полицията, същото. По този начин, когато се е разправила държавата чрез политиката в Министерството на вътрешните работи, какви резултати сте очаквали от човек, дошъл за 8 месеца, 7 месеца, 5 месеца, година и половина, какво спокойствие на оперативните работници да се борят с, както са наричани от някои, акулите, след като той не знае на другия ден дали е директор или не.

Кое е по-сериозният проблем - тези чести персонални смени или липсата на траен регламент, на принципи, защото като че ли водещото нещо, което може да мотивира една система да работи, не би трябвало да са толкова личностите, колкото принципната основа за работата?

Всъщност това е принципът, г-н Коритаров. Много пъти сме давали, поинтересувайте се и вие, има ли мандат колко години е директорът на ЦРУ, директорът на ФБР, директорът на МИ-6. Поинтересувайте се, нашият началник-щаб, който е моят еквивалент в Министерство на отбраната - 5 години. Колко началник-щаба по време на прехода или демокрацията са сменили военните - ген. Михов, сега е ген. Колев. Колко сме ние? Значи, когато се разглежда военната част на националната сигурност, държавата действа много правилно.

Когато обаче службите, които биха могли да попречат за разграждането на държавността, за това, което главният прокурор говори, за приватизация от 20-30 милиарда долара реално влезли 2 милиарда, сиреч точно кучетата, които са трябвали да пазят стадото, са били направени помияри, за да може да се ограби държавата и това е повече от видно. Защо вие обръщате такова внимание на нещо очевадно? Нима когато 8 или 9 човека смениш като началници на служби, тази несигурност, ами той за 7-8 месеца не може да се запознае със състава, с операциите, да не говорим, вече ние сме част от евроатлантически структури, планират се международни операции, които траят 2,3,5 години, работи се по международни наркокартели.

Виждате, че ние в съучастие с американските, боливийските, испанските служби нанесохме за над милиард долара щети на наркобосовете от Боливия и Колумбия. Всичко това, ако всичко го преведем, ако държавата счита, че главният секретар, началникът на НСБОП са информирани хора, в тях е инвестирано време и информация, как така си позволява на 7-8 месеца или година, няма значение, това е миг, да ги сменя и да ги праща на улицата. С какво се занимават сега бившите главни секретари, бившите директори на НСБОП. Тази информация, която имат...

С какво се занимават наистина...

Ами всеки си търси прехраната по какъвто начин намери за добре, където го потърсят.

Станали ли са част от престъпния свят?

Аз не мога да кажа дали стават част от престъпния свят или не. Но колкото по-добре информиран е един човек, той, интересът към него идва точно от този свят. Аз истински вярвам и неслучайно се и събирахме на няколко пъти с главните секретари, с колегите от НСБОП, от НСС, провеждаме срещи, ако можем, помагаме някъде. Защото това е недопустимо. Най-информираните хора в държавата да бъдат въртени непрекъснато и изхвърляни на улицата с цялата си информация.

Ако това е най-сериозният проблем или един от най-сериозните, докъде е стигнала идеята ви за мандатност на, примерно по поста главен секретар?

Ами, просто никога няма да ни дадат мандатност, защото един мандат означава пет години. Това означава, както примерно в Америка директорите на важните служби застъпват по половината от мандатите на президентите и по този начин се създава една относителна политическа независимост. Как ще ни дадат тук мандати?

Това значи ли, че има наистина сериозен конфликт?

Ние сме го поставили, даже аз, за да бъда коректен, казах главният секретар след мен да получи мандат, но не може директорът на НСБОП да няма мандат. Как да работи срещу тези престъпници, които, виждате, взривяват, стрелят, убиват, тези хора там каква им е сигурността, че утре, като го изпъдят, а това може да стане всеки миг, в който той наруши икономически интерес, бизнесинтерес или каквото и да било...

Е как ще стане, ако наруши икономически интерес, трябва да го изхвърли министърът, трябва да го изхвърли правителството. Това означава, че има икономически интереси, които държат впримчен министъра на вътрешните работи или правителството, за да бъде изхвърлен...

Ами, как са изхвърлени тогава...

...директорът на НСБОП.

...осем-девет човека, във всяка една национална служба. Значи, те са били некадърници?

Не знам как са били изхвърлени, но това означава, че всъщност България не се управлява от правителство, а от икономически интереси.

Не, аз, г-н Коритаров, говоря с факти и цифри. Изводите нека да ги правят по-големите, по-умните, с повече власт от нас или политолозите, или такива като теб. Аз говоря с факти.

Да. Ясно, фактите са много тревожни, но още по-тревожно е, че има.нерешим конфликт

Затова обяснявам какво съм казал пред студентите.

Вниманието ни наистина беше привлечено, защото проблемът е драстичен, така, както е представен, а няма решение, т.е. не се вижда решение.

Не се вижда поради тази причина. Все още за мен държавата няма, или ако има интерес да се преправят службите, то пак е с користни цели, не за по-добрата им работа. Забележете, тези, които като директори примерно на служби са считали тогава, че всичко е наред, сега искат да ги преправят, да ги прехвърлят от една шапка на друга шапка.

Обаче има нещо, което не мога да не направя като вътрешна връзка между това, което сега казвате, и това, което личи от лекцията ви. Ако се даде такъв тип мандати, нали, дали на главен секретар, шеф на НСБОП, на тия хора, които ръководят отделните звена, няма ли това да бъде една малка стъпчица по посока на вашата теза, че светът се връща към режима?

За мое съжаление е факт това. Все по-драстично се затягат, като се започне от граничните режими. И тъй като Съединените щати винаги са ни били пример за подражание, взимането на пръстови отпечатъци, което, представете си, ако ние днес пожелаем, МВР, да го въведем, какъв вой ще се нададе и колко страшно ще прозвучи това, но вече в Америка е факт.

Ама това е режим, в смисъл граничен режим и политически режим са различни неща.

Аз не говоря за политически режими, а говоря за режими, които, или мерки, които драстично ограничават правата на хората, към които те в момента се стремят. Това също е режим. И дадох конкретен пример за това...Аз не съм казал, че ще се явят диктатори отново, макар че, ако тероризмът, не се намери формула, която да го спре, и продължат такива зверски кървави атентати навсякъде в света, в един момент обществото само ще го пожелае това. И историята има редица такива примери преди нас.

Дали това, че аз, вие или друг не го желае, безспорно не го желаем. Но колкото повече се развива тероризмът, колкото повече организираната престъпност нараства, колкото повече тя се модифицира, толкова повече би трябвало да бъдат адекватните мерки на държавата. За съжаление те са само намаляване и на права, и репресия върху обществото, за да може да се изолират тези елементи.

То не е защото аз го искам. То не е за, което, ето, в случая затова искам да отбележа и за да не останат с обида съдиите, тъй като това също сме го говорили на тази среща и виждам, че е изведено в акцент.

Да. Съдиите имат привилегии...

Моята логика е такава. Не може класифицираната информация, която отива в съда, да се чете и да се разрешават специалните разузнавателни средства от човек, който няма такъв сертификат, а го е придобил по закон. Ако президентът, премиерът, председателят на Народното събрание или министрите го придобиват това по право, не може всеки съдия, който е завършил на 27-28-30 години, да придобива това право, само защото е станал съдия. Това са стотици хора.

И вече с новите поправки, които има в Наказателния кодекс, за който разпространи, разгласи класифицирана информация, в един момент, ако тя излезе от деловодството на съдилището, отговорност ще носим ние. Затова в закона новия за СРС или за поправките, които толкова настояваме, искаме тези детайли да бъдат уточнени.

Това сме казали. Не че обиждаме съдиите...

Не, не става дума за обида...

* Интервюто на Георги Коритаров с ген. Бойко Борисов по радио "Нова Европа", публикуваме с незначителни съкращения

Споделяне

Още от България

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?