Ген. Иван Колев – (не)забравеният герой на България

"Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!"

Тези думи казва героят на Добруджа – ген. Иван Колев на 4 септември 1916 г. пред строената българска конница в Добруджа, когато към командваната от него дивизия се насочва руска войска. И въпреки, че българската кавалерия е два пъти по-малка от противниковата, ген.Колев удържа забележителна победа и изпълнява заканата си, а славата му се разнася из цяла Европа.

При награждаването на бащата на българската кавалерия, както наричат ген. Иван Колев, с "Железен кръст" за храброст германският фелдмаршал Август фон Макензен, който е кавалерист му казва: "...досега се беше наложило убеждението, че атаката на конницата срещу пехотата е невъзможна. Вие с няколко действия го опровергахте. Много висши кавалерийски началници ви завиждат и не мога да ги убедя... че това, което вие направихте, е истина!"

Днес, когато се честват 100 години от смъртта на ген.Иван Колев - 29 август 2017 г,. малцина българи си спомнят за героя възпят от Иван Вазов и Йордан Йовков.

Основната вина за забравата му има комунистическият режим, който го изтри от учебниците по история. За съжаление нищо не беше направено да се върне в тях и след демократичните промени.

"Тази резервираност и мълчание към великите дела на легендарния български генерал Иван Колев е продукт на дълбоко прочистената от българщина и всякаква форма на благоволение и преклонение към българското, травмирана наша историческа памет, вследствие на събитията от 9 септември 1944 г., довели до насаждане на комунистичекси нихилизъм, пролетарски интернационализъм и безродие“, казва историкът Янко Гочев пред Фактор.бг. 

Според него оттогава българска история е тотално подменена, грубо изопачена и дори фалшифицирана в цели епохи и спрямо цели исторически личности, оценката за които се пречупва през призмата на чужд антибългарски подход.

"Този подход през комунизма беше наричан "класово-партиен", а днес може би трябва да го наречен "дядоиванофилски". Съществена и много видима част от този погром през комунистическата епоха след 9 септември 1944 г. и до днес е изтриването от паметта на българите на знание за големите наши герои. Класическа жертва на този "дядоиванофилски" подход е генерал Иван Колев, зачеркнат от българската история в продължение на десетилетия“, казва Янко Гочев.

До преврата на 9 септември 1944 г. генерал Иван Колев заслужено си е извоювал престижно почетно място в българската история със своите славни дела през Първата световна война. Името и победите му са вписани със златни букви в нея, като част от дългия летопис на българската бойна слава. 

Роденият на 15 септември 1963 г. в бесарабското село Бановка Иван Колев остава родолюбец до сетния си дъх. Той завършва Болгардската гимназия през 1882 г. и две години по късно вече е в София. Иван Колев е един от първите, който се записва като доброволец в Сръбско-българската война от 1885 г. След разгрома над сърбите учи във Военното училище в София, което завършва с отличие. По-късно завършва и Военната академия в Торино. На 2 август 1915 г. е произведен в чин генерал-майор.

По време на Първата световна война генерал Колев е инспектор на конницата и командир на Първа конна дивизия. Под негово ръководство тя взема участие в настъплението на Трета армия в Добруджа - в битките при Куртбунар, Кочмар и Карапелит, Добрич, Мустафа ачи - Азаплар, Топрахисар, Текиргьол, Кюстенджа, Черна вода и Мачин, пленявайки хиляди неприятелски офицери и войници - румънски, сръбски и руски. Всичко това става в рамките на 60 бойни дни, в периода от 1 септември 1916 до 5 януари 1917, в сурови зимни условия. Извоюваната победа е блестяща – цяла  Добруджа, до делтата на река Дунав е освободена.

"Добруджа нему наполовин дължи свободата си", казва за генерал Иван Колев командващият Трета армия негов началник генерал Стефан Тошев.

В Добруджа "царицата на боя" пехотата на противника е разгромявана категорично и безпощадно от българската Първа конна дивизия на генерал Иван Колев. И не е случайно, че в историята остава неговия любим израз: "Пет саби, ненадейно хвърлени върху цял пехотен взвод, са в състояние да го обърнат в бягство".

"Генералът орел", както го нарича още в една своя статия подполковник Иван Коняров, обаче се оказва много неудобен със славните си дела за комунисти, русофили и казионни историци, които не могат да му простят никога, че той разгромява руската армия, казва историкът Янко Гочев.

Според него появата на руски войски в Добруджа през 1916 г. не е случаен акт, а резултат на вековната руска политика на териториално ограбване на България чрез раздаване на нейните земи в полза на съседите ѝ.

"Тези типично имперски сделки за наша сметка в българската историография обикновено се скриват. Целта е създаване на изкуствен ореол на Русия, тогава самодържавна и днес не по-различна като "благодетел" и единствен защитник на "поробените" българи в Османската империя. Митът за "Дядо Иван" и до днес изкуствено се поддържа. От тези среди на "дядоиванофилите" има най-голям страх и интерес да се скрива истината за генерал Иван Колев“, казва Янко Гочев.

Според него проблемът е много сериозен, защото тези "дядоиванофили" владеят почти всички средства за въздействие върху съзнанието на обикновения българин - телевизии, вестници, списания, училища, университети, БАН. Те са на властови позиции в политиката. Обсебили са с много малки изключения науката. Големите издателства са в техни ръце. Контролират дори фондации, които работят за реализация на руски проекти, както стана ясно от случая с неосъществения засега 8-метров паметник на император Александър II в Свищов.

"Дядоиванофили" са и автори на българските учебници и помагала. Те охраняват интересите на Русия в България и работят целенасочено за развращение на българите, за насаждане на своите митове и откровени лъжи в науката и историята, казва Янко Гочев.

След 100 години паметта за ген. Иван Колев и на още 1013 български войни, дали живота си, за да оцелее България, най-после е овековечена с мемориала, издигнат в Добрич.

"Макар и 100 години по-късно всички ние показваме, че българският народ не забравя своите герои. Не забравя своите идоли и кумири. Българският народ е признателен и винаги ще бъде признателен на всички тези, които са положили костите си и са пролели кръвта си, за да я има България“, заяви вицепремиерът и лидер на НФСБ Валери Симоенов при освещаването на мемориала.