Ген. Кирчо Киров: Разполагаме с достатъчно информация за ОМО Илинден

(продължение от 27 декември)

Г-н Киров, наскоро Вие говорихте за антибългарската кампания в Македония. Стана дума и че скоро сте бил там. Според Вас какви са източниците, факторите и двигателите на тази кампания, която се развива в съседната ни държава?

Аз мисля, че това е въпрос, който има историческо минало и в много голяма степен, вероятно, той е свързан както с процеси от периода на старата обединената Югославия, така и с процеси свързани с утвърждаването на новата, млада държава Македония, и с процеси, свързани вероятно с вътрешни политически и икономически размествания на пластовете на новата държава Македония, а защо не и с утвърждаване на етническа основа на населението, което живее в Македония.

Без да навлизам в детайли, мисля, че в този комплекс от въпроси би следвало да се търсят причините за това, което се случва. В крайна сметка нито ние, нито те можем да избягаме, както каза президентът Стоянов, от най-романтичния период на своята история, а той действително съществува. Нито ние, нито те можем и трябва да се срамуваме от този период, но очевидно има заинтересовани хора, заинтересовани сили, които се опитват да влияят в тази посока.

Българското разузнаване, българските служби, доколко са ангажирани с проблемите, които възникват покрай тази кампания, включително например и опитите за регистрация на партии на македонско малцинство в България?

Българското разузнаване е силно ангажирано в предоставяне на своевременна и достоверна информация на държавните институции по всички въпроси, включително и от този характер, с оглед вземане на точни управленчески и държавнически решения. При това смея да твърдя, че не само българското външно разузнаване, тъй като нашите вътрешни контраразузнавателни служби си имат своите задачи в този аспект и от тази гледна точка мога само да кажа, че ние работим достатъчно добре и във външен, и във вътрешен план.

Защото се чуха гласове на опоненти на приемането на закона за досиетата, че разузнаването една ли не се поставя на колене, в момент, когато трябва да противодейства по тази линия. Беше приведен и примерът за това, че в Страсбург е направена подписка за признаване на македонско малцинство у нас. Можеше ли българското разузнаване да противодейства?

Противодействието на една разузнавателна служба се изразява по един единствен начин. Чрез придобиване, анализиране и предоставяне на държавните институции на обективна, достоверна, точна информация за случващото се. По повод това, което казвате, ние предоставяме именно такава информация. Понякога може би дори в излишни детайли, но разполагаме с такава информация.

Има ли някакви проблеми, като например източниците на финансиране, начините на организация на ОМО Илинден, които би трябвало да ни притесняват?

Не бих могъл и не е редно да ви отговарям в детайли на такъв въпрос, но мога да потвърдя, че и ние, и вътрешните ни служби разполагаме с достатъчно информация и нашите най-отговорни институции са информирани как стоят нещата.

Вие как си обяснявате, че толкова години българските служби работят активно по отношение на Македония и в края на краищата продължава да съществува това напрежение?

Мисля, че то има преди всичко исторически характер. Независимо от това обаче съм оптимист, тъй като така или иначе ние имаме общо европейско бъдеще, общо атлантическо бъдеще. Разбира се, че нашите приятели, да го кажем братовчеди на югозапад, се движат малко по-бавно, малко по-проблемно, но така или иначе техният път, тяхното бъдеще е идентично на нашето и личното ми мнение е, че ние трябва да сме хората в страната, които им помагаме да преодоляват своите проблеми и да избягват грешките, които ние сме допускали, но при едно много категорично условие – да отстояваме своите интереси, своето минало, своите исторически ценности. Разбира се, без да се вглеждаме в миналото до степен, колкото да не пречим да вървим заедно напред и да виждаме в бъдещето.

По отношение на приоритетите на работата на НРС – кои са най-горещите райони? Балканите попадат ли сред тях, самият вие доколкото си спомням, сте работил в Албания и бивша Югославия?

Балканите продължават да са тежък регион - тежък за живеене, тежък за правене на политика, тежък за правене на икономика, тежък за интегриране. По много причини – исторически, религиозни, етнически. И доколкото сега текат интензивни процеси за интеграция в евроатлантическото пространство, налице са и фактори, които предизвикват тревога. Например състоянието на нещата в Косово – как ще се развият в бъдеще с оглед прецизиране статута на областта. Състоянието на организираната престъпност в региона. Действията на различни структури от етнически и екстремен религиозен характер. Наличието на лица, преминали сериозна бойна школа по фронтовете в Ирак, в Чечения, в Афганистан, които се намират в региона. Немалък брой представители на различните държави в региона и български граждани включително, които се намират и учат в различни религиозни центрове в Близкия Изток и които при завръщането си тук трябва да бъдат обект на внимание с оглед промените, които настъпват в мисленето, в манталитета, в действията. Недоброто икономическо състояние на региона, което е фундамент за развитие на подобни процеси. Това са неща, които са в центъра на нашето внимание. Различни инфраструктурни проекти, които са от стратегическо значение за държавата – Бургас – Александрорулис, Бургас – Вльора, въобще нещата в енергийната сфера. Това са промени, които се опитваме съобразно своите възможности и потенциал да следим.

Кой има интерес от тези процеси на дестабилизация в региона?

Нашият интерес е от стабилизация. Говоря нашия като държава вече пълноправен член и на ЕС и на НАТО и усилията ни като служба във взаимодействие с партньорските ни служби са насочени към това – да изясняваме тези процеси с оглед превантивно влияние върху това и снижаване степента на риск, който те биха могли да породят.

Но заинтересовани сили винаги има – и държави, и различни структури. Трудно е да се изброят всички и да се подредят под един общ знаменател. Но ето само като пример да вземем действието на ислямски религиозни структури, на различни терористични структури.

Тъй като споменах Косово. Косово е така да се каже в сърцето на Балканите, то засяга състоянието на всички държави около него. Това е една Сърбия, това сме ние България, това е Босна и Херцеговина, това е Македония, това е Черна гора.