Генщабът се опитва да прокара националната гвардия чрез кметовете

Военните и МО се опитват да прокарат чрез кметовете идеята си за създаване на национална гвардия, след като правителството не я включи в закона за управление при кризи.

На среща с кмета на Сливен Йордан Лечков в петък, началникът на Генералния щаб ген. Никола Колев го помоли да обсъди идеята с колегите си градоначалници в страната. Колев повтори лансирания още миналата година проект - в България да се създаде национална гвардия, полувоенна структура, като в състава ѝ ще влизат освобождаваните при съкращенията в армията военни. Според обясненията му, тази структура ще работи на териториален принцип и ще оказва помощ на кметовете и областните управители в случаите на природни бедствия, пожари или големи аварии.

Обяснението на ген. Колев за молбата му към сливенския кмет бе, че засега идеята, лансирана и от министъра на отбраната Николай Свинаров, не среща необходимата подкрепа.

В края на юли т.г., с двегодишно закъснение, правителството прие проектозакона за управление при кризи от невоенен характер. Кабинетът реши да запази като самостоятелна структура държавната агенция "Гражданска защита", която в момента е основният орган за държавна реакция при бедствия и аварии. В същото време в закона е записано и действието на "сили за реагиране при кризи" на държавно, областно и общинско ниво, които не са уточнени.

Законът за управление на кризи трябваше да бъде факт още преди България да получи официална покана за НАТО, което стана през ноември 2002 година. Приемането му бе осуетено от разразилата се борба между различните министерства към кого да бъде единната агенция, която ще ръководи спасителните операции при бедствия или аварии.

МВР настояваха те да поемат контрола над нея с довода, че "Пожарната" е в тяхната система и използваха случая, за да поискат под шапката си и "Гражданска защита". На основание, че армията взема активно участие при подобни операции, МО също предяви претенции. Да управлява агенцията искаше и министърът без портфейл, както транспортното ведомство.

През юли м.г. министърът на отбраната бе убеден, че до края на 2003-та законът за кризи ще е приет от кабинета и ще предостави основната отговорност за действие на Национална гвардия. Тогава Свинаров предположи оптимистично, че противоречията между различните държавни ведомства ще бъдат разрешение за три-четири месеца.

На практика приемането на закона се забави с още една година, а експерти вече коментираха, че проектът може да претърпи сериозни промени в парламента. Според тях при всички случаи за прилагането на закона е необходима изключително стройна организация, която тепърва ще се регламентира чрез правилници.

От обясненията на шефа на Генщаба в петък пролича ясно, че една от целите на идеята за националната гвардия е да се осигури работа за съкратените военни и то в региони, които остават без действащи армейски подразделения. Част от хората, заети в националната гвардия, могат да бъдат на щат, други да работят почасово, а всички да се събират за кратко време в случай на криза, обясни Колев, аргументирайки се с американския пример, където също действала подобна структура.

Шефът на ГЩ директно каза, че в подобна гвардия могат да се използват освобождаваните при съкращенията военни и вече ненужна армейска техника.

Ген. Колев същевременно подчерта, че ако ще се пристъпва към ново редуциране на план 2004, желанието на военните е то да става плавно. Според приетия преди месец от парламента Стратегически преглед на отбраната, числеността на армията трябва да намалее от 45 000 души, колкото се предвиждаше в План 2004, до 39 000. Министърът на отбраната посочва като срок за трансформацията 2010 г., а началникът на Генщаба - 2015-та.

Още от България

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?