Геополитика на милосърдието

Когато стана потоп, политиката не изчезна. Защото водите от океанските простори между източното крайбрежие на Африка и индонезийския архипелаг са прекалено важни, много богати, много желани. Морето е тяхното щастие: риба, търговия, нефт, газ, стратегически суровини. Но и нещастие, защото вълните цунами също дойдоха от морето. Сега то променя картите на властта и влиянието не само в региона, но и далеч зад неговите предели.

Държавният секретар на САЩ Колин Пауъл, потресен от мащабите на разрушенията, изрази надежда, че помощта, която оказва Америка, категорично ще подобри имиджа на САЩ пред света. Други, особено германското правителство, стремящо се да получи постоянно място в Съвета за сигурност на ООН, гледат по същия начин на това. Нали първото, което трябва да ти дойде на ум е - не е ли това начин за утвърждаване на Европейския съюз, посредством благотворителността, като голям глобален играч? Вместо това правителството на Германия започна да действа самостоятелно, да прави големи жестове за сметка на взети назаем пари.

Не си струва да се мисли, че "червените мандарини" в Пекин не разбират каква нова игра се е подела за зоните на тяхното влияние. Заради отсъствието на пари те могат да си позволят само доста скромно участие. Те обаче компенсират загубата на авторитет в удобен за тях момент, защото имат валута от друг вид. И ще я използват, ако възникнат съмнения на кого принадлежи последната дума в Южнокитайско море и околните морски области.

Геополитиката на милосърдието също е политика. Едностранните действия на САЩ с Австралия и Япония веднага отново изостриха конфликта с европейците, предвождани от Париж. Сега на ООН предстои да намери и направи компромис. Така че земетресението край остров Суматра вече отдавна е дало вторични трусове, по нямащата горна граница скала на борбата за паритет и хегемония в Азия.

Когато преди сто години американците откриха за себе си старата геополитика на европейските световни и морски държави, пуснаха на вода военни флотилии и от апетит отнеха Филипините от испанците. Адмирал Махън в книгата си "Влиянието на морската мощ върху историята" ги учеше да разбират морето и да знаят правилата, по които отношението към морето се проектира върху властта.

Правилата, от които през ХІV век доброволно се отказаха китайците, за да не разруши експанзията тяхната култура, към края на ХІХ век започнаха да усвояват японци и руснаци, а също и германци. Който владее Индийския океан - учеше Махън няколко поколения командири от американския флот - той има ключ към седем морета.

Днес нещата не са се променили - за това допринася новото морско право на ООН, дълбоководната техника и нарастващата нужда от нефт в Азия.

Китай отново иска да стане "Средна империя", както е било в продължение на хилядолетия. Но Америка е свръхдържава. Американските и китайските интереси, а понякога и техните военни кораби, се сблъскват в Тихия и Индийския океан. Индия и Япония обаче са също мощни играчи. 500-те млн. долара, които мигновено обеща Токио, не са само любов към ближния. Япония търси съюзници както в ООН, така и сред близките си съседи и иска потомците да забравят за Втората световна война. Японците искат също да бъдат обичани.

Вчера се говореше за енергийните доставки и пазарите на готова продукция, а също и за властта, която разрешава притежаването на ядрено оръжие и ракети с далечен обхват или, в случая на Япония, съюз със САЩ. Утре ще се говори за същите тези жизненоважни интереси. Но сега, на конференцията на ЕС и на конференцията в Джакарта, се говори за придобиване на влияние. Говори се за загуби на хора, разрушения на селища, душевни травми. В крайна сметка, се говори, за да се покаже на света чрез телевизията коя стана е пристигнала на мястото на трагедията с вертолети, кораби и техника, и коя не.

САЩ помагат мащабно, когато става дума за долари или морски пехотинци. Но Норвегия, извън рамките на ЕС, ако се смята пропорционално, е пожертвала най-много.

Европейците, под предводителството на Париж, не искат да бъдат изпреварени.

Поразително е колко стиснато се държат арабските държави спрямо своите братя по вяра, особено тези държави, които буквално се задушават от петролни долари.

Картите на властта и влиянията в Югоизточна Азия се рисуват наново. На тях Америка е огромна, Китай е някъде накрая. Но Средната Империя скоро ще напомни, че против волята на Китай в Азия не може да се постигне нищо.