Георги Ауад: В България силно работи дезинформацията, която насажда страх за децата

"Всички европейски страни ще се сблъскват с дезинформационни послания в социалните мрежи през тази година заради предстоящите избори. Ще се говори доста за демографските сривове, които са глобален феномен, но за тях ще бъде обвинен Запада и ЕС", казва в интервю за Mediapool Георги Ауад. Той е експерт по анализи, измерване и оценка на репутацията. Георги Ауад е сред малцината експерти у нас, които са сертифицирани от AMEC (Международна асоциация за измерване и оценка на комуникацията). Част от екипа разработил "Пътеводител за проверка на фактите в дигитална среда".

Има ли активизация на дезинформацията в социалните мрежи пред европейските избори?

Важно е да кажем кои са глобалните играчи, които стоят зад тези кампании. Най-заинтересуваните от европейските избори са Руската федерация и Китай. Посоката, в която Европа ще поеме след изборите е изключително важна за тези държави, които имат големи геополитически и следователно икономически интереси.

Основният използван наратив, както обикновено, са бежанците. Но това не са бежанците, които Европа пуска от Близкия изток, както беше преди време, сега са украинските бежанци. Те се описват като ужасяващи, нахални, нагли, няма кой да ги изхранва, те не искали да работят, искали всичко наготово и т.н. Този наратив се подържа в циркулация и ще остане, докато има война.

По-интересният щрих е военната помощ за Украйна, който има значителна тежест. Сегашните дезинформационни кампании се опитват да убеди европейската аудитория, че ако продължава да изпраща военна помощ за Киев, това ще удължи войната, ще предизвика повече украински жертви и ще приближи европейците до световен конфликт. Третата основна тема на дезинформацията е Зелената сделка, за която се твърди, че ще предизвика недостиг на електроенергия, ще се налагат ограничения и накратко - всички ще умрем заради липсата на руски газ.

Към това можем да прибавим и активната дезинформация, която засяга LGBTQ общността, разпръсквайки посланието, че ЕС се опитва да ни превърне всички в "джендъри". Тези дезинформационни кампании се намират лесно в България, Гърция, Испания, Полша, Словакия и много други страни.

Всички европейски страни ще се сблъскват с подобни дезинформационни послания в социалните мрежи през тази година заради предстоящите избори. Ще се говори доста и за демографските сривове, които са глобален феномен, но както някои български партии вече започнаха да показват, за тях ще бъде обвинен Запада и ЕС. Тази тема ще се обвърже и с анти-LGBTQ наратива.

В Турция имаше доста интересни дезинформационни кампании, които се въртяха около религията, докато в Черна гора много активно се говореше срещу честността на самите избори. Основният наратив там бе, че изборният резултат е фалшифициран.

Как можем да различим руската от китайската дезинформация?

Преди време можеше да се различи много по-лесно, защото китайците имаха значително по-различен подход от руснаците. Сега те няма да се включват директно в дезинформацията със свои собствени наративи, но ще усилват тези кампании, които са в тяхна полза. Един от основните наративи, който работи в полза на китайците е: "Американците не са ви приятели". Те ще се опитват да усилят ефекта от това послание, което се разпространява и през руските дезинформационни канали.

В Тайван китайците се опитваха да прокарват посланието, че тайванските политици не могат да защитят своя народ от Китай, ако Китай реши да превзема Тайван. В европейските страни кампанията се модифицира, а посланието е, че ако държавите-членки на ЕС решат да напуснат ЕС, техните граждани ще станат по-свободни, по-самостоятелни и в по-изгодни позиции що се отнася до икономиките им.

Кои са основните дезинформационни кампании, които вървят в България?

Не навсякъде работи едно и също. В България особено силно работи дезинформацията, която насажда страх за бъдещето на децата. Страхът, че в България децата ще ги учат на тези “измислени неща“, които учат децата на Запад. Появяват се тролове, които разказват истории как буквално всеки четвъртък карали момчената в Западна Европа да носят полички и други такива неща. Това са неща, които в реалният живот не са случили, но в онлайн пространството на български език присъстват като добре описани истории. Очаквам всеки момент „Европа да ни забрани за десета поредна година да отглеждаме домати.“

Войната в Украйна отстъпва ли място на конфликта в Близкия изток като водеща тема за разпръскване на дезинформация?

Не. Българинът никога не го е вълнувало особено какво се случва в Близкия изток, дори когато случващото се там, даваше отражение тук, както при войната в Сирия. Украйна е на 180 км от българската граница. Освен това, колкото и да не ни се иска да го признаем, в българският народ има голяма доза латентен расизъм.

Дезинформационните кампанни често се провеждат на вълни. Понякога се усилват, понякога отслабват. В момента усилва ли се дезинформацията?

Има вълни, доколкото наративите се сменят постоянно, за да се избегне риска да станат безинтересни. Докато не разработи българската държава образователна система, която да преподава медийна грамотност на своите граждани, това ще продължава. Това образование трябва да засяга не само учениците и студенти, но и по-възрастните българи, които са особено податливи на дезинформация. Докато това не се случи и не се подобри хигиената на четене, този въпрос ще присъства нонстоп и нашите хора ще ловят на тези евтини трикове.

На този фон идват и рисковете от дийпфейк клиповете, които са оказали влияние върху изборите в Индия.

Със сигурност са много голям риск. Има вече и много интересни български дийпфейк клипове, таргетиращи вътрешната политика. Дийпфейк тепърва ще става много голям проблем. До момента се работеше така. Взема се едно интервю на чужд език, слагат се български субтитри и се разчита, че потребителят само ще чете, защото не разбира какво се говори. Изкуственият интелект ще направи дезинформация толкова трудно различима от самата реалност и толкова лесна за създаване, че много скоро ще има сериозни законови регулации. Никой не може да вложи толкова пари да се бори с дийпфейк, създаден толкова бързо и евтино, благодарение на изкуствения интелект.