Георги Калоянчев напусна сцената на живота

Един от най-обичаните български актьори Георги Калоянчев напусна сцената на живота. Той почина във вторник на 87-годишна възраст след кратко боледуване и остави празнота не само в българския театър, но и в сърцата на хората, които забавляваше години наред с невероятни комедийни превъплъщения, макар и да предпочиташе по-драматичните роли.

Почитателите на изкуството му могат да се поклонят пред тялото и паметта му на 21 декември от 12 часа в Сатиричния театър, сред чиито създатели бе Калата, както го наричаха всички, и на чиято сцена той отдаде творческия си живот.

"Обичан и почитан от своята публика, от своите колеги и приятели, Георги Калоянчев ще остане завинаги в сърцата ни с яркия си талант и харизматично актьорско присъствие на театралната сцена и на големия екран! Дълбок поклон!", казват от Съюза на артистивет в България в скръбната вест за кончината му.

България загуби една голяма усмивка с кончината на Георги Калоянчев, каза председателят на САБ и актьор Христо Мутафчиев, цитиран от БГНЕС. "За други хора няма да си спомним, когато са си отишли. Някои от живота, други от политиката, трети от мястото, където са седнали, няма да си спомним, но за него ще си спомняме вечно, докато сме живи", допълва той.

Георги Калоянчев е от най-могъщите актьори, той можеше и тъжно, и смешно, заяви след кончината на актьора режисьорът Теди Москов. "Артист без нужда от дубли", определи го той.

Съболезнования за смъртта на актьора изказаха и представителите на властта. Кметът на София Йорданка Фандъкова посочи, че загубата му е мъка за всички почитатели на Калоянчев, който ще продължи да живее в сърцата на хората с ярките, нестандартни и незабравими образи, които пресъздаде.

"Споделям покрусата ви в този най-тъжен ден и знам, че няма думи, достатъчни да изразят мъката от тежката загуба", пише в писмото си до близките на Калоянчев министър-председателят Бойко Борисов. "Велик актьор, истински приятел и достоен човек, той винаги успяваше да докосне дълбоко публиката и събеседниците си, като изпълваше с емоция всяка своя дума и жест", допълва премиерът в съболезнователния адрес.

"Голямото сърце на един истински и целеустремен театрален гений, който караше хората около себе си да стават по-искрени и по-добри, престана да бие", каза министърът на културата Вежди Рашидов. "Благодарение на таланта си Калата превръщаше дните от живота в необикновени мигове - понякога тъжни, понякога - весели, но винаги пълни с любов и себераздаване. Нямаше образ, който Калата да се захване да изгражда, без хъс и силно желание - затова и нямаше образ, който да излезе несполучлив", допълва още Рашидов.

"Публиката го обичаше не само защото я разсмиваше, но и защото му вярваше - изключителното му присъствие се дължеше на това, че без значение дали беше Бай Ганьо, или герой на Радичков, той беше истински. Неговият живот бе театърът и киното, а този живот винаги продължава и далеч след финалните надписи и стихването на аплодисментите.

Вярвам, че и отвъд днешния ден неговият блестящ талант ще остане в паметта на публиката като осезаем спомен от букет възвишени мигове. Убеден съм, че Георги Калоянчев никога няма да слезе от сцената в сърцето на българския зрител", пише още в адреса на министъра на културата.

Роденият в Бургас на 13 януари 1925 г. Калоянчев се записва в бившото театрално училище в София в класа на професор Сърчаджиев. Негови състуденти са други емблеми на българския театър и кино - Катя Зехирева, Коста Цонев, и Катя Динева.

Той е забелязан през 1951 година от руския режисьор Борис Бабочкин, който тогава работи върху постановки в Народния театър "Иван Вазов". Бабочкин е впечатлен от участието му в “Буря” на Островски. Година по-късно Калоянчев завършва и става част от Народния театър, но по-късно отива в Сатиричния театър "Алеко Константинов".

На тази сцена именитият актьор прави големи роли в "Големанов" на Ст. Л. Костов, "Сако от велур" и "От другата страна" на Станислав Стратиев, "Дървеница" на Маяковски, "Ревизор" от Гогол, "Неудържимият възход на Артуро Хи" от Брехт, "Старчето и стрелата" от Никола Русев и др.

Пресъздава поредица от незабравими образи в "Специалист по всичко” (1962), във “Вълчицата”, в “Инспекторът и нощта”, в “Най-дългата нощ” (1969), в “Привързаният балон” (1969), в италианската продукция "Галилео Галилей” (1969), “Нощните бдения на поп Вечерко” (1981), “Бон шанс, инспекторе!” (1984), “За къде пътувате?” (1990). Във филмовата си кариера има над 50 заглавия и макар да е по-популярен като комедиен актьор има уникални драматични превъплъщения, като това в ролята на Езоп от едноименния филм от 1971 г..

Най-популярния образ, който изиграва обаче е на бай Ганьо във филма на Иван Ничев от 1990 г. “Бай Ганьо заминава за Европа”, който става един от най-гледаните филми през първата половина на 1990-те.

Специално за 60-годишнината му Георги Данаилов пише пиесата "Господин Балкански", в която Калоянчев играе дълги години на сцената на Сатирата и самият той я определя като една от най-успешните си.

През 2003 г . написа автобиографичната книга "Жив съм, ваш съм!"

Актьорът обясняваше, че няма любима роля, а всяка от тях започва с любов, с едно и също желание - да стане. Казваше, че обича да рови, да човърка, да преобръща ситуациите.

Според театралните критици Калоянчев притежава качеството да ориентира зрителя в същността на персонажа. Като негова сила е посочвана способността му да противопоставя, да интерпретира широка гама от емоционално-психологически състояния. Ценено бе умението му да се движи от добродушния хумор до сатиричното изобличение и гротеската.

Георги Калоянчев споделяше мисълта на Волтер, че "театърът е необходимото излишно нещо", защото е особен вид изкуство - магия и за зрителя, и за актьора. Той се чувстваше удовлетворен напълно и когато взривява публиката от смях, и когато я разплаква в трагични моменти.

Калоянчев смяташе, че по-успешни са били драматичните му роли, но е набеден за смешен актьор. Той обаче не се сърдеше за това, тъй като според него комичното се прави по-трудно от тъжното, а и "смехът е любовта към света".

Споделяне
Още от

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?