Георги Константинов обжалва пред ДКСИ решение на НСС

Номинираният от СДС за член на комисията по досиетата Георги Константинов подаде жалба до Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) срещу отказа на Национална служба “Сигурност” (НСС) да му издаде допуск за работа с класифицирани информация.

Така кантраразузнаването фактически елиминира кандидатурата на 73-годишния математик Георги Константинов (Жоро Анархиста) като възможен член на бъдещата комисия за разсекретяване на архивите на бившата Държавна сигурност (ДС) и разузнавателните служби към Министерството на отбраната.

Константинов има бурно минало - през 1953 г. взривява паметника на Сталин в София, подготвя убийството на Вълко Червенков и приближените му, ръководи няколко организации за бунт срещу комунистическата власт, бил е политзатворник и през 1973 г. успява да избяга във Франция.

Решението на НСС за Константинов бе последвано от остра реакция на СДС и заявка за неучастие в комисия, която “ще бъде параван за всичко друго, но не и за стигане до истината за бившия комунистически режим”.

В жалбата си Константинов посочва, че не е осъждан, тъй като е оправдан напълно от Върховния съд през 1992 г. по издадена срещу него присъда пред 1953 г. от Софийския окръжен съд заради взривяването на паметника на Сталин.

Той възразява и срещу възможността контраразузнаването да прави извод, че е участвал в шпионска, терористична, саботажна и диверсионна дейност, при положение, че е признат за невиновен за деяния, за които преди това е бил осъден. Това е очевидно и от приложеното свидетелство за съдимост, мотивира се Константинов.

“След излизането ми от затвора аз съм бил “разработван” от комунистическата ДС за такива деяния като саботаж и тероризъм срещу чужди посолства и други подобни, но никога и по никакъв повод срещу мен не са били повдигани обвинения за нито едно от тези деяния”, се казва още в жалбата.   

Константинов цитира и Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, който, по думите му “слава Богу, все още действа”. В жалбата си той е посочил и последния член на закона, според, който: “Всички действия на лица, които са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология са справедливи, морално оправдани и достойни за почит”.

В заключение Константинов изтъква, че с дейността си пред 1989 г. може и да е застрашавал интересите на диктатурата на БКП и нейните репресивни органи, но смята, че техните методи са отречени както от политическите партии, така и от институциите, включително и от тези в областта на сигурността.