Георги Лозанов: Националистите превърнаха Истанбулската конвенция във фалшива новина

Г-н Лозанов, има ли скрито послание в Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна като Истанбулската конвенция?

Всичко в този международен документ е казано още в заглавието му. Търсенето на скрито послание е търсене на възможност той да бъде използван в други битки.

Кои са тези битки?

Първо е битката на националпопулизма, който успява да създаде негативна солидарност чрез конструиране на враг и обединяване в омразата срещу него. Това носи и вот. Врагът се създава по пътя на враждебната реч. Сега спадна бежанската вълна, а "Ислямска държава" вече почти не съществува. Поради това има намаляване на влиянието на врага на етническа и религиозна основа. Истанбулската конвенция дойде като много добър повод за конструиране на нов враг на сексуална основа. Целта на националпопулизма е винаги да плаши с враг. Как успяха да уплашат този път? Те заговориха за "трети пол". Заговориха, че някой, едва ли не, иска да ни вземе нашия истински пол и да ни направят от друг пол. Каква конструкция, за да се създаде враг, който да плаши... Хората с различна сексуална ориентация бяха превърнати в обект на страх. Трябва да напомним обаче, че Истанбулската конвенцията е подписана от българското правителство още през 2016 г. без никой нищо да каже. Защо? Защото тогава други врагове вършеха същата работа.

Може ли да се подозира външен натиск и от двете посоки? Западът да натиска България за конвенцията, а Русия да подкрепя борбата срещу нея.

Смятам, че няма особен европейски натиск, защото България вече е част от ЕС и няма никаква полза за ЕС тепърва да ни реинтегрира през тази конвенция. Ако може да се подозира някакъв външен натиск, той идва през тези, които искат да ни откъснат от ЕС. Това може да се случи като злепоставят ЕС в очите на обществото по стария начин. ЕС се представя като някаква перверзна общност с някакви нехристиянски цели, а се внушава, че истинската християнска Европа фактически е извън Европа. Така се появи тази конвенция, на която никой не обърна внимание през 2016 година, а сега се оказа, че тя таи някакви скрити цели.

Национализмът и антиевропейските сили превърнаха Истанбулската конвенция във фалшива новина. За съжаление, често се случва напоследък фалшивите новини добиват огромно влияние върху общественото съзнание. Имаме заместване на факта с произволни мнения. Преди фактът да бъде разбран, той се атакува от отделни агресивни мнения, които имат за цел да го скрият и да представят нещо друго на негово място. Това е пост-истината. Сега ние живеем в състояние на пост-истина по отношение на Истанбулската конвенция. И даже някой да иска да се върне към това, което наистина е написано в конвенцията и да обясни разумно, то ще е много трудно някой да го разбере. Вече се е създало достатъчно мощно настроение и каквото и да се каже, то ще се чете през емоцията. А тя, конвенцията, просто защитава жените. Но дори конвенцията да защитаваше сексуално различните, какво от това? Толерантността към тях е част от модерната идентичност на човека. Това, че си толерантен към един гей, не те прави гей. Това има връзка с твоите ценности и няма никаква връзка с твоята сексуална ориентация.

В тази ситуация решения са политически. А ние много добре знаем, че мнозинството на ГЕРБ, когато срещне и най-малката пречка при подобни сблъсъци с популизма, то се отказва. И сега пак така се случва.

Способни ли сме да проведем смислен дебат върху въпроси за човешки права и ценности?

Ние в България живеем отдавна в един доста нетолерантна среда. На толерантността се гледа като на някаква измислица, която има за цел да скрие реалните ни проблеми. Така всеки дебат, който опира до толерантност, среща една здрава цинично-битова резистентност от типа: "Стига сте ни занимавали с глупости". Такива дебати постигат своите консенсуси бързо в определени експертни кръгове, например в университета. Тези експертни среди веднага застанаха зад конвенцията, защото тя дори не подлежи на дебат. Дебатът идва от фалшифицирането на конвенцията. В по-широка среда дебатите върху подобни теми много бързо попадат под манипулацията на агресивното говорене. Тогава хората, които са носители на толерантността, много бързо се оказват безсилни, защото те не използват такива реторики. Те не ползват натиск. Те искат да те убедят, а не да те принудят да мислиш по този начин. Това е парадоксът на либерализма. За да победи в подобен спор, той трябва да започне да използва средствата на другите, но така престава да бъде либерализъм и вече няма какво да се защитава. Това напоследък е отчайващо трудна позиция.

Ратификацията или отказът от ратификация на конвенцията ще променят ли нещо?

Пряко няма да се промени нищо. Конвенцията е много важна в едно отношение. Тя е близка до дебатите за това как да се изучава комунизмът в училище. Конвенцията казва, че има нужда отрано да разговаряме с децата по болните проблеми на обществото. Болният проблем в случая е насилието на мъжа върху жената, което се случва често в България – в почти всяко четвърто семейство. Когато научиш детето, че допустимостта на насилието е един анахронизъм, който е основан на стереотип, че така се унижава достойнството на жената, ти превръщаш детето в неин защитник вътре в семейството. Когато детето скочи и каже "Недей", бащата по-трудно ще удари майката. Важно е децата да станат защитници на тези права от малки. Училището е много важно, за да се обясни на децата, доколко полът дава някакви права в социалните отношения. Дали фактът, че мъжът е физически по-силен, означава, че той трябва да командва жена си и може да я бие, когато тя не го слуша.

Отказът от ратификация води към балканския мачизъм, който по естествен начин се свърза с национализма, който пък се свързва с православната дъга и с някаква ретро просъветска позиция. Аз се надявам, че ГЕРБ няма да отстъпи от ратификацията, защото част от дебата е за това как България принадлежим към Европа. Разговорът не е само за конвенцията, камо ли за това дали има "социален пол". В какъв смисъл да няма "социален пол"? Полът е само физическо явление ли? Няма социални последствия ли? В случая човек няма с кого да спори, защото тезата срещу конвенцията няма в себе си никаква логическа опора. Това е едно популистко говорене, което има за цел да постигне други ефекти. Поради това няма никакво значение какво пише в конвенцията. Те можеха от всичко да си вземат повод.

Аз лично бих добавил нещо специално за България в конвенцията и то да е свързано с максимално ограничаване на псуването на майка. С какво ти е виновна майката на тия, които мразиш!? Това се е превърнало във всекидневна реч, но в същността си е закана за сексуално престъпление. Що не се казва: "Ще пребия баща ти". Жената е превърната в чист обект на агресивните намерения. Това е свързано с една генерална нетолерантност към жената, която я има и на други места, но в България е много буквална. Така че не е лошо и това да залегне в конвенцията. Трябва да има кампании за доброволен отказ от псуването на майка, а на децата да се обясни, че това е нещо много грозно и е закана за престъпление. Децата трябва да разберат, че словесното насилие прилича на физическото и че е много лесно преминаването от едното към другото, че е важно езикът да не носи насилие. Ако случайно кажем нещо за религиозните чувства на другиго, това веднага става обект на обществена санкция, а когато ставаме свидетели на такава всекидневна словесна разправа с естествената любов към майката, това не води до нищо. Случва се майка, изпаднала в бяс, да псува детето си на майка. Това е отговор на въпроса - какво казва конвенцията?. Да, тя казва някои неща, но това не е достатъчно. Не само трябва да я ратифицираме и да не се занимаваме с фалшиви новини, но и да я разширим в посока за малко по-толерантни отношенията между половете. И в случая (при псуването) говорим за хетеросексуалните отношения. Тука няма никакъв трети пол. Това са си отношения между първите дава пола. Първо с тях да се оправим.