Георги Лозанов: Не може анонимна маса да диктува политическия дневен ред

Сн. БГНЕС

Медиите запазиха ролята си на балансьор по време на протестите, но сега от тях зависи да дадат легитимност на новите фигури в обществения живот. Това коментира председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов по повод протестите, довели до оставката на кабинета. Лозанов посочи пред БТА, че медиите трябва да изиграят легитимираща роля по отношение на протестите като нов публичен субект, който да добие своите лица и те да се превърнат в публични говорители, “та даже и в нов политически субект“.

 

Сега до голяма степен именно протестиращите диктуват политическия дневен ред, а това не може да бъде анонимна маса, смята Лозанов. “Тя трябва да бъде граждански субект, който да има своите лица и единственият начин, по който може да получи легитимност, е чрез медиите“, допълни той.

 

Според него има очакване към медиите да извършат тази легитимираща роля, но това, макар да е започнало, все още не се е случило в своята пълнота. Той определи като "фалстарт" началото на този процес с появата на фигура, която заговори от името на протестиращите, без да бъде припозната като техен говорител.

 

Лозанов коментира, че на медиите са пада сложната роля не само да информират изчерпателно, но и да балансират така, че да не се предизвиква нетърпимост между гражданите. “Начинът, по който те отразяват протестите, не трябва да провокира ескалиране и да се стига до сблъсъци“, каза Лозанов.

 

По думите му в самите медии от ден-два се усеща промяна на тона и по-голямо взаимодействие с гражданите.

 

Медийният експерт анализира, че като цяло телевизиите изпълняват своя ангажимент да информират аудиторията и го правят в пълнота, тъй като картината е много богата. Той отбеляза, че протестите почти изцяло са станали централно събитие, което е подменило програмата с извънредни емисии. По думите му медиите са извършили своята информационна работа, представили са и продължават да представят различните гледни точки - освен тези на всички политически сили, има и позиции на различни експерти, включително представители на широката аудитория.

 

“Телевизиите проявяват интерактивност, търсят информация и когато има мълчание от страна на политиците и институциите, оказват журналистически натиск“, коментира медийният експерт. Той обобщи, че като цяло медиите, с изключение на някои партийни, спазват балансирана позиция, не взимат страна и извършват работата си на посредник.

Още по темата
Още от България

Защо премиерът говори за "Костинброд 2" по "учебниците на КГБ"?